Приложени са няколко карти, които заедно обясняват важността на Зангезурския коридор за международната търговия. Първата карта показва така наречения „Среден коридор“, осигуряващ връзката между Китай и Европа. Транскаспийският международен маршрут е ключова част от „Средния коридор“. При този маршрут, Русия е елиминирана или по-точно сама се е елиминирала, започвайки безумната си война в Украйна. Така „Северният маршрут“ не работи. Не работи и „Южният маршрут“ през Иран. Там инфраструктурата за сега е в лошо, както и в отсъстващо състояние. Отделен въпрос е, че Иран е страна под санкционен режим.
Остава „Средният маршрут“, който може да се види и на картата с под едър мащаб, фокус на която е Каспийско море. На тази карта се виждат участъците на казахстанска, азербайджанска и грузинска територия, както и връзката с Турция. На тази карта е обозначен само маршрутът, по който се използва железопътната линия „Баку – Тбилиси - Карс“, защото Зангезурският коридор все още не е отворен.
На следващата карта се вижда ясно маршрутът: Баку (Азербайджан) – Хорадиз (Азербайджан) – Мегри (Армения) – Джулфа (Азербайджан – Нахичеванска АР) – Карс (Турция). Той е важна алтернатива на железопътната линия Баку – Тбилиси – Карс. Зангезурският коридор в тесния смисъл на думата е участък от няколко десетки (!) километра на територията на Армения, като единственият важен населен пункт през който се минава е град Мегри. Зангезурският коридор е ограден в червен кръг на картата.
На следващата карта се виждат двата маршрута – този по линията „Баку – Тбилиси - Карс“ и този, който включва Зангезурския коридор. На картата се прави някакво сравнение между технико-икономическите показатели на двата маршрута, но то не е съществено, поради една проста причина. В момента товаропотокът от казахстанските пристанища Актау и Курък е толкова голям, че и двата маршрута ще бъдат натоварени максимално. Това беше и причината, Азербайджан толкова да настоява за отваряне на Зангезурския коридор.
Ако капацитетът на ж.п. линията „Баку – Тбилиси - Карс“ стигаше за извозване на товарите, пристигащи в пристанище Баку, едва ли азербайджанското ръководство щеше да е толкова загрижена за това Армения да получава транзитни такси, заради превозите по Зангезурския коридор.
На 08 август 2025 година, във Вашингтон, под благия поглед на президента Тръмп, Азербайджан и Армения подписаха поредица от споразумения помежду си, както и със Съединените щати. Вече коментирах на друго място, че Доналд Тръмп направо снесе едни кукувичи яйца в гнездо, където не е и помирисвал, но това не е голямо нещастие.
Създаването на предпоставки за сключване на мирен договор, беше в огромна степен резултат от собствените усилия на азербайджанците. Усилията им бяха и мирни – близо тридесет години по ред и военни – слава Богу много по-кратки.
Въпреки това, добре е европейските лидери да не забравят събитията от 08.08.2025 година, защото те можеха да станат и в Брюксел. ЕС има повече заслуги и безспорно положи много повече усилия за помиряването на Азербайджан и Армения. Освен това, икономическият възход на Азербайджан се дължи в много голяма степен на отношенията на Баку с Европейския съюз и Турция. (Да не забравяме и Грузия, но нейното значение за Азербайджан е преди всичко географско и геополитическо).
Енергийната стратегия на Азербайджан, базираща се на създаването на Южния газов коридор, е свързана преди всичко със сътрудничеството с Европейския съюз и Турция. Европа е най-големият и най-скъпият енергиен пазар, на който Азербайджан беше приет сърдечно. В Турция, SOCAR създаде забележителен бизнес, като най-голямото химическо предприятие в страната – “Petkim” е азербайджанска собственост.
