Необходима е спешна реформа в Наредбата за дейността на службите по трудова медицина и Наредбата за предварителните и периодичните медицински прегледи на работещите. Сред най-важните мерки са профилактичните прегледи и изследвания във връзка с условията на труд да се извършват с обхват, периодичност и по стандарти, отделни за всеки рисков фактор, както е въведено в другите страни от ЕС. Само със стандартите може да се гарантира качество на прегледа и възможност за сравнимост на резултатите по единни критерии, независимо от това кой къде преглежда. Около това становище се обединиха членовете на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на днешното си заседание.
Прегледите по отделните рискови фактори в Европа се извършват по съответен стандарт от един лекар. В момента у нас при един рисков фактор прегледа се извършва от 2 до 4 специалиста. Така е например при работа с шум над 85 db, като в този случай прегледа у нас се извършва от специалисти по „вътрешни болести“, „нервни болести“ и „УНГ“.
„Общото мнение е, че нивото на превенцията на здравето на работещите е далеч от европейските стандарти. В последните 2 години нееднократно работодателските организации изпращахме свои становища и предложения за промени в двете наредби, позовавайки се на законодателството и добрите практики в страните от ЕС. В момента предприятията са задължени да разходват значителни финансови средства, а в същото време това не носи ползи за работещите, тъй като няма надграждане на пакетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Затова е необходима промяна на философията на дейността и функциите на службите по трудова медицина. До момента не срещаме желание за диалог от страна на Министерство на здравеопазването. Липсва каквато и да е воля и експертен потенциал за справяне с проблема“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.
Според АИКБ трябва ясно да бъдат разграничени и да няма дублиране на профилактични дейности, финансирани по НЗОК и тези, които работодателите заплащат във връзка с условията на труд. Сред другите предложения на работодателската организация са обхватът и съдържанието на прегледите и изследванията във връзка с условията на труд да бъдат приведени в съответствие с европейските практики и стандарти, които се основават на съвременни, статистически проверени норми. По този начин ще отпаднат периодичните прегледи, извършвани от специалисти по вътрешни болести или общо медицина, които се покриват от ежегодните прегледи и изследвания при общопрактикуващ лекар.
На лице е необуздан стремеж (в ущърб на предприятията и заетите в тях) да се правят прегледи, по-често от необходимото, от повече лекари от необходимото, на повече хора/позиции от необходимото. Това води до източване на предприятията от ДКЦ-та, без полза за заетите.
От изключително значение е да се направят изменения и допълнения в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да бъде конкретно определено мястото на превенцията на здравето при работа като част от националната система за превенция и ролята на трудовите медици в нея. По думите на Васил Велев с новите предложения ще се запълнят празнотите в законовата уредба по отношение на функциите и задачите на службите по трудова медицина и ще се повиши контрола върху дейността им, което ще способства за по-добра превенция на здравето на работещите българи.