„Има девалвация на висшето образование – голямо количество, ниско качество и несъответствие на план-приема на потребностите ” заяви г-н Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), която разработи инструментариум за повишаване на привлекателността на важни за България професии. Като част от него АИКБ изготви стратегия и план с конкретни мерки и пилотни модели за повишаване на привлекателността на професиите в секторите „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“, модул за насърчаване на мобилността, както и модел за обективна оценка на производителността на труда. „Проблемът с човешкия ресурс е много остър и излиза на първо място в анкетите сред бизнеса като пречки за инвестициите, ръста на продажбите и задържащ фактор на икономическия растеж като цяло, оттам и на жизнения стандарт“ - подчерта г-н Велев. Целта на разработените инструменти е решаване на един от основните проблеми на пазара на труда - липсата на квалифицирана работна ръка за ключови за българската икономика сфери като машиностроене, електроника и електротехника, здравеопазване и др. Това стана ясно днес след проведена работна среща между представители на АИКБ, Европейската комисия, Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Национална Агенция за професионално образование и обучение и представители на браншови работодателски и синдикални федерации от четирите пилотни сектора.
Инструментариумът е разработен по проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”. Участие при неговото разработване са взели над 80 експерта.
Като основни мерки за справяне с проблемите на пазара на труда беше посочено активното включване на работодателите в подобряването на качеството на обучението в средните професионални гимназии и висшите училища. Представителите на бизнеса считат, че чрез ежегодно осъвременяване на учебните планове, подобряване структурата на план-приема, увеличаване на практическата приложимост на образователната система и предоставяне на стипендии, ще успеят да създадат и развият траен интерес към важните за икономиката специалности.
Сред факторите, влияещи върху привлекателността на професиите и мотивацията, бяха отбелязани гъвкавото работно време, близостта до работното място, заплащането, професионалното обучение и тренингите, актуалността на професията, условията на труд, стабилността и сигурността на заетостта, социален престиж на професията и др. За да подобрят привлекателността на дефицитните професии държавните институции, работодатели и синдикати ще трябва да разработят във възможно най-кратки срокове практически инструменти и мерки.
„Връзката между бизнеса и образованието за нас е много важна. Насочването на децата към професионално образование, обаче, не трябва да е задача само на работодателските организации, а на цялото ни общество. Трябва да пречупим мисленето си и да ценим полагането на труд, тъй като всяка професия има своето място и е важна за икономическото развитие на страната. Надяваме се, че Министерство на образованието и науката ще подкрепи предложения огледален проект в сферата на образованието, чрез който да се приложат очертаните мерки и в другите заинтересовани целеви групи – а именно ученици и техните семейства“, заяви ръководителят на проекта д-р Милена Ангелова.
Председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение Емилияна Димитрова изяви готовност да разгледат възможността за включване на част от моделите и мерките за повишаване на привлекателността на професиите в Държавните образователните стандарти, както и използването им в бъдещата си работа.
„Проектът има много широка партньорска база и това е най-силната му страна. Една от основните европейски цели е професионалното образование да се превърне в първи избор за децата. Сред проблемите, с които трябва да се справим е и високия процент ромски деца, които отпадат от образователната система – 67 %, а в последствие около ¼ от ромите отпадат и от пазара на труда. Ролята на Европейския социален фонд е изключително важна за реализацията на точно такива проекти, които са от огромно значение за подобряването на социалното и икономическото положение в България“, каза представителят на Европейската комисия Дора Крумова.
Асоциация на индустриалния капитал в България е заложила като свой основен приоритет справянето с недостига на квалифицирани кадри. До момента АИКБ е направила редица предложения към Министерство на образованието и науката за цялостна реформа в начина на финансиране на висшето образование и реформа при изготвяне на план-приема в средното професионално образование, въвеждане в нормативната уредба на методика за създаване на Списък със специалности от професии, за които има очакван недостиг и други.