Защо съм втори в листата на СИНЬО ЕДИНСТВО? За някои не е нормално човек на 60 години, както си живее и си гледа работата и то задоволително да направи такъв остър завой.
Както всички хора и аз се радвах на промените и съдействах с каквото мога, за да могат те бързо да възстановят достойнството и силата на страната и нормалния живот на хората и семействата. Мислех, че когато те завършат ще станем това, което сме били някога – нормална европейска страна.
Хората бяха на улиците с гордо вдигнати чела, говореха каквото искат, дори го крещяха. Инструментите на тоталитарната държава и нейните ключови субекти изглеждаха спрени и всички бяхме щастливи.
Къде сме в момента обаче? В момента ние сме не най-слабата и бедна страна в ЕС. Ние сме най-ненормалната страна! Няма в световната политика държава, в която хората, които изповядват десни и десноцентристки ценности, на чисто екзистенциално ниво, не само политически, да са повече от останалите и да нямат политическо представителство.
Защото тези, които са в момента в парламента и се самоназовават дясно, те са, не искам да обиждам никой, но те са един тумор на тялото на Европейската народна партия, която май не го разбира още, но ще го разбере. Когато един народ няма възможността да се обърне към свое политическо представителство, той отива много бавно, но сигурно към края на държавността, на държавата. Това трябва да се спре.
Всички, които са си мислели, че ги е страх, или може би, че е по-удобно да са консуматори, съзерцатели на политика, трябва да се събудят! Защото вече всички сме заложници и жертви на една политика, в която България се върти по предварително разписан сценарий вече 25 години. И аз реших, колкото и да е нетрадиционно и необичайно за моите 60 години, да се изправя и да се бия. Както се бих през 1989 и 1990 г.
Няма кой да ни спаси. Не вярвам на никой от тези, които се назовават в момента десни. Не искам, те да ме представляват и реших да се кача на една макар и малка за момента, но синя лодка, с гордо опънато платно „СИНЬО ЕДИНСТВО“ и да я закараме ЗАЕДНО до там, до където трябва да стигнем всички като народ, нация и човеци с достойнство.
Призовавам всеки да помисли за това - има или няма пряка връзка между начина по който живее, униженията, които всекидневно му сервира битието и неговата воля, желание и стремеж за свобода.