Списъкът включва иконични образи от най-новата ни история, само дето по всичко личи е тенденциозно непълен.
Интересно e, чe в този подсилен с образи списък на будителите, отсъстват примерно Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и Неофит Рилски. За първите двама няма да давам разяснения, защото и хората с трайни увреждания знаят кои са те.
Колаж: "Вирусна" илюстрация плъзнала из Фейсбук.
И тази година в социалните мрежи, които все повече се превръщат в информационни клоаки, е пусната за употреба любимата дъвка - „Хелоуин“ срещу „Деня на народните будители“. Тук няма да оскърбявам интелигентността на читателите, за да ги занимавам с подобен голям „проблем“. По-скоро искам да коментирам един списък на народните будители, който епидемично се разпространява като набор от образи, иначе казано – като списък от картинки.
Списъкът включва иконични образи от най-новата ни история, само дето по всичко личи е тенденциозно непълен.
Интересно e, чe в този подсилен с образи списък на будителите, отсъстват примерно Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и Неофит Рилски. За първите двама няма да давам разяснения, защото и хората с трайни увреждания знаят кои са те.
По-интересен е въпросът за Неофит Рилски. Неговото дело у нас е силно подценено, нещо повече - то е буквално "профанирано". За Неофит Рилски се говори най-вече като за педагог. Не че педагогическите му приноси не са важни - важни са, но ако питаме днес някой учител, какво се разбира под "Ланкастърска система" на преподаване (това, което се изтъква за Неофит Рилски в разните справочници), отговорът най-вероятно ще бъде вдигане на рамене с изчервяване.
Всъщност, Неофит Рилски е авторът на първия превод на Новия Завет на говорим български език. На него му се налага да извърши истински езиков подвиг, защото по онова време около 80 на сто от лексиката в говоримия български се е състояла от турски и гръцки думи. Граматиката безспорно си е била българската с всички нейни забележителни характеристики и слава Богу ! (За неверниците - дори и думата "миризма" е от гръцки произход, да не говорим за полилей, креват и прочее). Старобългарският, познат по онова време като "църковно-славянски", по онова време е бил литургичен език, но хората вече напълно не са го разбирали.
На Неофит Рилски му се налага да конструира разбираем за българите език, на който да преведе Божието слово. Тоест, той буквално е един от бащите на съвременния български книжовен език. Въпросът далече не е само езиковедски, той е и във висша степен политически.
Ще прескочим, че от списъка отсъства да речем и Петко Славейков, който пък е един от авторите на един от преводите на Стария завет, пък макар и в съавторство с други хора, между които и методисткия проповедник д-р Лонг. Той също е сред бащите на съвременния български книжовен език, както с този епичен труд, така и с цялостната си вестникарска, издателска, художествено-творческа и всякаква друга дейност. Ама кой ти гледа такива работи …
От списъка многозначително отсъства и издателят и редактор на първия български вестник – Иван Богоров. Дали така авторите на списъка не си отмъщават на днешните „вестникари“, „инфлуенсъри“ и „пиар“-и ?
И наистина, как да наречеш „народен будител“, човек който е посветил целия си живот на просвещаването на българите, в това число и на повишаването на стопанската им и инвестиционна (да, инвестиционна) култура ? Ами че този човек постоянно насърчавал хората да създават модерни предприятия, какво отношение може да има към „Възраждането“ ? Училища, черкви и читалище не се правят с пари, те се правят с вдъхновение и може би с … общонационална медитация.
Но както се казва, тези които не са били в емиграция извън територията на България (само Захарий Стоянов прави изключение в илюстрования списък) и които не са хванали пушка (или поне револвер) не са достойни да бъдат обявени за будители. Е, благодарим!