Да благодарим на Делян Пеевски е въпрос на елементарно приличие. Без него 2013-а щеше да е поредната година на позорна тишина. Същата, с която поне от десетилетие се посрещат компрометираните български правителства. Същата тишина, заради която БСП реши, че назначението на Пеевски може да мине без проблеми.
Какво са си мислили Станишев и Местан?
Нали преди да се стигне до Пеевски хората понесоха всички останали издевателства над политическото и изтърпяха безмълвно дългогодишния процес на криминализация на управлението? Мълчаха, а да не говорим и колко им харесваше, когато фокусници и манекенки станаха депутати, а тайнствен премиер им обясняваше, че един политик не бива да има политическа ориентация. После изтърпяха квотно правителство, с квотно разпределение на плячката от управлението. Накрая понесоха и премиер с притеснително минало, който сменя политическия си курс по три пъти в денонощието, разпъва чадър над престъпници и издига в култ подслушването на министри.
Общество, изтърпяло всичко това, би следвало да изтърпи дори и назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Нима не бихте повярвали в това, ако бяхте на мястото на Станишев и Местан?
Нямото посрещане на скандали в политиката обаче вече приключи. То приключи именно след случая "Пеевски". Или поне засега изглежда така. Това изисква да се въздаде дължимата благодарност на всички, допринесли за последната капка, преляла чашата. Включително и на Конституционния съд – може би най-стабилната институция, създадена от демокрацията, която в последно време започна да прилича на свой антипод. Включително и заради решенията по казуса "Пеевски".
Ролята на Конституционния съд
В края на 2013-та Конституционният съд прецени, че Пеевски има статут на депутат. Този въпрос се смяташе за спорен поради факта, че младият богаташ вече беше напуснал парламента и беше положил клетва като председател на ДАНС. Няколко дни по-късно, под натиска на улицата, той подаде оставка, но поиска и да се върне в парламента. Обратен път към законодателната власт, който се смята за немислим от редица юристи. Не и от Конституционния съд. Там сметнаха, че мандатът на един депутат не се прекратява автоматично, когато той поеме пост в изпълнителната власт. За да бъде прекратен този мандат, е необходимо да има гласувана от парламента негова оставка. В случая "Пеевски" такава не е имало.
Съдията Румен Ненков, който гласува против, после заяви, че съдът може и да е зависим. Тревога будят и четирите особени мнения, с които беше взето решението. Но това не променя крайния резултат.
Досега тези въпроси бяха задавани по други поводи и за други герои. Например какво да се прави с една прокуратура, която защитава престъпници, или с една полиция в ролята на насилник. Сега, покрай Конституционния съд, беше добавена още една капка към познатата ни чаша. И още един фактор за удържане на обществената чувствителност, прераснала в гняв.
Редактор: Светломира Димитрова.