Увеличава се обемът на клиничните изпитвания на лекарства в България, финансирани от чуждестранни компании. Почти половината от средствата - 46.3%, са осигурени от чужди компании. Делът на чуждите инвестиции във финансирането на тази сфера е най-голям за трета поредна година, като нараства с 2.4 пункта в сравнение с 2011 г. Бизнесът у нас е осигурил почти 21% от финансирането, а делът на фирмите нараства с 3.8 на сто. Макар и скромно в инвестициите в научноизследователска и развойна дейност участват и университетите, като техният дял е 8.1%. Държавата е вложила само 31.5%, като делът й се свива със 7 на сто само за една година. През миналата година разходите за са били 495.9 млн. лв., което е с 15.5 процента повече в сравнение с предходната година, показват оповестените вчера предварителни данни на националната статистика.
От всички пари, давани за научноизследователската и развойна дейност, с най-скромен дял са експерименталните разработки, за които отиват 12.7 на сто. Най-щедро се финансират приложните изследвания, следвани от т.нар. фундаментални проучвания.
От НСИ отбелязват, че една от петте водещи цели на стратегията "Европа 2020" е 3% от брутния вътрешен продукт в ЕС да отиват за научно-развойна дейност до 2020 г. Българската цел е по-скромна - 1.5 на сто от БВП. През миналата година този процент у нас е бил 0.64 на сто. Страната ни продължава да е твърде далеч от останалите европейски държави, в които финансирането на научноизследователската дейност е с около 3 пъти повече.
С наука и с развойна дейност в България през миналата година са се занимавали 16 700 души, с 1.4% по-малко спрямо 2011 г., показват още данните на НСИ. Над половината от тях работят в държавното управление, една четвърт във висшите учебни заведения, а почти 20 на сто са заети във фирми. Над 5600 души, които се занимават с наука, имат докторска степен.\СД