Лошото е, че куче което не знае как да лае, само вкарва вълка в кошарата. Откровено глупавите действия на някои „големи парламентаристи“ в Европейския парламент, които години на ред буквално се заяждаха с Азербайджан без разумна причина (ако не броим за разумна причина атаките срещу Урсула фон дер Лайен, което е повече от съмнително) и откровено погрешната позиция на Франция и лично на Макрон за подкрепа и превъоръжаване на Армения, в крайна сметка доведоха до това, че Баку и Ереван припознаха Вашингтон и Тръмп за подходящ „брокер“ на мира, вместо Брюксел и Европейската комисия.
От своя страна, Тръмп зае любимата си поза на върховен миротворец, макар че приносът на САЩ за развитието на експанзията на Азербайджан на световните енергийни пазари се свежда до безспорно важни, но все пак протоколни декларации през годините, че Вашингтон подкрепя диверсификацията на енергийните доставки в Европа, в това число и Южния газов коридор.
Така се стигна до ситуация в която Доналд Тръмп получи публични уверения от Никол Пашинян (Армения) и веднага след това и от Илхам Алиев (Азербайджан), че заради домакинството си, може да бъде предложен за Нобелова награда за мир, а Владимир Путин просто изпадна от преговорния процес. Това, че Путин го няма на никоя маса на преговорите за Южен Кавказ е повече от добре, но вече е време Европейският съюз да престане да прави геополитически подаръци на един нестабилен и нека бъдем откровени – недемократичен американски президент, който е готов да изтъргува европейските интереси с когото му дойде на ум, за „паница леща“ ако цитираме Библията.
Също така, следвайки „светлия пример“ на Макрон, европейските лидери трябва да разберат, че то може, но НЕ БИВА външнополитически въпроси да се използват за решаване на вътрешнополитически проблеми. Вярно е, че според различни данни, арменците във Франция са между 500000 и 750000, става дума за гласоподаватели вси пак, но за сега Макрон може само да отчете загубите от поведението си. За ползите ще се ослушваме, дано чуем и за такива, ха дано … но надали.
По-долу ще прочетете за посещение на сертифицирана (!) американска бизнес делегация в Азербайджан във връзка с така наречения „Среден коридор“. Писахме вече, че заканите на президента Тръмп за огромни инфраструктурни инвестиции в Зангезурския коридор най-вероятно ще се окажат „много шум за нищо“, защото проблемът със Зангезурския коридор беше (да се надяваме, че използването на минало време е правилно) политически, а не финансов.
Разходите по свързването на азербайджанските железници с нахичеванските (също азербайджански, но както знаем Нахичеван е анклав, който няма сухопътна връзка с основната територия на Азербайджан) са напълно по джоба на Република Азербайджан. Въпросът беше Армения да склони и да изпълни ангажименти, които датират още от срещата на Хайдар Алиев и Роберт Кочарян с президента Буш в Кейп Код и които за предпоследен път бяха потвърдени в тристранното изявление на Илхам Алиев, Никол Пашинян и Владимир Путин от ноември 2020 година.
По време на подписването на споразуменията от Вашингтон, станахме свидетели на последното потвърждаване на ангажимента на Армения да отвори Зангезурския коридор. Отварянето на този коридор е от полза най-вече за търговията между Китай и Европа. Разбира се, облагодетелстват се и страните от Средна Азия, най-вече Казахстан и Азербайджан и Турция. Последното дава основание на про-руските крайни националисти в Армения да тръбят, че пантюркизмът тържествува.
Всъщност, тържествува глобалната търговия в лицето на търговските връзки ЕС - Китай. Азербайджанците са наясно с всичко това и затова на височайшата бизнес делегация е била разяснявана преди всичко добрата бизнес среда в Азербайджан, която наистина е отлична но доколкото ни е известно, президентът Тръмп иска да привлича инвестиции в САЩ, а не да изнася производства в Азербайджан.
Впрочем, само Всевишният Аллах знае, какво точно иска днес и какво евентуално ще му се доще утре на Доналд Тръмп. Така че, любезните домакини са си свършили работата, а какво ще става след това са оставили на милостта Божия…