Илиана Беновска: Тази седмица в БТА се състоя пресконференция на Сдружението на българските зъболекари на темата: Представяне на носителя на наградата Зъболекар на годината, приносът на Сдружението на българските зъболекари към зъболекарското съсловие у нас и защо все повече обеззъбява българинът? Последният въпрос привлече журналистическото ми внимание най-много, в прекия и в преносния смисъл плавно ще прелеем към вашата специалност, обеззъбява ли политически българинът и неговата бедност води ли до неговото фактическо обеззъбяване?
Д-р Иван Минчев: Несъмнено, че недоимъкът се отразява на всички желания на хората. Несъмнено, че от тази безперспективност може би хората губят интерес дори и към тази злободневна, ежедневната политика, която касае директно обикновения човек. Аз съм по-специалист по зъбите, там съм по-добре, за политиката е ясно – всички ние искаме да живеем безпроблемно, да просперираме всеки в областта си, да виждаме щастливи хора около нас, аз си спомням как ходехме и ръкопляскахме на Добри Джуров на площад „Народно събрание”, когато разбрахме, че е помогнал тази власт да се промени... е от тогава нищо не се е променило май.
Илиана Беновска: Нека да ви представя на нашите слушатели, за да разберем и корелацията между икономическото състояние на държавата и обеззъбяването, както вашите колеги хубаво проведоха темата.
Д-р Иван Минчев е с 32 годишен стаж в денталната медицина, работи имплантология близо 20 години, но и с удоволствие отделя време да направи красиви невидими пломби или керамични фасети, през годините е овладял основните дентални специалности, както са налагали лечебните модалности и понастоящем е практикуващ стоматолог на пълен работен ден в клиниката, в която работи, под негово ръководство работят още четирима отлични дентални лекари.
Д-р Минчев намира винаги време и с удоволствие споделя опита си с колегите си, през годините е чел лекции по различни теми в Бостън и почти всички големи градове на България, едновременно с това продължава да посещава лекции и курсове и понастоящем, той е убеден, че лекар, който е спрял да бъде ученик, престава да е лекар, много иновационни лечебни протоколи и медицински изделия са въведени в българската дентална медицина чрез него. Мотото на клиниката му е „Обичаме трудните случай”. Успях ли да Ви характеризирам?
Д-р Иван Минчев: Ами да, благодаря.
Илиана Беновска: Добре и хайде на конкретни теми. Здравеопазването в България е, както много други ресори в политиката ни, в катастрофално състояние. Как стои въпросът при вас, денталната медицина?
Д-р Иван Минчев: Денталната медицина като всички други човешки дейности изисква ресурси, изисква образовани специалисти, колкото по-образовани и по-тренирани, толкова по-добре, изисква образовани помощници на денталните специалисти т.е. дентални асистенти, каквато институция в България не съществува, от както аз се помня, което означава, че има двойствен недоимък. Защо? Много хора напускат. Ние питаме защо хората обеззъбяват, но скоро ще питаме: къде са докторите? Всички, които могат да се реализират благодарение на тези промени, които ни позволиха да обикаляме из Европа, те вече са се възползвали.
Така че, стигаме до третото – финансирането. Защо е финансирането? От една страна, това е продукт, в който трябва да вложи съответната сума, за да може той да бъде произведен. Това е специалист, който трябва да си получи хонорара за това, което е извършва или по-скоро група от специалисти. Виждате, че трябва да има санитарка, дентален асистент, ако е по-голяма клиниката, не може да няма и хора, които създават реда т.е. рецепция и всичко това влиза в цената на пломбата, на импланта, на прегледа, на каквото искате, за да може това нещо правилно да работи, да се издържа и да оставя пари докторът да ходи да се образова.Казахме – не се ли образова, неговото ниво пада. Пада ли нивото – помага за обеззъбяването. Защо? Имаме нови лечебни предизвикателства, имаме нови методики, имаме нови както и в общата медицина болести, които преди се водеха нелечими, такива, които могат да бъдат лекувани. Ние имаме нужда да отделяме време и за профилактика, не да тичаме след събитията. Ние трябва да можем да говорим на пациентите, на техните деца, на родителите, най-вече на майките, колко е важна превенцията на кариес с всички тези средства като най-просто е редовната устна хигиена.
