Несъмнено, Борис Елцин проправи пътя на Владимир Путин към върха в Руската федерация, но също така безспорно е, че първоначално резидентът от Дрезден следваше дотогавашната руска политика.
Снимка: m.fishki.net
Светлана Джамджиева се изказала пред Веселин Дремджиев за „вечно впиянчения Елцин“. Когато не особено забележителни журналисти се изказват за големи политически фигури, изобщо не е задължително да се обръща внимание на вербалните им упражнения. Но случаят е малко по-особен и заслужава няколко реда.
"Вечно впиянченият Елцин" е мантра на руските колониалисти и българските им подметки (вероятно те имат съмишленици и от други националности, но при нас се въдят с особено голяма численост), които не могат да му простят това, че даде около десет години шанс на мира и на свободното развитие на държавите, които съветската дипломация през 30-те - 40-те години на двадесетия век и днешните самообявили се за геополитици руски и неруски кречетала, каканижещи под общата диригентска палка на ГРУ наричаха и наричат "лимитрофи".
Руските "имперци" не могат да понесат, че някой дори и по чисто рационални и ако щете прагматични съображения не е играел конфронтационно, не е размахвал ядрената си тояга и не е обяснявал за исконните духовни преимущества на сибирската пустош. Тъй като Елцин за тях е "предател" и "идеологически враг", те не могат да му признаят правото на никакви логически съображения при взимането на решения - обявява се, че е бил постоянно пиян и толкова.
Бил пиян още когато закриваха СССР в Беловежката гора. Ама че всъщност никой не е закривал СССР ей така от злонамереност, а беше изтекъл срокът на Съюзния договор и трябваше да се подписва нов - за това дугиноподобните и поддакващите им наши "журналисти" мълчат. Както и мълчат гробовно за това, че в Беловежката гора беше подписан не просто договор за закриване на СССР, а договор за трансформацията на СССР в ОНД (СНГ - Сообщество независимых государств).
Друг е въпросът, че ОНД не се разви по начина по който на мнозина руски лидери би се искало. Само че, за това те могат да винят единствено себе си, защото нямаха нито визията нито умствения капацитет как да създадат мотивация за някакво ОНД - единство, която да не почива на "дебелата тояга". А причината за това е и в откровено имперското и още по-откровено колониалното мислене на същите тези политически и „интелектуални“ лидери, които и до днес не могат да асимилират идеята за някаква равнопоставеност между Русия и останалите бивши съветски републики.
Впрочем, съвсем същото е било мисленето и на лидерите на „бялото движение“, особено на Антон Иванович Деникин. Последното е една от най-сериозните причини за провала на „бялото движение“ и успеха на болшевишкото човекоядство.
Впрочем, като говорим за линията на Елцин, първоначално и Путин гледаше да се придържа към тази линия, при това - доста стриктно. Той изцяло подкрепи интервенцията на САЩ в Афганистан, включително предоставяйки руски бази за логистиката на операцията (най-важната от тях беше в Киргизстан).
С течения на времето, точно поради положителните ефекти от тази политика (светът започна да търгува в големи мащаби с Русия, вече нямаше ембарго над тръбите с голям диаметър за нефтопроводи и газопроводи и така нататък - много важно обстоятелство, което в момента удобно се заобикаля, в Московията се изсипваха купища пари), руските началници и на първо място Путин загубиха реална представа за нещата. Те забравиха, че руският просперитет от началото на 21-вия век се дължи на съседството им с Европа и на бизнеса с нея, а не на "православното духовно наследство". Така те заболяха от своеобразна политическа „кесонна болест“ и започна постепенния процес на раздалечаване и конфронтация.
Последиците от това сега са видими от всякъде, но те не са вина на Елцин. Виновните се известни поименно.