Радио К2: Господин Греков, към един, така ще го кажа, скандал на седмицата. Правителството одобри допълнителни разходи в изпълнението на проекта и програмите и целите на публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Вашето министерство не получи средства, даже излезе информация, че не сте получили средства по отношение на система срещу градушките в Южна България, която е една добра и важна инвестиция за България, можете ли да коментирате това?
Димитър Греков: Първо искам да кажа, че средствата, които сме искали от правителството, и особено по градушките, винаги сме ги получавали. Още през юли месец ние получихме 2 милиона, за да опазим реколтата, която беше вече в такъв вид, че трябваше да бъде предпазвана. Действително ние направихме един огромен проект, който е свързан с обхвата на опазване на селскостопанската продуцкия за цяла Южна България. Ако направим анализ ще видим, че такова нещо не се е правило от 70 – те години. В същото време трябва да кажем, че по Програмата за развитие на селските райони и по други програми, които са свързани с европейско и национално финансиране, Министерство на земеделието и храните е получавало достатъчно средства, особено през последните два месеца ние сме получили, над 2 милиарда лева са разплатените субсидии, както за земеделските производители, така и за общините. Така че това разпределение аз го смятам за съвсем справедливо.
Дали на мен ми харесва или не, то няма значение, но важното е, че аз имам уверението на министъра на финасите, че при остатък на такива средства, още тази година ще бъдат отпуснати за изграждането на такива ракетни площадки за опазването на селскостопанската продукция. Това е нещо, което е изключително важно за селскостопанските производители и ние имаме дългосрочен план не само за тези 20 милиона, които желаем, а за следващия период да бъде обхваната цялата страна от такива станции, за опазване на селскостопанската продукция. Така че няма нищо драматично, Министерство на земеделието и храните винаги е получавало през тези 8 месеца исканите средства, така че се надяваме, че ще бъдат отпуснати такива и за следващия период.
Радио К2: Добре, аз ви благодаря за това разясняване, беше важно, вие тази седмица имахте няколко събития, да започнем с първото. Вие открихте втората национална среща на земеделските производители в България в комплекс „Златни пясъци”. Новината оттам е, че са предвидени 15 милиарда лева европейски средства в област земеделие за периода 2014 – 2020. Можете ли да разкажете малко повече, установихте ли добросъседски отношения със земеделските производители, от какво са удовлетворени и за какво спорите още?
Димитър Греков: Ако трябва пак да се върнем 8 месеца назад или да анализираме този 8 месечен период, искам да кажа, че ние поддържаме диалог не само с Асоциацията на земеделските производители, такива асоциации ежедневно се срещат в Министерството на земеделието и мястото на ръководството на Министерството на земеделието да балансира исканията, желанията и в крайна сметка да погледнем всички заедно напред, защото виждаме, че през миналия период някои от браншовете и секторите са изостанали, други са изключително напред. Ние правим такива срещи, участваме, този диалог е изключително полезен за нас, защото както ние очертаваме политиките, по които трябва да се води страната напред, така виждаме и проблемите, които замаделските производители ни представят.
При наличието на около 550 земеделски производители на тази среща, ние чухме също и укори, но и много предложения, но като категоричен извод мога да кажа, че срещата беше добронамерена и полезна и за двете страни. Относно средствата, които обявихте, да, това е така, през следващя програмен период 15 милиарда лева ще влязат в нашата страна, от които 10,5 милиарда ще бъдат директните плащания и 4,5 милиарда ще бъдат по Програмата за развитие на селските райони. Това което съобщихме на земеделските производители и което е и наша идея, тези проекти, които ще се разработват, да бъдат опростени, това е и тяхното желание, за да могат да бъдат прозрачни, ясно проследими, когато се кандидатства да се види до къде са стигнали, как са оценени, за да могат земеделските производители да си направят изводите и да отстранят грешките, с които са кандидатствали, така че да има развитие в следващите проекти.
Радио К2: Научават ли се нашите производители да правят проекти и каква логистична помощ им оказвате вие?
Димитър Греков: Действително нашите земеделски производители извървяха един не малък период от 24 години и това не са онези земеделски производители, които чакаха да им се хвърлят някакви пари и те да ги употребят. Виждаме, че те са напред в знанията, опита и вижданията си, всеки ден се докосват до европейските изисквания и те виждат това, което и ние им казваме, че не е измислица, която ние сме поставили като цел, а това са европейски изисквания. Като пример мога да кажа, че голям интерес беше проявен на срещата за биологичното производство, това е едно производство, което в следващия период ще има просперитет, така че земеделските производители вече са крачка напред в сравнение с това, което и било.
