Европа не се свени да сключи мръсна сделка с Турция, за да спре бежанския поток. ЕС явно е готов да се откаже от собствените си ценности и да се превърне в непревземаема крепост - точно както искат и десните популисти.
Особено сега - дни преди местните избори в няколко германски провинции - германските политици се нуждаят от силни послания. Например като това: "Бежанската криза е овладяна!". Само че канцлерката е принудена да се примири с факта, че окончателното решение на кризата с бежанците се отлага. Тя навярно само с половин уста ще представя като "пробив" най-новото предложения на Турция да приема обратно нелегалните мигранти от Гърция при няколко определени условия. Подобен "напредък" не върши никаква работа в германската предизборна борба. Турското предложение беше "изстреляно" твърде внезапно. И така прекалено много детайли останаха недоуточнени.
И този път източноевропейските държави бяха тези, които подеха спорове. Някои се чувстват пренебрегнати от решението, което според тях било инициирано от Германия. Канцлерката отрече да има такова нещо. Само че на някои от европейските ръководители навсякъде им се привижда дългата ръка на Берлин и това всъщност им е достатъчно, за да се обявят срещу всяко ново предложение. Унгария например за пореден път обяви, че не е съгласна с преразпределението на сирийските бежанци из европейските държави. В борбата си срещу всичко "чуждо" Будапеща проявява удивителна упоритост.
Нима ЕС ще се откаже от собствените си ценности?
Вярно е обаче, че в турското предложение липсваше един твърде важен детайл: датата, от която страната ще започне да приема обратно бежанците от Гърция. И още нещо: разбираемо на някои европейски държави цената за това обещание им се видя твърде висока: Турция иска допълнителни три милиарда евро за сирийските бежанци, живеещи на нейна територия, безвизов режим за турските граждани още от юни тази година и ускорени преговори за прием на страната в ЕС. Особено срещу последното условие се надигна силно възражение, независимо, че всички европейски държави искат едно: колкото се може по-бързо да затворят портите на Европа за бежанци. Австрия и балканските държави обаче смятат, че затворената граница към Македония също върши работа – при това без да има нужда да се правят нови отстъпки на Турция.
Онова, което почти не беше обсъждано на тази среща на върха, бе следният въпрос: Как да се води пазарлъкът с една страна като Турция, която точно сега по провокативен начин отменя свободата на печата? В подобна ситуация всъщност би било редно незабавно да се прекратят преговорите за прием на Турция в ЕС. Освен ако въпросният критерий (за свободата на печата) не бъде на бърза ръка изваден от списъка с основните изисквания на ЕС. Но явно Общността е способна дори и на подобно нещо, защото е крайно настървена да сключи сделка, с помощта на която да се отърве от бежанците.
Този път критиките срещу нападенията срещу печата и нарушенията на човешките права в Турция прозвучаха така плахо, както иначе само по отношение на Китай. Очевидно ценностите на ЕС са само украшение, което по време на преговори се превръща в пречка.
А какво да кажем за съдбата на отчаяните хора, които сега са блокирани в Идомени? И за това не бе изречена нито дума. Хуманизмът беше погребан бързо и старателно. Нито дума и за това, че Турция само отчасти може да бъде квалифицирана като "сигурна трета страна". Във всеки случай тя не е правова държава, което бе доказано с действията й срещу вестник "Заман".
Стъпка по стъпка към крепостта ЕС
Нима сега Турция ще започне да изтиква абсолютно всички иракски бежанци обратно през границата към Мосул, да връща със самолет всички афганистанци в Кабул и без суетене да изпраща иранците обратно в родината им?
В Германия подобно нещо не е възможно, защото всеки бежанец има право на това да бъдат проверени индивидуалните му основания за убежище. А ЕС като цяло е задължен да спазва Женевската конвенция за бежанците. Сега всичко това обаче явно не играе никаква роля, защото основната повеля гласи: броят на бежанците да се сведе до нула.
Така ние постепенно се доближаваме до идеала на всички десни популисти – а именно до превръщането на Европа в непревземаема крепост. След като прие само около милион бежанци, ЕС явно не се свени да постави под въпрос собственото си бъдеще, да сключи мръсна сделка с Турция и да премахне всички мостове, които свързват крепостта с външния свят. А това е твърде жалко представление.