Материалът е написан от Никълъс Шмидъл от списание "The New Yorker"
(преведен със съкращения)
По време на делото срещу един от най-големите трафиканти на оръжие - Виктор Бут в Ню Йорк, ми направи впечатление, че адвокатът му не призова нито един свидетел, даже и партньора на Бут – българинът Петър Мирчев, чиито показания биха могли до голяма степен да смекчат бъдещата присъда на руснака. Взех телефона на Мирчев от служителите на ДЕА, които безпроблемно ми дадоха координатите му, но запазиха пълно мълчание, когато ги попитах защо българинът не е призован като свидетел. По-късно разбрах защо.
Обадих се на Мирчев и казах, че бих желал да чуя неговата версия. След дълго колебание, той се съгласи и аз заминах за София. Срещнахме се във фоайето на хотела, в който бях отседнал. Мирчев се оказа дребен мъж с обикновено, незапомнящо се лице. Предложи ми да говорим в близкото кафене, където изкарахме целия следобед. Започнахме с кафе и свършихме с Johnnie Walker. Мирчев ми разказа как е срещнал Бут, как са станали добри приятели, как семействата им ходят заедно на почивка и как Мирчев снабдява руснака с оръжие. На въпроса ми защо не отиде да свидетелства в полза на приятеля си, Мирчев ми каза :” Ако отида в Ню Йорк ще седя в съседната килия до Бут и ще ти кажа защо”, каза Мирчев и започна дългата история.
Виктор Бут влиза в оръжейния бизнес през 1995 година, когато се запознава с Мирчев в София. Той пристига в България от Обединените Арабски Емирства (ОАЕ), където има фирма за въздушен транспорт. Той пренася всякакви стоки от телевизори и климатици до платове и мебели. Голяма част от бизнеса му е свързана с Афганистан, където той доставя стоки на правителствени служители. Той става добър познат на тогавашния министър на отбраната – Ахмед Шах Масуд, който един ден споделя загрижеността си по отношение на нарастващите сили на талибаните и пита Бут дали може да го снабди с оръжие. Бут се съгласява, въпреки че до момента не е превозвал оръжие. Единствената му грижа всъщност е как и от кого да закупи стоката. Имайки много връзки и познати, той се свързва с Мирчев и му праща поръчката по факс. След като вижда списъка, Мирчев му се обажда и му казва:” Идвай в София”.
Въпреки че през 1995, Мирчев е само няколко години по-голям от 29-годишния руснак, той вече има богат опит в търговията с оръжие. В края на Студената война, Петър си дава сметка, че българските производители на оръжие, които вече са пробили на международния пазар, но поради политическите промени са загубили посредниците си, имат нужда от някой, който да обнови контактите им с бившите клиенти. „По онова време малко хора говореха английски и аз бях един от тях”, ми каза Мирчев. Така той основава фирма за износ на оръжие и става легален посредник между българските производители и държавите, които не попадат под ембаргото на международните закони.
„Бут имаше хитра,тарикатска усмивка, умен поглед и големи мустаци. Веднага го харесах, но бях вцепенен от пълното му невежество по отношение на оръжията и търговията с тях. Той бъркаше калибрите, марките и видовете оръжия”, разказва Петър. Бут и Мирчев се разбират всеки да се занимава с това, от което разбира – Петър да има грижа за поръчките, а Виктор – за транспорта и връзките. На въпроса ми колко тона оръжие са превозили до Афганистан, Мирчев ме погледна насмешливо и каза: „Аз никога не меря оръжието в тонове, меря го в пари. Афганистанците имаха остра нужда от нас и парите бяха огромни!” Афганистанската сделка е началото на кариерата на Бут. Мирчев става негов приятел и ментор и само за 5 години, от абсолютен невежа Виктор се превръща в един от най-големите оръжейни трафиканти. „Връзките на Виктор, от къде идваха те?” попитах аз „О, Виктор е завършил Военния институт за чужди езици. Той е полиглот и бивш служител на ГРУ. Въпреки че винаги е отричал да е бил шпионин, аз знам, че това не е истина”, каза Мирчев – бившият агент на ЦРУ. (СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
За връзката на Бут с Ал Кайда и България, четете тук: http://svobodennarod.com/bulgaria/3649-ekskluzivno-balgarskoto-ubezhishte-na-al-kaida.html