Депутатът Бойко Борисов каза, че е готов да даде недостигащия един глас за утвърждаването на кабинета „Орешарски” от парламента от група на ГЕРБ. Собствения си глас! Защо? Неговото обяснение звучеше по европейски и демократично.
За да не разчитат БСП и ДПС на „Атака”, която е трън в очите на Европа, обясни Бойко. Защото Волен Сидеров може да се окаже „непреодолим фактор” за отпускането на поредните траншове европейски субсидии. Жестът би бил благороден, ако в него не прозираше не просто лицемерие, а и драстично погазване на формални правила.
Близо две години Борисов нямаше нищо против подкрепата на Волен. Е, да речем, той беше премиер и нямаше нищо общо с парламентарната си група. Наистина звучи смешно, но номинално е точно така. България божем по Конституция е парламентарна република, а депутатите избират и свалят изпълнителната власт. Но тъй като в същата република лидерът на партията обикновено става министър-председател, то депутатите от неговата политическа формация се подчиняват на волята му. По този начин у нас разделението между законодателната и изпълнителната власт са като сиамски близнаци. Но това е друга тема.
Въпросът е, че в конкретният случай гласът на Бойко в подкрепа на кабинета „Орешарски” е зачеркване на всичките тези 96 народни представители. Защото неговият глас, макар и един единствен, е равен на останалите по ефекта, който ще постигне по време на гласуването. Дали ще гласуват всички или само един, резултатът е един и същ. Кому са нужни останалите депутати. Няма ли да е по-ясно и по-евтино само Бойко да влезе в парламента и да гласува анблок от името на останалите. Не че останалите парламентарни групи не практикуват по този начин, но все пак трябва да има малко приличие. Да се съберат, да дискутират, пък после да излезе шефа на групата със съответното решение. А не някой в крачка мимоходом да се изказва от името на близо милион избиратели.
В парламентарните практики на европейските държави има подобни съглашения и сложни комбинации, когато надвисне опасност за същността на демокрацията или тежки икономически кризи. Така се случи например във Франция срещу хората на крайния националист Льо Пен. Само че Борисов надали е попитал някой от групата си. Поне формално не чухме да ги е събрал и да са взели подобно решение. Освен това Борисов в прав текст признава, че е готов да е част от една тройна коалиция в името на спасението на България. Ами нали самият той твърдеше по време на мандата си и на предизборната кампания, че БСП и ДПС ще загробят България и ще спрат субсидиите от европейските фондове. Каква е истината за внезапното „благородство” на Бойко? Маже би то не е плод на началнически манталитет, диктаторски нагон и прочие общи приказки. Чрез заявката за гласуване в полза на кабинет на БСП и ДПС той вероятно се опитва да смекчи ефекта от атаката на Станишев и Местан в комбинация с главния прокурор Сотир Цацаров.
С други думи, той изглежда уплашен. В подкрепа на това съмнение е странното му поведение след епизода с хвърлената чаша от кандидата на ГЕРБ по време на телевизионен дебат. Сана ясно, че е опитал с есемеси многократно да се извинява на Николай Бареков заради хулиганската проява на друг човек. Това никак не се връзва с възприетите представи за Борисов като непукист. Как така смел и принципен лидер ще се унижава пред Бареков? Водещият от ТВ7 някога припадаше от възторг по премиера и пращаше протестиращите фермерите да си ходят на село, за да не цапат жълтите плочки пред офиса му. Борисов му се присмиваше в ефир, а сега пращал „десетки извинения по телефона” на палачинката, както е известен Бареков сред гилдията. Заявката на експремиера за лична подкрепа за кабинета „Орешарски” освен всичко останало ще е голямо облекчение за Волен Сидеров. Оттук до края на света лидерът на „Атака” ще повтаря, че не той, а Борисов е част от тройната коалиция. Но на Бойко очевидно му е важно да направи толкова компромиси.