Илиана Беновска: Така и да започнем от начало. Ражда се едно дете, на него му поникват млечни зъбки, после започват да му никнат постоянните, то започва да посещава изискуемите по закон детски заведения, детски градини после тръгва на училище. До тук добре, но там няма ваш колега, дентален специалист, който да упражнява контрол върху състоянието и качеството на последващите зъби, които ще му поникнат, върху състоянието на сегашните и по-нататък. Къде е ролята на държавата тук?
Д-р Иван Минчев: Точно така, аз щях да кажа, вероятно е така, защото не съм много сведущ по тези данни... Има ли училищни зъболекари, както имаше едно време?
Илиана Беновска: Не и училищни лекари няма.
Д-р Иван Минчев: Държавата успява да регламентира в този национален рамков договор между здравната каса и здравните заведения, в това число и денталните, че прегледите на деца до 18 г. са безплатни. Чудесно! Кой е този, който трябва да следи дали са направени прегледите? Кой е най-заинтересуван? Детето? То не може да следи. Кой е следващият по веригата най-заинтересован? Аз мисля, че родителите. След това са всички други.Хайде да не стигаме пак до тази идея, че в България всеки очаква друг да свърши работата му, да му измете снега пред входа, да му оправи това и онова... Няма как. Ние трябва да си знаем правата, ние трябва да си отстояваме правата. Правото, след като е дадено за безплатни прегледи, то трябва да бъде използувано.
Илиана Беновска: Само че кой го извършва?
Д-р Иван Минчев: Така като излезете на една улица и се огледате ще видите 10 табелки зъболекар. Всички колеги, които работят със здравната каса, би трябвало да го извършват.
Илиана Беновска: Аз сега ще Ви кажа едно последно изследване, което се появи преди известно време. Децата до 18г., които нямат нито един кариес са едва... Можете ли да познаете колко?
Д-р Иван Минчев: Два процента.
Илиана Беновска: Е, добре, Вие сте по-строг. Едва 8 на сто. А 71 процента от малчуганите между 5 и 6 годишна възраст, (внимавайте!) имат поне 4 кариеса на временните си зъби. Още по тежка е ситуацията при хората между 35 и 44 годишна възраст, това е все още по стандартите на световната, на ООН, това са хора в предмостието на средната възраст. Те са средно с по 17 кариеса и поне 6 извадени зъби.
Д-р Иван Минчев: Почти излезе сметката, 17 и 6 – 23, значи имат и по един здрав зъб.
Илиана Беновска: В Холандия, където състоянието на здравеопазването е най-добро в Европа, не знам дали знаете, холандецът разполага със 175 евро на година за зъболечение, а в България годишно се падат по 14,62 лева, като за месец сумата възлиза на 1,22 лева.
Д-р Иван Минчев: Просто ме е срам да си помисля за тези суми, та не знам точно за какво отиват за чифт ръкавици, маска и....
Илиана Беновска: Не знам, може би за билетчето дори на пациента да стигне от дома си до някъде, може и да не му стигне.
Д-р Иван Минчев: Това с билета не би трябвало да реимбурсира за прегледа, но при самото влизане в един обикновен кабинет, докторът трябва си е сложил ръкавици и едни на сестрата, маски на двамата...
Илиана Беновска: Да е изчистил, да е приготвил съответните консумативи...
Д-р Иван Минчев: Да има чашка, евентуално лигавниче, това е.
Илиана Беновска: Къде се намираме ние? В областта на как да го нарека – опазването на една от най-важните части за организма на човека – зъбите.
