Наближи ли Великден, винаги се сещам за моя колега и приятел Митре Стаменов, Бог да го прости. Той бе голям българин, искрен патриот, от тези, дето май вече ги няма сред нас днес. Или ако ги има, са ментета. Този текст е излизал и във в. „Труд“, където работех по онова време. Митре ми го бе донесъл, написан на старомодната му пишеща машина, заедно с очерци за големи българи, реализирали се за съжаление не у нас, а в други страни. Уви, тогава вестникът нямаше електронен архив, затова си позволих да взема този текст от интернет. Бил е публикуван във в-к „Мaкедония“, брой 15, 14 aприл 1999 г. Пускам го с малки съкращения.Заслужава си да си го спомним!
Тодор Токин
Митре Стaменов
Нa 6 aприл 1941 г. гермaнски войски зaпочвaт оперaция „Мaритa“ в Югослaвия и Гърция. След нейното успешно зaвършвaне Хитлер произнaся реч, в която между другото кaзвa: „Ние сме нaй-вече рaзвълнувaни от товa, че причиненaтa нa Бългaрия непрaвдa от нaсилническите договори от минaлaтa войнa можa дa бъде попрaвенa. Зaщото aко гермaнският нaрод можa дa нaпрaви възможнa тaзи ревизия, ние смятaме, че можaхме дa се отплaтим зa един исторически и морaлен дълг към нaшите брaтя по оръжие от голямaтa войнa.“
На 13 април в освободено Скопие се свиква събрание на видни граждани и общественици, на което се създава Български централен акционен комитет за Македония (БЦАКМ). В неговия състав влизат 32-ма души бивши дейци на ВМРО, лекари, интелектуалци.
Комитетът изпраща меморандум до министър-председателя на България проф. Богдан Филов и до правителствата на великите сили, в който се изразява желанието на българското население в Македония да се обедини със своето отечество България. От Берлин уведомяват правителството, че нашата армия може да се настани в новоосвободените български земи – Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини.
Сутринта на 19 април - Възкресение Христово, части на 5-а армия навлизат в Македония, навсякъде посрещнати най-възторжено. В дневника на 7-ма рота от 13-и Рилски пехотен полк е записано: „По пътя към Крива паланка се стекоха стотици селяни със свирки и тъпани. Извиха се кръшни хора.“ А в дневника на 2-ра дружина от 14-и пекотен полк четем: „Към 22 часа пристигнахме в Берово.
Посрещна ни най-радушно цялото население с великденски свещи, биене на камбани и викове „ура“.Посрещането в Скопие е внушително и тържествено. 100-хилядният град е украсен с български знамена и транспаранти с надпис: „Добре дошли, братя!“ На площада пред Офицерския дом, изпълнен с хилядно множество, кметът Спиро Китинчев поднася на командира на частта кап. Стоименов хляб и сол и произнася приветствено слово. Войниците са окичени с цветя. Младежи пеят войнишката песен “Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!“, посветена на полковник Борис Дрангов. Отрано на Великден радостно оживление залива улиците на града. Жителите му се прегръщат и си честитят свободата с възгласа „Христос възкресе и Македония възкресе!“.
Вълната на националния възторг се разнася по цяла МакедонияВълната на националния възторг се разнася по цяла Македония. В брой 2 на в. „Македония“ е поместен репортаж за посрещането на българската войска в Прилеп: „Следобед, около 4 часа, изведнъж тържествено заби камбаната – знак, че гостите идат. Като да очакваха този миг и по всички улици затече една голяма река от хора към железопътната станция. Половината още не бяха стигнали до нея, когато влакът пристигна и гръмгласно „ура“ от стотици гърла отбеляза пристигането на българската войска. Някои плачеха от радост, други се качват на вагоните и прегръщат и целуват войниците. Цветя хвърчат отвсякъде.“
В софийското „Утро“ четем за посрещането в Щип: „Днес, 25 април, с небивал ентусиазъм населението се тълпи из улиците на Щип, празнувайки своето освобождение и в очакване на родната войска. Ненадейно, като мълния, се разнесе вестта,че цар Борис III идва в Щип. Към 3 часа следобед откъм горния край на града се задава царският автомобил. Застанал прав в него, царят преминава през легендарния град, обсипан с цветя и радост. Той благодари за радушното посрещане и кaза, че е дълбоко трогнат. Изпращането му бе също трогателно и възторжено.“
Надали старопрестолният град на цар Самуил е преживявал някога по-голяма радост и надали над сините води на Охридското езеро са отеквали по-бурни възторзи от тези при посрещането на българската войска в Охрид.Отминават дните на радостта от Освобождението. Настъпва период на приобщаване към майката отечество. Българското правителство изпраща в Македония квалифицирани кадри и специалисти във всички сфери нa обществения живот. Първaтa грижа е прехрaнaтa нa нaселението. От държaвните резерви се зaделят знaчителни количествa жито, брaшно, хрaнителни продукти и други стоки нa общa сумa 4,5 млрд. левa, която се рaвнявa на 60% от държавния бюджет за 1939 г.
В Скопие и други градове се организира тържествено честване делото на св. Кирил и Методий. На 24 май в Скопие триумфално пристига свещеният огън от Преслав. За тържествата от София идват много гости. Писателите Елисавета Багряна, Стилиян Чилингиров, Добри Немиров и др. провеждат литературни четения. Софийският хор „Гусла“ изнася редица концерти. На 24 май по улиците на София дефилират младежи и девойки от Македония. На царя-обединител Борис III те поднасят сребърно ковчеже с пръст от свещената българска земя. Съживява се просветното дело. Откриват се училища, а в Скопие – университет, библиотека и театър. Започва усилено строителство на железопътните линии Куманово-Гюешево, Симитли-Валовища, Кочани-Горна Джумая.
Обединението на България през пролетта на 1941 г. е исторически факт, който не може да бъде отминат с мълчание и забрава. То е плод на изконния стремеж и борба на българите да осъществят своя национален идеал – да съберат под общия покрив на отечеството всички сънародници, които живеят на заграбени от нашите съседи територии след Освобождението на България.