Бойко Борисов май допусна грешка. Трудно ми е да го кажа, тъй като той никога, или поне много-много рядко греши. Наглед грешчицата не е лесно забележима, дори може да е плод на деформираното ми съзнание, но като че ли все пак имам повод за „някои кратки размишления“.
Едно скромно социологическо проучване – сред многото, които се появяват всяка седмица у нас, особено щом наближат някакви избори, предизвика доста бурна и гневна реакция у многоуважавания ни премиер.
За човек, който вече 10 години, с някои малки паузи, обитава сградата на „Дондуков“ 1 и е видял и чул какво ли не, подобни проучвания не трябва да му правят каквото и да е било впечатление. Независимо, че анкетата дава на БСП скромни проценти аванс пред ГЕРБ. И то за евроизборите, които – поне, ако съдим по словото на Борисов пред елита на ГЕРБ, не са чак такова предизвикателство. Но за това по-нататък.
Гневният изблик изненадва, изпод него не е трудно да се види известна нервност. Първият прочит – импровизаторският, е, че реакцията показва неувереност. И това не ми е лесно да го кажа, защото Б.Б. се превърна в „единица мярка за самоувереност“ у нас. Именно затова обаче всяко отклонение ярко се забелязва.
Още повече, че подобни анкети дори вършат услуга на ГЕРБ, защото по всякаква логика данните от тях би следвало да мобилизират партийния електорат. Вместо да викне – вижте какво става, стягайте редиците, лидерът на управляващите нервно започва да напада въпросната агенция и да задава реторични въпроси от рода, „ама вие нали знаете кой е собственикът й?“, с ясната идея да омаловажи цифрите и да ги постави под графата „манипулативни“ и „фалшиви“.
Ами ако целта на проучването е била именно да тества реакцията на премиера и лидер на ГЕРБ? То тогава акцията е успешна. И в анализаторските центрове - ако има такива - на противниковите политически щабове светва сигнална лампа. Нервността и безпокойствието по върховете на основния ти опонент е прекрасна новина, която ти дава ясна насока за действие.
Странно впрочем е и публичното говорене на премиера за „патриотичния“ коалиционен партньор на ГЕРБ. Всичко е цветя и рози, фанфари и шампанско, ако слушаме Борисов. По думите му, коалицията си работи прекрасно, „ето днес имахме Министерски съвет…“. Да се чуди човек дали министър-председателят говори за същата тази тройна миникоалиция, чиито лидери пълнят с изказванията си „вестникарските страници“.
Поетично можем да я сравним с „изригващ вулкан“, а по-махленски - с очакването всеки момент да се развъртят шамари между войводи, атакисти и национал-фронтоваци. Борисов обаче ни внушава, че всичко е ОК. Защо ли? Дали не смята, че е като мантрата - става реалност при непрестанно повтаряне?
Проблеми има и те ще се проявят тепърва. Единственото спасение за тези в ГЕРБ, които искат пълен мандат, се казва „инстинкт за самосъхранение“ на политици, усещащи, че излязат ли от властта, връщане няма да има. Именно в тази ситуация са Сидеров, Каракачанов и Симеонов и това може би ще охлади страстите, поне що се отнася на ниво правителство и парламент.
Иначе напълно нормално и реалистично елитът ни се държи в навечерието на евроизборите с ясното съзнание, че сме много младши партньор на големите в ЕС. И че с няколкото евродепутатски мандата дори и за цвят в Брюксел не ставаме. Затова към евровота се подхожда като към голямо и реалистично социологическо проучване, преброяване на редиците, генерална репетиция за местните, а защо не и другите избори.
Това може би е причината, че в ключовото слово на Бойко Борисов на срещата с елита на ГЕРБ, най-малко се чу за официалния повод – изборът на евродепутати, номиниране, листи и т.н. Темите бяха глобални, но вътрешни и по-скоро визираха „суджуци“, „семейни обръчи по места“ и други, но не и статута на страната като член на ЕС.
Подобна е логиката и в поведението на Волен Сидеров, който поставя редица неизпълними условия – падане на процентната бариера, отказване на евродепутати от заплати и т.н. В противен случай щял да бойкотира вота. Дали не е търсен и желан бойкот?
Та въпросът е, как да подходим ние, средностатистическите избиратели, към евроизборите. И дали да подходим въобще…