България падна 78-о място от 77-о за миналата година в класацията за свобода на медиите на американската неправителствена организация Freedom House. Българските медии остават частично свободни показва още докладът. На 78-о място са още Индия, Черна гора, Антигуа и Барбуда, Салвадор.
България е събрала 39 точки в класацията, при която 0 точки получават страните с най-свободни медии, докато последните по свобода на печата получават по 100. За определяне на точките държавите се оценяват в три подкатегории - правна, политическа и икономическа среда. И в подкатегориите по-малкия брой точки означава по-голяма медийна свобода.
От държави от Европейския съюз по-ниско в класацията на Freedom House от България са Хърватия (83-то), Румъния (84-о) и Гърция (92-ро). От европейските държави под България са още Албания, Косово, Босна и Херцеговина и Македония.
Турция, Украйна и Русия влизат в списъка в несвободни медии.
Европа продължава да поддържа най-високото ниво на свобода на печата, но според средните данни на региона той бележи втория най-голям спад през 2013 г. Все пак европейски държави са на върха на класацията - Швеция, Норвегия, Холандия. Сравнително подобрение на медийната среда е отбелязано в Италия, която обаче остава в графата "частично свободни".
Глобалната свобода на печата
е спаднала до най-ниското си равнище за последните 10 години, констатира Freedom House. Този спад отчасти се дължи на репресиите срещу медиите в Близкия изток. Само един от всеки седмина души от общото население на света живее на място, където медиите са определени като свободни. Много по-голям дял - 44%, живеят там, където медиите не са свободни. 42 на сто пък живеят на места, където медиите могат да се нарекат частично свободни.
"Наблюдаваме спад в медийната свобода на глобално равнище, предопределен от усилията на правителствата да контролират словото и да наказват тези, които го разнасят. Във всеки район на света миналата година видяхме правителства и частни "изпълнители" да нападат репортери, блокирайки физическия им достъп до достойни за отразяване събития, цензурирайки съдържанието и нареждайки политически мотивирани уволнения на журналисти", отбеляза Карин Карлекар, шеф на проекта.