Радио К2: Ние и по – рано сме говорили с вас за биологичното производство, ние ще започнем да произвеждаме, но ще имаме ли пазар, това са твърде скъпи стоки, които дали ще бъдат добре приети на нашия пазар, или ще трябва да се мисли за износ?
Димитър Греков: Вижте, ние не говорим за производство като цяло, говорим, че трябва да има биологично производство, защото България има възможност за развитие на такова произвоство. В цял свят то варира от 4% до 8%, максимум 9%, а ние имаме възможност и за повече проценти да отглеждаме земеделска и животинска продукция, така че няма никаква опасност, че тази продукция ще бъде скъпа. Изискванията за такава продукция и условията и грижите са много по – големи, така че и сега виждаме един засилен интерес към биологичната продукция. Естествено конвенционалната продукция си остава големия дял в селскостопанското производство.
Радио К2: Винаги извън философията на управлението на един сектор, най – важната тема си остава парите, за да могат да се реализират добрите идеи и намерения. По програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 до края на годината вие разплатихте близо 937 милиона и ние за първата година нямаме загубено нито едно евро, колко са към януари общо договорените средства?
Димитър Греков: Ако трябва да допълня въпроса ви, не само до декември 2013 годиан, а до края на месец януари общата сума на разплатените средства са близо 2 милиарда, които са влезли в сметките на общините и на земеделските производители. Към 31 – ви януари общо договорените средтства са 5,8 милиарда лева, или то е 92% обща договореност.
Радио К2: Как върви подготовката на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, вие имате един вариант?
Димитър Греков: Ако позволите да допълня по – нататък въпроса, който беше зададен преди това, защото говорим за договореност. Разплатените средства за периода 2007 – 2013 са около 3,8 милиарда. Около 61% са разплатените средства, това е една добра усвяемост на средства за една страна, която е влязла наскоро в ЕС, така че се надявам за следващия период усвояемостта да бъде по – голяма. Докъде сме стигнали с подготовката на драфта, който трябва да предложим за Програмата за развитие на селските райони, готов е първият вариант за Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, в него е включен един пълен анализ, стартегията, която е направена, мерките, направен е план за оценка, финансов план, процедури за наблюдение и контрол, информираност, което е много важно за нашите земеделски производители и публичност, тук са включени и радиата и медиите като цяло, техническа помощ, включване на партньорите, компетентни и отговорни органи, селска мрежа и описание на рамката за изпълнението.
Този понеделник, идващия 10 февруари, предстои поредното заседание на тематичната работна група, на което ще се обсъди разработения последен вариант на работната програма, след което той ще бъде изпратен в ЕК за неформални бележки.
Радио К2: Какви са изводите на анализа, който е включен в драфта на Програмата за развитие на селските райони, кое е най – важното, което установявате, че е добре, и кое е най – важното, което установявате, че трябва да бъде развито или поправено?
Димитър Греков: Естествено има много грешки, които са направени през този период, не бих казал, че те са фатални, защото те са спомогнали, както казах и в началото, българският земеделски производител да се ориентира в ситуацията, за да поеме нова посока, нов път с нови цели, така че това, което го правим като анализ, не е само за собствена наша оценка, а е и анализ и на земеделските производители и това, което сме го направили като анализ, го включваме и като мерки. Една от мерките и желанията да се подобрим, е да има по – голяма прозрачност при оценката на самите проекти. Същевременно си даваме точна и ясна представа, че някои сектори в селското стопанство са изостанали изключително много, в сравнение с това, което е било до 1989 година.
Говорим за животновъдство, зеленчукопроизводство, трайни насаждения, говорим като грешка, че не са запазени напоителните системи, които като фактор ще оказват значение в следващия програмен период, защото с измененията на климата, които предстоят, те ще играят огромна роля, така че този анализ, тази оценка ни дава право да залегнат в следващия програмен период мерки и действия, които да подпомогнат именно тези слабости, така че да подпомогнем едно устойчиво развитие на селскостопанското развитие производство в България и през следващия период.
Радио К2: Споменахте преди малко за информираност и публичност, може да ви задам един привидно не съвсем логичен въпрос, но за какво допринася тази публичност, каква е ролята на медиите? Това е една чувствителна тема, защото винаги се подозира, че всички управляващи, особено чрез вашето министерство, финансират скришом медии, особено преди избори, сега предстоят евроизборите.
Димитър Греков: Струва ми се, че ме провокирате с този въпрос, защото медиите имат голямо значение за информираността на земеделските производители, те вече не само гледат телевизия, не само слушат радио в тракторите и комбайните си, те се информират и по електронен път непрекъснато, така че в никакъв случай не бива да се подценява информираността на земеделските производители. Ние трябва да постигнем информираност и в малките села, малките махали, така че всеки земеделски производител ежедневно да научава това, което се открива като мярка, това което се предприема като мярка от правителството, а също така и по новите европейски изисквания. Така че в никакъв случай не искам, напротив, наблягам и мисля, че това е един от най – важните моменти в програмата за развитие на селските райони, така че публичността е важен фактор за бързото усвояване на средствата.
