Елисавета Карамихайлова е сред онези български учени, чиито имена неизменно се споменават с определението “пръв”. Тя е първата жена, хабилитирано лице в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, организатор на първия системен курс с практически занятия по атомна физика.
Основател е и пръв ръководител на Катедрата по атомна физика в СУ и на Лабораторията по радиоактивност към Физическия институт на Българската академия на науките. Тя е първата жена професор по физика в България и първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия.
Тя е и една от 23-те жени - учени в света, изследващи радиоактивността в началото на ХХ век, доктор на Виенския университет (1922 г), магистър на университета в Кембридж (1938 г).
Между Виена и София
Елисавета е родена през 1897 г във Виена. Баща й - Иван Карамихайлов, възпитаник на цариградския Робърт колеж, учи медицина и специализира хирургия в австрийската столица. Там се запознава със студентката по пиано и композиция – Мери Слейд, англичанка от аристократичен род, с която сключва брак. Завършил обучението си през 1907 г, доктор Карамихайлов, пренебрегва възможностите за кариера във Виена и заедно със съпругата и трите си деца се завръща в София. Купува къщата на ул. “Кракра” 11. Построява втори етаж 
на сградата, който оформя като клиника, където безплатно лекува бедни.
По време на Балканските войни е на фронта. Знанията и уменията му са оценени по достойнство. Той е лекар на цар Фердинанд и цар Борис ІІІ. След 1944 г, е първият хирург, удостоен със званието “Народен лекар”. Сестра му – Елена е художник, получила е образованието си в Цариград, Виена и Мюнхен и е смятана за първата българска постимпресионистка. Елисавета Карамихайлова прекарва по-голямата част от детството си сред музиката на майка си, картините на леля си и многобройните книги на баща си.
През 1917 г. тя се завръща в родния си град като студентка по физика и математика във Философския факултет на Виенския университет. Там слуша лекции по различни философски дисциплини, история на изкуството, минералогия, астрономия. Под ръководството на проф. Карл Пршибрам през 1922 г. защитава докторска дисертация. Резултатите от техни съвместни изследвания стават база за съвременните методи в дозиметрията.
Сред световния елит изследователи на радиоактивността
В началото на ХХ век научните екипи, изследващи радиоактивността гравитират около три центъра – Париж, където работи Мария Кюри, Виена - с нейния радиологичен институт, считан за “меката” на жените в радиохимията и Кавендишката лаборатория на университета в Кембридж.
Елисавета Карамихайлова е поканена във Виенския радиологичния институт, където по това време набира скорост пионерският етап в изследването на ядрените реакции.
Отначало изследванията й са финансирани от донори от Швеция, но когато към тях проявява интерес Рокфелеровата фондация, те се ускоряват и започват да се развиват в широк мащаб. Австрийското правителство разрешава да се открие едно нещатно място за помощник-асистент, на което е назначена Карамихайлова.
Трудовете й, писани през този период, са многократно цитирани. През 1931 г. заедно с Мариета Блау публикуват статия, в която съобщават, че полоният, освен алфа-лъчи, дава слабо по интензитет, но силно проникващо лъчение. Това “тайнствено” лъчение всъщност е поток от неизвестни дотогава електронеутрални частици – неутроните. Чадуик ще ги открие по-късно и за това ще му бъде присъдена Нобелова награда.
През 1933 г мястото на Карамихайлова в института е съкратено, но след две години, тя печели 3-годишна стипендия в Кеймбридж и заминава за Англия. Там тя работи в Кавендишката лаборатория, чийто директор е лорд Ръдърфорд. Тази лаборатория е дала от създаването си през 1874 до 2009 г. 29 нобелови лауреати!
На база на изследванията на Карамихайлова, правени в Кеймбридж, по-късно Д. Ли, полага основите на радиобиологията.
Завръщане в България
Европа вече допуска жени - физички да преподават в университетите. Мария Кюри е професор в Сорбоната от 1908 г., Лизе Майтнер – в Берлинския университет от 1926 г. И във Виенския университет има две преподавателки. Изследванията и научните публикации на Е. Карамихайлова от Виена и Кембридж й отреждат място сред пионерите на ядрената физика в света.
През 1927 г. е първата жена дръзнала да се яви на конкурс за доцент по физика. Рецензентите подготвят доклади само за конкурентите й, с аргумента, че хабилитационният труд на Карамихайлова е в ръкопис.
За следващия конкурс за доцент по опитна физика, обявен през декември 1937 г.. Елисавета Карамихайлова изпраща документите си от Кеймбридж.
Тя не се поколебава да участва и в трети конкурс за доцент по специална физика, през 1938 г. Този път печели и на 12.12.1939 г. е назначена за редовен доцент по “Опитна атомистика с радиоактивност” в Катедрата по опитна физика и метеорология на Софийския университет.
През 1945 г. се обособява Катедра по атомна физика и Карамихайлова става първият й ръководител. Предоставя научната си апаратура, с която е работила в чужбина - броячи и йонизационни камери.
Главната насока в изследователската й работа у нас става проучването на радиоактивността на природни обекти. Тази тематика тя пренася и в Българската академия на науките, където е назначена (1955 г.) за ръководител на новосъздадената секция “Радиоактивност и ядрена спектроскопия” във Физическия институт. Ръководи я до смъртта си. През 1962 г. е избрана за професор към същия институт. Разработва нови чувствителни методи за изследване на естествената и изкуствената радиоактивност на природни обекти от геологичен и биологичен произход. Така проф. Карамихайлова става пионер на радиоекологията в България.
След 1944 г. изследователката от световния елит, изучавал радиоактивността, попада в списъка на “неблагонадеждните учени”. Над нея тегне забрана за публикации, научна кореспонденция, командировки и участия в международни форуми. Едва през 1963 г. й е разрешено пътуване до ГДР.
Като повечето физици, които работят в областта на ядрената физика, заболява от рак и умира през 1968 година. Завещава тялото си, за да бъдат изследвани ефектите от облъчването върху човешкия организъм. По това време обаче никой у нас не се чувства компетентен да се заеме с подобно проучване.
Приживе Елисавета Карамихайлова така и не получава заслуженото признание на властта. Днешните управляващи, за съжаление повтарят грешката на предишните. И те като тях не си дават сметка, че генерали могат да се произвеждат всяка година, но учени, при това от световна класа – не.
*Светла Василева е известен блогър в българското интернет пространство – www.chara.blog.bg