Д-р Иван Минчев: Къде се намираме – трудно ми е да кажа, но както винаги на опашката, ако въобще това е опашка, може би сме извън всякакви класации.
Илиана Беновска: И пак Ви връщам към въпроса. Вашето съсловие, Вие сам подчертахте в началото на Вашето изказване, започна да се изнася много сериозно в Западна Европа. Не знам защо, особено много в Англия и намира много по-добри условия и добро възнаграждение за работата си.
Д-р Иван Минчев: Така е. В Англия се изнасят, защото там дълги години здравеопазването се ръководеше от тяхната здравна каса, не искам да звуча анархистично, но ми се струва, че винаги когато има някакво такова имагинерно участие – държава, какво значи държава, искам да знам кой отговаря за това, какво значи държава – крием се зад някакъв гръб.
Илиана Беновска: Министърът на здравеопазването, НС със съответните норми.
Д-р Иван Минчев: Така погледнато кардиологията е в пъти по важна, по-животоспасяваща от зъбите. Тоест, не оправдавам министъра, но казвам, той си има много по-големи грижи според мен. Нека който смята, че е по-достоен - да заеме постта на най-губещото предприятие в тази държава, на ръководителя му и след това да понесе всички упреци. Всъщност по-скоро да цитираме един велик хуморист - все пак делото на давещите се е само в техните ръце... Какво можем ние да направим за това в този момент, в тази ситуация, това според мен е най-важно. Защото ако чакаме някой друг да даде парите, да го направи до никъде няма да стигнем.
Има частни здравноосигурителни фондове, които биха могли до някаква степен може би техните шефове, ако се замислят как могат да направят някакви осигуровки, които да бъдат по силите и по възможностите на родителите, на потенциалните и всякакви клиенти, тогава може да се помисли. Какво правим ние? Ние често имаме такива дни, в които просто обгрижваме деца на наши пациенти. Не говоря за нашата клиника конкретно, всички зъболекари го правят. Не съм виждал толкова зъл и нечовечен колега, който да каже: а не, аз няма да прегледам това малко дете. Няма такова нещо. Да може би някои са твърде заети и твърде специализирани, но прегледът не мисля, че е усилие. Друг е въпросът вече дали ние можем да се разберем с родителите, които понякога имат убеждението, че млечните зъбки не трябва да се лекуват, нали ще ги смени.
Илиана Беновска: Моля Ви, обяснете точно и ясно как се пренася инфекцията...
Д-р Иван Минчев: Абсолютно.
Илиана Беновска: Обяснете го Вие да не го говоря аз. Аз го знам от опит.
Д-р Иван Минчев: Значи кариесът може да бъде създаден и от съответната среда в устата, немиенето на зъбите, продукцията на много киселини – слаби обаче на всички места органични киселини, които разграждат емайла, разграденият, деминерализиран емайл много по-лесно хваща кариес. Не създаването на хигиенни навици на детето, няма да кажа и на родителите, но от там трябва да започнем, води до много повече кариеси. Седемдесет и някоя година на миналия век си имаше един експеримент – децата бяха редовно водени и почиствани от професионална орална хигиенистка и им беше забранена високо калорична храна - особено меките, лепкави, сладички кифлички и там каквито се сетите продукти, които оставят всъщност една много сериозна плака върху зъбите и мигновено имаше редукция само от едното четкане на 38% от кариеса.
Какво означава това? Ами, бройте го този човек със 17-те кариеса и 6-те загубени зъба, свалете една трета от това и ще видите, колко пациента може сам да свали. И никой да не ми разказва, че дядо му едно време не си е мил зъбите, пък си имал всичките зъби! Защото аз ще кажа, че дядо му никога не е видял толкова боклук опакован да се продава като храна. Стигаме другата тема – грижата за устната хигиена е неразривно свързана и с подобряването на състоянието на венците. Ние губим зъбите само по две причини – кариес и зъболявания на венците.
