Уникални находки откриха археолози, които вече трети месец продължават спасителните разкопки в местността Хауза, в непосредствена близост до граничния пункт Капитан Андреево, близо до Свиленград.
Изключително интересна находка е установеното трасе от широко известния в древността и през по-късните епохи римски път Виа Диагоналис. Според находките в проучения участък с дължина около 130 м той е използван от ІІ до VІ век. Изграден е от едър речен чакъл и има ширина около 18 м. Досега регистрираните участъци от този военен път по цялото му протежение от Средна Европа до Константинопол са с ширина 6-8 м. Находката в м. Хауза бързо предизвика удивлението на всички специалисти по античността на българските земи. Виа Диагоналис е една от най-значимите артерии, свързващи Запада и Изтока, пресичаща почти цяла Югоизточна Европа, през днешните Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Сърбия и България, за да достигне до Истанбул, Турция.
Извършват се от много голям екип на Националния археологически институт и музей – БАН, с участието на археолози и студенти от почти цялата страна начело с проф. Васил Николов. Разкопките обхващат площ от 25 дка по бъдещото трасе на последния участък на автомагистрала „Марица”.
Досегашните разкопки в м. Хауза свидетелстват за огромен археологически обект с голям хронологически обхват и изключително интересни древни останки, носещи принципно нова научна информация.
Голямата част от цялата проучвана площ е покрита със структури от къснонеолитно ямно светилище, което включва останки от централна обредна постройка, стотици обредни ями и три рова, два от които са концентрични и обграждат сакралното пространство. Този комплекс от периода между 5200 и 4800 години преди Христа няма аналогии в Югоизточна Европа и е сериозен принос към знанието за първата европейска цивилизация, процъфтявала в днешните български земи.
Вторият етап на използване на изследваната местност е средната бронзова епоха – около 1800 – 1700 г. пр. Хр. Установени са отново няколко обредни ями, които са рядкост в българските земи.
Третият период на използване на района е ранната и късната желязна епоха – І хилядолетие пр. Хр. Проучени са няколко десетки тракийски обредни ями, някои от които с много големи размери.
Хронологически накрая идват две средновековни землянки и поне три обредни ями с човешки жертвоприношения от VІІІ-ІХ век.