Роден е през 1961 г. в Благоевград. Завършва със златен медал английска гимназия, а след това също с отличен успех и Медицинския университет в София. Има две специалности - по вътрешни болести и по кардиология. Специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество, чийто почетен член е. Доцент по кардиология към Медицинския университет в Плевен.
- Д-р Марчев, каква е връзката между телесното тегло и продължителността на живота?
Ориентир за това са данните от животозастрахователните компании. За определяне на нормата се използва една доста произволна, но създадена за удобство и вече утвърдена мярка, която позволява да се съизмерват данните. Това е индексът на телесната маса (ИТМ). Изчислява се, като разделим теглото в килограми върху ръста на квадрат в метри. Теглото се приема за нормално, ако този индекс е в рамките от 18,5 до 25, за наднормено - от 25 до 30, а над 30 - за затлъстяване. Тази скала има още 3 стъпки нагоре - първа степен затлъстяване, ако е от 30 до 35, втора - от 35 до 40, и трета - при индекс на телесната маса над 40. Приема се, че затлъстелите са в по-голям риск от ранна смърт. Има обаче едно явление, наречено парадокс на затлъстелите, и името подсказва, че нещата не са точно такива, каквито изглеждат.
- В какъв смисъл?
- Ако прегледаме случайно избрани 1000 души, по-голяма е вероятността да открием исхемична болест на сърцето (ИБС) при тези, които са затлъстели. Но ако вземем 1000 души от моята болница, които имат доказана ИБС, от тях най-тежко болните са слаби. И още елементи на парадокса: в общата популация най-ниска е смъртността при ИТМ от 18,5 до 25, но ако вземем хора със сърдечна недостатъчност или хора над 60 г., ще установим, че при тях смъртността на тези с наднормено тегло не е по-висока от смъртността на тези с нормално тегло. Ще направя аналогия със стойностите на кръвното. В общата популация важи правилото: колкото ти е по-високо кръвното, толкова по-вероятно е да имаш сърдечна недостатъчност. Но ако имаш сърдечна недостатъчност, колкото по-високо ти е кръвното, толкова по-дълго живееш. Негативът става позитив.
- Каква е логиката?
Сърдечната недостатъчност води до спадане на кръвното, а болестите - до отслабване. Затова, ако един човек не е отслабнал от болестта си и ако тя не му е свалила кръвното, неговата прогноза е по-добра. Накратко: ако имаш болест и тя не ти е изяла килограмите, значи болестта ти е по-лека. Затова за хора над 60 г. с ИТМ в норма и със стойности между 25 и 30 смъртността е еднаква.
- А за другите групи?
Смъртността е най-ниска при индекс между 18,5 и 25. Под долната граница (18,5) смъртността плавно се покачва, а над горната (30) рязко се увеличава. За прекалено слабите има и чисто статистическа причина - в групата с ниско тегло попадат много болни, пратени в тази графа от заболяването си. При затлъстелите излишните килограми водят до хипертония, диабет, камъни в бъбреците, дихателни проблеми, инфаркт, инсулт, ИБС, ставни затруднения, апнея, хиперхолестеремия, рак - на матката, гърдата, простатата, и те увеличават риска за смърт. Но не само килограмите влияят, а и видът и разпределението на мастната тъкан в тялото. При едни и същи килограми тя е хормонално различна според това дали се движим, или не. Затова и опитите за отслабване чрез спорт и диета са полезни, дори и реално да запазваме килограми - тренировките променят хормоналната активност на мастната тъкан. Ендотелът на кръвоносните съдове има хормонално взаимодействие с мастната тъкан около съдовете. Количеството и видът активност на тлъстините около коронарните съдове на сърцето влияят къде и колко тежки коронарни стенози ще възникнат.
Най-висока е смъртността при затлъстелите, които са и обездвижени, и най-ниска - при нормално тегло и активно движение. По средата са затлъстелите, които спортуват, и слабите, които са обездвижени.
- Кое определя степента на вредност на мастната тъкан?
По-голям е рискът от тлъстините, които непрекъснато изпускат от мастните си клетки в кръвта мазнини и те се отлагат в кръвоносните съдове. Обикновено
мастната тъкан на корема е най-вредната - от нея непрекъснато се излъчват мазнини в кръвта и се отлагат в съдовете - ако се натрупат в коронарните съдове, може да причинят инфаркт, а в мозъчните съдове - инсулт. Мастната тъкан, която е на дупето, е по-консервативна. Тя е дълбок резерв на тялото, който не “дава” лесно мазнините си в кръвта.
- Това не обезсмисля ли ИТМ като мярка?
Донякъде. Затова индексът се използва в комбинация с обиколката на талията. При двама души с еднакъв индекс по-добра е прогнозата за този, чиято обиколка на талията е по-малка. Това говори, че неговите тлъстини не са разположени по корема и следователно не изхвърлят непрекъснато холестерол и други мазнини в кръвта. Когато се отчетат и социалните фактори, виждаме, че в бедните държави слаби са основно бедните хора - те буквално няма какво да ядат. А в богати държави като САЩ и Великобритания е слаба богатата класа - храни се здравословно и спортува, а бедните се тъпчат с висококалорични, но кухи откъм полезни вещества храни, прекарват свободното си време пред телевизора и като правило са дебели.
- Как е у нас?
И в България вече се забелязват наченки на подобна зависимост. През комунизма нямахме пари всеки ден да ядем кюфтета и си купувахме домати. Сега е обратното - здравословната храна става все по-скъпа. Ако погледнем още по-високо в класацията на полезните храни, ще видим, че в момента една сьомга (средно 4,5 кг) струва
повече от барел нефт. Докато непълноценна храна може да си купи всеки. И се чудим защо ни се лепи.
