Рейтингът на политически лидери и институции бележи най-ниските си нива от месеци насам. Това констатира представително изследване на агенция „Алфа Рисърч”.
Рекордно ниско е доверието на правителството, което пада под критичните 20%. Предишното проучване от септември бе показало ниско доверие за кабинета на Орешарски, и то в началото на мандата му от 23%. Въпреки това то продължава да се срива.
Рейтингите на политиците, които доскоро имаха сравнително висока обществена подкрепа – президент, главен прокурор, национален омбудсман, също вървят надолу.Според анализа на „Алфа Рисърч” те са повлечени от общата криза на недоверие в изпълнителната и съдебната власт.
Конституционният съд, чийто рейтинг се измерва за първи път от агенцията, започва с критичната и вероятно без аналог за подобна основополагаща институция подкрепа от 12%, отбелязват социолозите.
Основния извод, който прави "Алфа Рисърч", е че българското общество поема по спиралата на институционален и политически срив.
Подкрепата към кабинета на БСП и ДПС е под 20 на сто. Отрицателните оценки нарастват до 49%. В тях се отразява недоволството на различни социални групи, в които кабинетът, макар и по различни причини, губи одобрение.
След тримесечен период на стабилизиране на личния рейтинг на министър-председателя Пламен Орешарски на около 30 на сто, през октомври той бележи рязък спад надолу. В момента с 24% положителна и 48% отрицателна оценка премиерът има по-ниска популярност от своя предшественик Бойко Борисов в края на неговия мандат.
Извън протестите другият фактор, който влияе най-силно върху спада на доверието към правителството, според социолозите, е оценката за икономическото състояние на страната. Едва 16% го определят като положително, 48% - като отрицателно.
Като признак за слабост на правителството се оценява и бламирането му по въпроса за удължаването на мораториума за продажба на земя на граждани на ЕС. 30% от българите виждат в този вот принципна позиция, защитаваща интересите на българските граждани. 62% са на мнение, че позицията е безпринципна, водена от чисто партийни интереси, показва изследването.
Президентът Росен Плевнелиев губи шест пункта от личния си рейтинг и в момента позитивните оценки за дейността му се изравняват с отрицателните (29:29%). Най-негативно към него са настроени симпатизантите на БСП и "Атака". Положително отношение към президента запазват привържениците на десните партии и ДПС.
От август, когато е измерена сериозната за длъжността "главен прокурор" подкрепа от 35%, до октомври Сотир Цацаров губи почти 10% доверие, посочват от "Алфа Рисърч". В резултат от този негативен тренд и при него, както и при президента, положителните и отрицателните оценки за дейността му се изравняват (26:26%).
Парламентът остава с критичните 11% доверие, измерени и преди месец, но трупа 10 пункта ново недоверие.
Освен институционалния срив, социолозите отчитат и значителен спад в подкрепата на всички основни партии и леко покачване на рейтинга на "Атака".
Най-значим ръст през октомври (от 34% до 40%) бележи отказът от участие в избори. Нежеланието за гласуване изразява не само ниското доверие към партиите, но и убеждението на хората, че крепейки сегашното управление, задълбочават политическата криза в страната, се казва в анализа на агенцията.
Губейки доверие, БСП и ГЕРБ слизат до практически едно и също равнище – по-малко от половин процент е разликата помежду им, отбелязват социолозите.
Подкрепата за БСП спада от 17.9% през септември до 16.9% сега, а ерозията започва да засяга и социалните слоеве, които формират ядрото на нейните симпатизанти – жители на малките населени места и най-възрастното поколение. Отчетена е негативна тенденция и в одобрението за лидера Сергей Станишев, което намалява от 25% на 23%.
Поведението на ГЕРБ през последния месец, според "Алфа Рисърч", също води до загуба на привърженици – от 17.1% на 16.5%. Значим е отливът на подкрепа за парламентарната опозиция в столицата и особено сред студентите. Доверието към Бойко Борисов също следва характерния за почти всички политически лидери тренд надолу - от 28% през септември на 24% през октомври, и се доближава до това на прекия му опонент Станишев.
Негативната тенденция не оставя незасегнати и по-малките партии. Реформаторският блок запазва третата си позиция, но демобилизация се наблюдава и сред неговите симпатизанти. Електоралният потенциал на реформаторите намалява до 6.4% (7% преди месец), като стабилните му позиции са най-вече в столицата.
Подкрепата за ДПС се запазва устойчива – 6.1%, въпреки спада в рейтинга на лидера на партията Лютви Местан (12%).
Единствено "Атака" избягва негативните тенденции от последния месец. И партията, и Волен Сидеров успяват да си върнат част от изгубеното през лятото доверие. Подкрепата за партията нараства от 1.6% до 3% от общия брой избиратели, а одобрението за лидера й - от 5% на 7%. Националистите извличат дивиденти не от парламентарното си поведение, което продължава да търпи все така остри критики, а от радикалните си позиции по чувствителния за обществото въпрос с бежанците, коментират социолозите.