Радио К2: Така е, но какво ще ми отговорите за подозренията, че ето, 108 дни преди изборите за Европейски парламент, властта, управляващите ще искат по някакъв начин да укрепят своя авторите и медиите да им сътрудничат. Вие кога ще сключите договори с медиите?
Димитър Греков: Може би още следващата седмица ще бъдат сключени договори за около 10 милиона лева, които са свързани с тази програма, но съобщавам, че това са средства от предишната програма, за следващата програма ще има други средства, които ще бъдат обявени и ще сключим такива договори. Аз не съм почувствал натиск, както и мои колеги, от медии, електронни, печатни и т.н. Естествено има интерес към това, но го смятаме, и то си е така, като чисто информационна кампания, която е свързана със земеделските производители.
Радио К2: И за да приключим тази тема, вие в предишни свои извялвения, включително в ефира на „Радио К2” заявихте, че ще има пълна прозрачност и форма на регистър, може би, или поне на съобщаване публично, ясно коя медия колко пари е получила и за какво?
Димитър Греков: Абсолютно, всичко това ще бъде качено на нашата електронна страница и ще бъде съобщено колко средства всяка медия ще получи.
Радио К2: Така, да отидем пак към съществото на вашата дейност в Министерството на земеделието и храните, Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, коя е първата мярка, която предвиждате да стартира?
Димитър Греков: Първата мярка от новата програма, която мислим да стартира още през месец май, ще бъде мярката за младите фермери. Тя ще се отвори още преди официалното одобрение на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 с риск на страната членка. Така че ние още май месец, може би, юни най – късно, ще стартира тази мярка.
Радио К2: Това е новина и тя е в пряка корелация, преди около два месеца мисля, имаше ярко изразено недоволство от младите фермери, че не получават толкова средства, колкото са очаквали.
Димитър Греков: Това са възможностите, които сме имали като средства и те ще бъдат разплатени до стотинка, за да могат да достигнат до тези хора, които ще градят селското ни стопанство през следващите 30 години. Нещо повече, ние предвиждаме за тези млади фермери, които ще се занимават едни по – дългосрочни мерки. Имаме спор и трябва да го заявя пред вас, относно финансирнето на тази програма. На част от членовете на комисията ни се иска тези средства да бъдат повече, не да бъдат 25 000 евро, а да говорим за 30 000, 35 000, а защо не и 50 000 евро, защото не само да се дадат парите имаме предвид, а с тези средства трайно, сигурно, устойчиво да се осигури работа на фермерското семейство поне за 20 или 30 години.
Средствата от 25 000 евро за 3 или 5 години те осигуряват снабдяването със земеделски инвентар, земя или нещо друго за много кратък период, естествено че това е старт, но стъртът трябда да се продължи и да се финализира, така че да бъде устойчиво това производство. Това ще даде отражение естествено по – нататък и на формирането на желанията на децата на фермерите, така че да има една сигурност в развитието на фермерското семейство. Затова има такъв спор, ще го изчистим в последните седмици, в каква част да бъдат тези средства, с които да се подпомагат младите фермери.
Радио К2: Има ли някаква философия в това, че първата мярка, която ще стартира по програмата за развитие на селските райони, ще бъде насочена именно към младите фермери, това част от вашата философия лична ли е и на министерството да вкарате повече наука, повече просветеност, повече модерност в сектора?
Димитър Греков: Не само философия, това е и символ, че стартирайки с тази програма, насочена към младите фермери, ние обръщаме внимание на бъдещето на хората, които желаят да останат в нашата страна, даваме по – голяма възможност за развитие на тези млади хора, освен това виждаме, че по този начин те трайно могат да си осигурят бъдещето в страната и стартирайки по тази програма, аз мисля, че повече от 10 000 – 12 000 човека могат да намерят трайно работа в нашата страна.
Ако това го свържем и с философията, че нашето правителство желае да разработи и да функционира и хранително – вкусовата промишленост, не само да изнасяме суровини, това увеличение на работните места би се получило многократно, тоест много работни места биха се открили, ако започне да функицонира отново хранително – вкусовата промишленост. Ако това се свърже и с факта, че трябва нашата продукция да се предлага повече, в по – голям процент на нашите пазари, ако го свържем и с желанието ни, че трябва да се изнася, защото принадената стойност на земеделската продукция идва не само от реализацията на вътрешния пазар, но и на международния, мисля че селското стопанство наистина ще се превърне в кауза на България.
Редактор: Теодор Дечев