Правителството е мотивирано от факта, че това, което прави, ще го задържи във властта. Очакванията и разчетите им са, че няма достатъчно устойчива гражданска съпротива, а протестите ще бъдат изтощени и няма да успеят да се разширят. Те са убедени, че в крайна сметка всичко ще остане така, както е било. Това казва социологът Антоний Гълъбов в интервю за сайта „Фактор”.
Според социолога там винаги са се водили войни между клановете и някогашните партизански отряди, фамилии и групи от интереси. Съпротивата срещу Станишев нараства, защото много хора си дават сметка, че това е краят на БСП – такава, каквато я познаваме от нейното създаване. Този край не може да бъде избегнат.
„Падането от власт на БСП този път ще бъде окончателно, прогнозира Гълъбов.Според него групата около Сергей Станишев се бори за оцеляване. Това оправдава и използването на по-голяма сила за налагането на власт. „Най-голямата лява партия няма бъдеще в този си вид. Прекалено дълго тя оцеляваше по този начин и влоши общия политически живот в страната. Мисля, че в края на тази година агонията ще приключи. Най-лошото е, че цената на агонията винаги се плаща от друг”, коментира Гълъбов.
Антоний Гълъбов казва, че панаирджийските номера от типа „Бузлуджа” вече не работят. Зад това все повече хора виждат, както неискреността на ръководството на БСП, така и че то си отива заедно с партията си. През всичките тези години вниманието беше насочвано към това, което се случваше или не се случваше вдясно. Имахме непрекъснати разговори за това, че десницата умира, че се трансформира, докато червените интелектуалци, както ги наричате, а и останалите хора около Станишев, не можаха да консолидират БСП.
„По света никъде в страните, които се развиват в тази посока, комунисти и социалдемократи не са били заедно. Никъде не е имало скупчване на етикети на едно място, каквото повече от 20 години гравитира около БСП. Нормализацията вляво е проблем. Тя ще протече по-бавно, отколкото вдясно. През следващите години хората с леви убеждения ще имат много сериозен проблем с това да установят кого подкрепят и да намерят собствената си политическа физиономия”, анализира ситуацията Гълъбов.
„Следващият парламент ще бъде доминиран от партиите, които са част от ЕНП. Това е сигурно. Проблемът е, че има десни избиратели, но липсват десни лидери. Като че ли има някаква асиметрия между дясното и лявото в България, защото ако избирателите на левицата не нарастват на БСП, то десните избиратели са повече. Но те продължават да страдат от липсата на адекватното политическо представителство. Очаквам десницата през следващите години да постигне напредък, докато левицата ще премине през един дълъг период на радикално левите, за да преодолее наследството на БСП”, смята социологът.
За „Атака” големият проблем е в това, че завръщането на ГЕРБ в парламента промени сценария за поведението на Волен Сидеров. „Атака” ще изглежда все повече и повече като една лява комунистическа опозиция, каквато беше и по-рано. Това единственият шанс на партията. Внимателно слушам изказванията на представителите на „Атака” и чувам завой към лява критика. Партията ще се движи към неокомунистическа опозиция срещу БСП, защото знае, че това е единственият начин да оцелее. Сидеров няма да предприеме атака срещу ДПС. Очевидно е, че той няма да разчита на този ход, тъй като губи подкрепа и доверие. „Атака” ще се опита да се върне към твърдите ядра на разочарованите бивши комунисти.
Един следващ парламент, ако обстоятелствата го позволят, трябва да имаме 6 или 7 парламентарни групи. Въобще не е вярно, че предсрочните избори щели да възпроизведат същия резултат, както твърдят хора от управляващите. Не твърдя, че мнозинството ще се състави по-лесно, както и ще се вземат по-лесно решения, но Народното събрание ще отговаря по-точно на тенденциите и политическите нагласи в българското общество.