Този път се оляха яко - да се изразим тинейджърски. Висшия съдебен съвет (ВСС) сътвори поредния си скандал по начин, за който вече не може да се говори сериозно (на руски има един израз - "нарочно не придумаешь").
Тайно, без да споменават за намерението си, противно на писани правилници и неписани правила, подобно на болшевишките пленуми през 30-те и 50-те години на миналия век, 13 от членовете на ВСС се наговорили и внесли като извънредна точка, без да фигурира дори сред "разни" в публикувания дневен ред, да бъде свален представляващият ВСС (така се нарича длъжността) Соня Найденова и на нейно място да бъде избран "човекът на Бойко" (според думите на Владимира Янева в записите "Яневагейт") и сочен като информатора на премиера Борисов, който с есемес до него по време на заседание миналата седмица ковлади председателя на ВКС Лозан Панов.
Пучът се състоя скоростно - никой не намери за нужно да обясни на Соня Найденова какво налага смяната й. Тя бе сред членовете на ВСС, които ден по-рано декларираха готовност да изискат разпечатки от мобилния оператор на комуникациите си за миналия четвъртък и се изказа. Найденова се изказа остро, но принципно за скандала, като настояваше да бъде изяснено дали изпращачът е сред колегите й и каза още, че не изключва да има център на влияние, който взима решения, а ВСС само ги официализира.
Изборът точно на Узунов обаче е нагла провокация към общественото мнение, колкото и непросветено да е то за спецификата в управлението на съдебната власт. А когато провокацията се осъществява с участието на главен прокурор и председател на Върховния административен съд, обяснението не е еднозначно и има плашещи белези.
Първата хипотеза - да бъде изцяло овладян и консолидиран ВСС с цел реванш, тоест да не се допусне пробив на реформа в никой друг съд, след загубата на "Сталинградската битка" за Софийския градски съд, който пучистите не могат да прежалят. Тази хипотеза се подкрепя от няколкодневното турне из телевизиите на съветника по корупцията (да) на Борисов - Яне Янев. Най-силен е пропагандният боен огън по Лозан Панов. Реваншисткото лоби почерпи кураж от изпуснатите нерви на Борисов, който връхлетя във ВСС, за да се накара на Панов. Това послужи на мафията като знак за атака. В тази хипотеза движещите сили на пуча са свързани с Борисов и изпълняват волята му. Разделението на властите е прегазено най-безпардонно.
Втората хипотеза е по-сложна - мнозинството във ВСС, което миналия четвъртък стана на крака и се хвърли в раболепен плонж пред премиера, се увлече в куража си, прехвърли границата и... удари собствения си "патрон". Та нали точно Борисов най-силно желаеше да бъде забравен "Яневагейт" и с тази цел връхлетя във ВСС. А ВСС днес извади като въшка на чело точно субекта, който му праща есемес във връзка именно с... "Яневагейт"! И това ако не е е провокация...
Въпросът е - защо рискуват?
Смятам, че залогът е КТБ - ако изпуснат контрола над Апелативния съд и ако не овладеят ВКС, рискуват да лъсне грабежът, който в момента се извършва с активите на банката. КТБ бе срутена с незаконни средства с главна движеща сила прокуратурата, а Върховният административен съд и конкретно председателят Колев узакони произвола като не допусна акционерите в спора за лиценза на банката и с това отвори пътя за фалита й в другите съдилища. Обаче неотдавна състав на ВКС спря делото и поиска от КС обявяване за противоконституционни на две разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност.
Ето защо може да се прогнозира (съобразно техните представи за ролята на съда), че ще опитат да неутрализират Панов и дори да го свалят. Панов е вече опасен за мафията, която, улеснена от липсата на опозиция, дори променя закони в свой интерес. Неговото поведение дава кураж на съдиите да съдят с изправени гърбове, а това не трябва да бъде допуснато. Нека си говори Борисов колкото си ще за съдебна реформа, само промяна /тоест реална независимост на съда, а тази би следвало да е целта на реформата/ да не бъде допускана. Тази е причината - независимо от ролята на Борисов в този процес - те да се пакетират неотменно с Борисов - и да представят съпротивата срещу мафията като дестабилизация на властта на Борисов.
Премиерът няма друг ход, ако действително иска реформа, освен да се разграничи - и от агентурата си в съдебния връх, и от генералите, и от лейтенантите - от всичките свои хора вътре в системата, с които си е разменял доверителни есемеси и които са му се кланяли, а съветника си Яне просто да свали от сцената. И да поиска ясно и недвусмислено оставката на ВСС.
Ако и след тази провокация ВСС остане да управлява съдебната власт, Борисов трябва да знае, че ще се обърнат срещу него точно неговите агенти - защото тъмните интереси може да се преплитат, но и да не са непременно в пълно съвпадение с неговите, дори когато и неговите не са светли. С тях той не може да се конкурира - главният прокурор е над законите, не знае ли това Борисов? И няма ли да спре да им угажда, за да си гарантира спокойствието - не, няма да си го гарантира! А ще си остане като тях, в техния пакет - това е мъртвата хватка на измамната стабилност.
А за нас ще остане безрадостната равносметка, че ако ВСС си отиде, то ще бъде не заслужено, а пак заради... сметки.
П.С. Докато довършвах коментара дойде новината, че премиерът в профила си във "Фейсбук" определил промените във ВСС като "провокация срещу държавата". Не бързам със заключенията, те могат да формират трета хипотеза. Отвъд публичността на "Фейсбук" живеят своя непубличен живот есемесите, към които нашият премиер вече показа устойчива фиксация. Какво е било съдържанието им тази вечер, може би ще научим или ще се досетим утре.
Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/01/20/2689443_bolshevishka_naglost_vuv_vss/