Илиана Беновска: Но тук идва въпросът и за качеството на храната. Нещата са в една пряка корелация, но най-накрая въпросът опира в основното, в посвещението, в информираността, в разяснителните кампании, които на Вас сигурно и като собственик и на частна клиника не Ви остава време да ги правите.
Д-р Иван Минчев: Колкото можем ги правим.
Илиана Беновска: Но къде е ролята пак, Вие се опитахте да спасите от вина настоящия министър и предишните министри, но ако по-често се чуват такива думи като вашите, много хора ще се замислят. Ето нашият тонрежисьор сега седи и Ви гледа в захлас, защото има малко бебе и се замисля как ще процедира нататък и съм сигурна, че всички хора, които Ви слушат в момента и ще прочетат после това, което говорите ще им бъде от полза. Къде е златното сечение между бизнеса във Вашата професия и просветителската Ви морална роля?
Д-р Иван Минчев: Много сте права, аз винаги съм казвал, че ние сме в дълг на нашите пациенти. Ние нямаме време или не намираме аудитория или аудиторията предпочита да гледа някакви сериали, няма да коментирам какви.
Илиана Беновска: Вие в заключение можете ли да препоръчате всичко това, за което говорим и което Вие казахте професионално, как при отсъствие на централизирана системна и добре подплатена финансово грижа за зъбите на децата, на младите, на средната възраст, на възрастните хора, да се погрижим за себе си, когато Вие разчитате, че много от хората са високо интелигентни и се интересуват от това? Баба му е била беззъба и той ще стане беззъб.
Д-р Иван Минчев: За съжаление има хора, които наистина неглижират този проблем, оправданията са много – баба ми е била беззъба, друг казва абе нямам време за тия глупости.
Илиана Беновска: Или боли ме...
Д-р Иван Минчев: Ооо, да. Сега, това мога да го оправдая – страха от манипулацията, убеждението, че непременно с Вас ще се държат грубо. Защо? Той има спомен като дете или някой му е разказвал... Това е една друга доста гъвкава тема, там трябва наистина да се подходи към човека по начин, по който той да види, че не е толкова страшно. Ако има някакъв напредък, то съвременната дентална медицина наистина може да постигне безболезнени манипулации, ние имаме анестезиолог при нас, който идва, когато е необходимо, ако пациентът има наистина психически проблем – има комплекс, има панически страх. Това може да го има всякакъв човек. Той може да бъде на ръководен пост, той може да бъде зает с някаква много специална работа, която изисква концентрация, внимание и баланс и той си е окей и в момента, в който се стигне до зъболекарския стол, той се превръща в едно уплашено дете, кученце, каквото и да е. Той не е виновен.
Илиана Беновска: Вие подхващате една тема за психологическата помощ.
Д-р Иван Минчев: Абсолютно. Всичко при нас върви заедно. Това е една изключително интимна манипулация - някои почти ти се качва отгоре, влиза ти в аурата, вкарва някакви ръмжащи неща в устата ти, от които ти се тресеш. Аз го разбирам и всеки от нас мисля, че има доза емпатично усещане към пациента. Той би могъл винаги да му даде просто с две думи кураж, да му помогне. Говорим за обикновените случаи, но какво да кажа аз, който просто бях ужасен от мисълта, че трябва едно дете да бъде приспано с пълна упойка, за да му се направят зъбите? Но като знам, колко много крясъци, колко много натиск върху психиката на детето има...
Илиана Беновска: То не може да разбере дори.
Д-р Иван Минчев: Ние не го бием, но ние буквално му влияем на психиката – „отвори”, „не мърдай”... И си представете как се чувствува този малък човек! Аз имам личен спомен. Когато ми вадиха сливиците съм бил на три години. Баща ми ме заведе. Разбира се, и майка ми е била, но него помнех и още ги помня тези неща. Някаква огромна камара от хора, толкова малък съм бил изправен, че те ми се струваха огромни тези хора. Някаква жълта крушка на жълтата стена и чичкото с онази голяма кюрета, който вади от гърлото ти някакви кървави парчета.
