БМГК: Твърде често въпросите на местните референдуми са формулирани така, че всъщност стават питане дали да бъде спазван законът или не

7 June 2017

В последните години ставаме свидетели на множество инициативи за произвеждане на местен референдум за произнасяне по въпроси, които са изцяло в противоречие с поставените законови изисквания. Твърде често въпросите са формулирани така, че заложеният в тях смисъл всъщност е питане дали да бъде спазван законът или не.

 

Конституцията ни дава право да участваме в местното самоуправление, а Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление описва как точно можем да реализираме това право. В Конституцията пише също, че Република България е правова държава. Тя се управлява според законите на страната и не бива да допускаме чрез местни референдуми да се намират вратички в правовия ред или да се поставят пречки пред упражняването на закона.

 

Актуален пример за противоречиво използване на пряката демокрация е решението за произвеждане на местен референдум в Община Трън. Там сме свидетели на поредица от решения на Общинския съвет, които органите на държавната власт обжалваха като незаконосъобразни. Налице е протест и от страна на Прокуратурата, но преди административният съд да е разгледал въпроса по същество, на местна почва вече „присъдата“ към най-големият инвеститор в района е произнесена в хода на активната популистка и манипулативна предизборна кампания.

 

Основната цел на тази кампания се сведе до очерняне и охулване на инвеститора с използване на всякакви средства, включително и недопустими от закона. По този начин грубо беше погазен още един конституционен принцип, а именно че правото на свобода на мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие.

 

Казусът „Трън“ е симптоматичен за поредица от нарушения и повдига основателни въпроси, които заслужават общественото внимание с категорична позиция от страна на държавата, наред със съдебната власт. Чрез заобикаляне на закона се цели вотът на народа да подмени стратегическите приоритети на България без оглед на обществените последствия, бизнес средата и инвестиционния климат.

 

Не само в граничната община, но и на много други места в страната за общинските съветници референдумът изглежда като панацея за удовлетворяване желанията на местните общности. Често обаче тези желания не отговарят на закона и накърняват чужди права и интереси. Подобно разбиране за местните референдуми е на крачка от произвола и по никакъв начин не отстоява конституционните принципи и не допринася за демократичното решаване на възникнали спорове.

 

Провеждането на референдума в Трън с така поставения въпрос представлява директно послание към бизнеса, че всеки инвестиционен проект може да бъде препятстван без правно основание. Това би било изключително негативна индикация за влошаване на бизнес климата не само в тази община.

 

Наложително е, компетентните органи да изразят становище и ясно да заявят, че най-голямата гаранция за защита на правата и интересите на всеки човек, респективно на местните общности, е строгото прилагане на закона.