Българската народна банка (БНБ) показа шеметна бързина, отхвърляйки почти светкавично предложението на представителните организации на социалните партньори за създаване на Надзорен комитет, който да предложи „цялостно решение за оздравяване и реструктуриране на банковата група“.
Въпреки убеждението на социалните партньори, че Законът за БНБ позволява такова действие, гуверньорът на БНБ – Иван Искров побърза да отхвърли предложението на социалните партньори, аргументирайки се, че то противоречи на настоящето законодателство и криейки се зад банковата тайна.
Междувремнно, стана ясно, че социалните партньори са изпратили на БНБ списък с потенциалните номинации за членове на предложения надзорен комитет.
Писмото, с което БНБ отказва да съдействува за създаването на създаването на Надзорен комитет е адресирано до президента на КНСБ – Пламен Димитров с молба последният да запознае „с настоящето писмо уважаемите лидери на синдикати и председатели на работодателски организации, подписали заедно с Вас писмото до Българската народна банка“.
Очевидно в БНБ пестят пари за пликове и марки, както и за секретарски труд по изпращането на електронна поща. Писмото също така е адресирано до президента Росен Плевнелиев, до председателя на Парламента – Михаил Миков и до премиера в оставка Пламен Орешарски. Не става ясно защо примерно писмото не е изпратено примерно само на председателя на Народното събрание, с молба той да го препрати на президента и на премиера …
От писмото се разбира, че след получаването на писмото от социалните партнь4ори с предложение за създаване на Надзорен комитет, министър-председателят незабавно е потърсил консултация от БНБ по въпроса с писмо с изх. № 02-05-2/24.07.2014 г./вх. № БНБ-93511/24.07.2014г. БНБ обаче предпочете да отхвърли идеята за Надзорен комитет.
Пълният текст на писмото на БНБ до социалните партньори предаваме по-долу изцяло и без изменения:
"УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,
Във връзка с горепосоченото Ваше писмо, Ви уведомяваме следното:
Предложеното в отвореното писмо създаване на „надзорен комитет (steering committee)“ с широко обществено участие, който да предложи „цялостно решение за оздравяване и реструктуриране на банковата група“ не е допустимо съгласно действащото законодателство, което не предвижда възможност и ред за функциониране на такъв комитет.
В допълнение, дейността на всяка банка в страната е свързана с определени категории законово защитена информация (банкова, професионална и търговска тайна, лични данни), които съгласно българското законодателство не могат да стават достояние на трети лица извън изрично предвидените в закона случаи.
Както Ви е известно, с решения на Управителния съвет на БНБ от 20-ти и 22-ри юни 2014 г., след масово теглене от клиенти на средства в брой и чрез банкови преводи, „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ) и „Креди Агрикол България“ ЕАД бяха поставени под специален надзор за срок от три месеца съгласно разпоредбите на Глава Единадесета, Раздел VIII от Закона за кредитните институции. Съгласно законовите разпоредби и взетите решения, по време на специалния надзор банките се управляват от квестори, като е спряно изпълнението на задълженията им, ограничена е дейността им, отстранени са от длъжност членовете на управителния и надзорния съвет и са лишени временно от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас. По този начин съгласно закона са защитени правата на кредиторите и депозантите по време на процедурата по специален надзор.
След поставянето на посочените две банки под специален надзор, Българската народна банка е оповестявала чрез съответни изявления на ръководството си и комуникации с медиите всички предприети мерки и действия. За проверка на активите и пасивите на банковата група КТБ, включително и на кредитния портфейл, бяха ангажирани водещи одиторски предприятия - „Делойт Одит” ООД, „Ърнст и Янг” ООД и „Афа” ООД.
Тъй като в българското законодателство все още не е въведена новата Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, приета през 2014 г. и със срок на въвеждане в законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) до 31.12.2014 г., беше разработен съответен проект на законодателни промени, които да позволяват предварителното въвеждане на някои от инструментите за преструктуриране по директивата. Целта беше да се осигури в рамките на закона и след необходимото обсъждане с парламентарно представените политически сили реорганизация на двете банки в кратък срок, с възможно най-малко негативни въздействия върху икономиката на страната, банковата система, предприятията и гражданите - техни клиенти. Както е известно, по този законодателен подход не беше постигнато политическо съгласие.
Що се отнася до първоначално обявената дата на възобновяване дейността на двете банки, начинът по който се стигна до нея след провеждане на съответни политически консултации, е обстойно описан в моето писмо от 22 юли 2014 г. до председателя на 42-рото Народно събрание, г-н Михаил Миков, публикувано на интернет страницата на БНБ. Независимо, че в крайна сметка тази дата не можа да се реализира, нейното посочване беше отново израз на стремежа за ограничаване негативния икономически ефект от затварянето на банките и използване в максимална степен потенциала на „добрите“ им активи, които да бъдат отделени от активите, чието качество ще трябва да бъде обект на по-обстойна оценка. Това решение беше заимствано от банковите практики за оздравяване на големи банки в ЕС през последните няколко години и принципно консултирано с Европейската комисия.
По поставения в писмото Ви въпрос относно присъединяването към Европейския банков съюз, в прессъобщение на БНБ от 15 юли 2014 г. са описани вече предприетите стъпки от БНБ в тази посока. В същото съобщение е посочено, и че Българската народна банка продължава работа по процедурата на специален надзор, стриктно придържайки се към предвидените в ЗКИ процедури.
Към настоящия момент, възможните решения за излизане на двете банки от процедурата на специален надзор могат да бъдат търсени само в рамките на действащото законодателство и е оглед окончателните констатации на квесторите и проверяващите екипи относно тяхното финансово състояние.
Като Ви благодаря за проявената загриженост, позволете ми да се обърна към Вас с молба да запознаете с настоящето писмо уважаемите лидери на синдикати и председатели на работодателски организации, подписали заедно с Вас писмото до Българската народна банка".
Писмото е подписано от управителя на БНБ - Иван Искров.