Същата вечер сънувах, че дяволът ме души, а баща ми седи до мен и ми вика: потърпи, потърпи, ей сега... Тоест, аз останах с доверие и към баща ми и към докторите, но ето го съня. Може би от тоя сън, помня всичко друго и ми се е навързало, но аз не искам нашите деца да имат такива сънища. Така че е много по-добре да се прибегне до упойка. В момента има съвременни, безопасни упойки. Това не се прави от един човек - това се прави от екип. Там има специалист по анестезиология и реанимация, нашият даже си е и детски специалист. Те наистина контролират състоянието, рискът е минимален.Това е много деликатно, това трябва винаги да се има предвид, но трябва да започне пак от вкъщи. Родителите да говорят: „ще ме придружиш ли на зъболекар”, „аз днеска отивам да ми прегледат зъбките” – децата работят така, по подразбиране, по наблюдение, следвайки нечии пример. Отива в кабинета, не е необходимо някой да го награби детето, 5 минути ще разгледа, някой може да му погледне зъбите, ама така без огромна страст и стръв и след като мине всичко това и след като дойде няколко пъти, както малкият принц е опитомил лисицата, детето ще дойде само.
Преди два дена имах една симпатична малка пациентка, трябваше да й извадим едно зъбче с упойка. Отиваме към един кабинет и тя така си върви до мен и си хлипа тихичко.
Викам: защо плачеш?
Ами страх ме е ...
Викам: аз не плача, мен не ме е страх.
Ама на теб няма да ти вадят зъб...
Приказвайки си щуротии, стигнахме до там, успяхме да й обясним, че наистина няма да я боли, аз и обещавам и малко по-късно се разделихме щастливи. Същото може да се случи и с възрастния човек, ако ние можем да поемем ангажимента, че няма да го боли.
Как става това? С добри упойки, с добра техника на поставяне на упойките и в момента аз за себе си открих едно чудо на природата, (шегувам се - това е апарат) компютърна анестезия. Разбира се, не компютър прави упойката, а командува налягането, с което тя се въвежда и човек наистина не го усеща, работи веднага, няма това неудобно изтръпване на цяла устна, на език и след това излизате и Ви личи че сте били на зъболекар...
Но не ме питайте колко струва... Аз мога да си го позволя, аз съм убеден, че трябва да се направи, но не винаги тези неща вървят заедно – „трябва” и „можем”. Трябва да го правим, да помагаме на хората, но ако искаме да им помагаме максимално и ефективно, ние трябва да обновяваме материалната си база, тогава става интересно. За това трябва да има финансиране. От къде? Аз знам от къде, както съм успял от 1992 г. до сега да си ръководя клиниката. Но има случаи, в които като видя някое малко село от баби, дядовци, кметът горкия беден, колкото тях и си казвам: добре де, какъв доктор?
А трябва да има – автокабинет. Едно време имаше такива едни автобуси, вътре един зъболекарски стол и аз съм преглеждал деца от училище. Трябва да има вариант. В цял свят са намерени варианти и ние можем да намерим. Трябва да има добро желание, трябва да има сътрудничество между всички тези организации. Ние имаме два съюза и единият беше създаден с цел тази професия да може да бъде наблюдава от държавата. Вторият беше създаден, защото групата колеги искаха да се организират, но да не бъдат задължително организирани. Добре, значи имаме все пак две организации, което е стандартно в България - ние от всичко имаме по две. Но тези две организации могат да си подадат ръка, всеки може да направи каквото зависи от него, тези организации могат да си подадат ръка. Един работодател, особено ако държавата му го признае, все пак както се признават командировки, пари за храна, пари за работно облекло, по същия начин някой би могъл да признае парите дадени на служителите за лечение на децата им до 18 годишна възраст примерно. Ето ви вариант. И от там нататък специалистите могат да направят още много вариантчета.
Редактор: Теодор Дечев