Природата си знае работата - погрижила се е и новороденото бебе да има такова разпределение на мазнините по тялото, че да привлича вниманието, без което иначе не може да оцелее. При бебетата отличителен белег са бузките. Те имат ролята на магнит, умиляват и мъжете, и жените и ги подтикват да се грижат за беззащитното бебе и да му осигурят храна. Любопитна илюстрация на този рефлекс е съдбата на героя на “Дисни” Мики Маус. В първите анимационни филмчета мишлето има остро лице и не се харесва на публиката. Уолт Дисни обаче не се отказва от героя и след време той се превръща в световен идол. Как? С една корекция - нарисували му бузки, които активират у хората симпатия. Педиатрите знаят, че ако личицето на малкото дете отслабва, това е лош знак - организмът “харчи” енергия от последното възможно място.
- С порастване на детето бузките обаче губят предимството си?
Дори са много лошо нещо. Има тъжен афоризъм: при нервна криза хиляди нервни клетки умират, но мастните си остават безсмъртни. Мастните клетки се образуват до пубертета. След това можем да влияем само върху обема им - да са натъпкани с мазнина или тя да е на минимума. Най-много мастни клетки се образуват в първата година на живота и около пубертета. Това е най-рисковото време за залагане на наднормено тегло. Затова, като в кабинета ми доведат пълно дете с високо кръвно, първо половин час се карам на родителите и тогава преглеждам детето. То не носи отговорност за килограмите. И без да е виновно, ще се бори цял живот с последиците.
Проблемът на хората с наднормено тегло и затлъстяване е подобен на алкохолизма - държат на глад, но докато не опитат една хапка или не видят храна, тогава не могат да спрат, докато тя не свърши. А днес човек има непрекъснато храна пред очите. Подобен дразнител са и подсладените безалкохолни, които са толкова вредни, колкото и алкохолните, и дозирането им трябва да е строго, колкото и на концентратите. Спрат ли се тези напитки, веднага се отразява положително на теглото. Битува и заблудата, че с плодовите фрешове се отслабва. Това е принципно невярно. В соковете остава цялото количество захари, които, макар и натурални, са си въглехидрати, а фибрите, които забавят усвояването на захарите, отиват с пулпа от плода в боклука. Освен това днешните плодове съдържат повече захари, отколкото
предшествениците им - всяко следващо подобряване на сортовете е добавяло захарно съдържание, защото това ги прави по-вкусни и съответно по-търсени. Очевидният извод е: не изстисквайте плодовете за сок, а ги яжте цели, за да не се губят полезните за отслабването влакнини. Градският живот поощрява точно обратното - по-лесно е да си купиш фреш, отколкото да намериш свежи плодове, после място, на което да ги измиеш, нож - да ги обелиш... и се отказваш.
Естествените пристъпи на глад са с цикличност от 35 минути до 2 часа. Откакто човекът съществува, го връхлитат такива няколкоминутни желания да изяде нещо. Ако те не бъдат задоволени, апетитът преминава и това се е случвало често на древния човек, който трудно е намирал храна. Но днес градският живот ни позволява в критичните няколко минути да си набавим бързо храна. Заведенията за бързо хранене, микровълновите печки и др. ни позволяват да задоволим всеки моментен пристъп на глада, който иначе би преминал сам. В същата посока ни тласкат колите и телевизорите. На голям научен форум председателят на японското кардиологично дружество показа, че сред сънародниците му затлъстяването нараства пропорционално на увеличаването на автомобилите в страната.
Подобна зависимост има в много държави. За да живее по-дълго, човек трябва да отслабне.
- Това не противоречи ли на сравнението в началото на интервюто?
Различни неща са. Ако сме над 60 г. и си намалим индекса на телесната маса докъм 30, ще си удължим живота. Също и ако сме млади и здрави и от 30 го понижим на 25. При редуциране на поне 4-5 кг човек сваля и кръвното, холестерола, кръвната захар и спира да пие хапчета или ако пие много хапчета, ги намалява. При стопяване на килограми се разтоварват костите, ставите. Променят се шансът за реализация и личният живот. Бизнесът избягва да назначава хора с екстремно затлъстяване, те са и първите съкратени - не стават за лице на фирмата.
Пълнотата пречи и за намиране на партньор. Затлъстяването спуска социална бариера във всички сфери, а човекът в изолация често развива депресия. В търсене на източник на щастие пак яде, става още по-дебел и още по-нещастен, пак яде и така се върти в омагьосан кръг.
- Има ли изход?
Отслабването става с неядене. А малкото приемана храна, която ще си позволява, да е полезна. Основното е значително да се намалят калориите без значение дали се “икономисват” белтъчини, мазнини, или въглехидрати. Съветът е да не се вманиачава човек в състава на храната, важното е тя да бъде радикално намалена. С две думи: хранете се по-малко, но не по-евтино, качествената храна е скъпа. Горенето на калории, тоест физическата активност, има значително по-малък ефект за отслабването, въпреки че тя пък е много важна за здравето.
- Защо?
По-голямата част от изразходваната енергия отива за поддържането на кръвообращението, обмяната, дишането, детоксикацията и т.н. Това е енергията, нужна за съществуването - основна, базална обмяна. Малка част от енергията има мисия да гарантира движението. Източник на енергия и за двата вида дейност е храната.
Ако удвоиш и храната,
и движението, напълняваш!
Защото чрез движението можем да увеличим разхода на калории само от частта за движение, но не и от частта за базалната обмяна, която остава относително постоянна. Отслабването не става с тичане, с хапчета, с диети, с “храни за отслабване”.
Отслабването става основно с неядене.
Източник: https://www.24chasa.bg/Article/5329940