Министърът на външните работи на Обединеното кралство Джеймс Клевърли и Министърът на енергетиката на Казахстан – Болат Акчулаков подписаха меморандум за стратегическо партньорство между Казахстан и Обединеното кралство в присъствието на Министър-председателя Смаилов в Астана на 18 март 2023 г.
Снимка: Офис на Министър-председателя на Казахстан.
Посещението на министъра на външните работи на Великобритания - Джеймс Клевърли в Казахстан стана причина за няколко събития, които имат далече отиващи последици за редица държави.
По време на посещението бяха направени няколко интересни коментара относно гледището на Великобритания за бъдещето на Транскаспийския международен транспортен маршрут (ТМТМ), известен също така и като „Средният коридор“.
Британският политик е заявил, че правителството му ще окаже съдействие на развитието на Средния коридор, а също така ще подкрепи диверсификацията на износа на казахстански нефт по други маршрути [различни от досегашния], а именно през Азербайджан.
Като се има пред вид, че въпросите на транспорта и енергетиката са едни от приоритетните области за Казахстан и за Азербайджан, посещението сочи на бъдещите промени, които Казахстан и Азербайджан очакват.
Споразумението за добив на редкоземни минерали
Резултат от посещението стана подписването на няколко договора между Великобритания и Казахстан. Най-важен от тях е меморандумът за добив на редкоземни минерали. Това е събитие от критична важност за икономиката на Казахстан и западните страни.
Китай и Русия са известни като традиционните лидери в областта на добива на редкоземни минерали. Като стимулира добива на редкоземни минерали в Казахстан, Великобритания достига няколко възможно най-важни цели.
На първо място, на пазара излиза нов голям играч. Поради ограничената наличност на тези стоки, Казахстан може да претендира за много адекватен дял от пазара. Това създава търсене на висококвалифицирана работна сила, създава нови възможности за работни места и диверсифицира промишления потенциал на казахстанската икономика.
На второ място, Великобритания и другите западни държави ще премахнат зависимостта си от традиционните износители, тоест от Русия и Китай. В същото време когато западните държави се стараят да избягват каквито и да са сделки с Русия по геополитически причини, отношенията между Запада и Китай трудно могат да бъдат охарактеризирани точно. Затова това създава стимули за търсене на други доставчици.
Трябва да се отбележи, че редкоземните минерали са изключително важни компоненти [при производството] на високотехнологичните военни системи, а също така широко се използват в аерокосмическата промишленост. Затова не предизвиква удивление фактът, че Западът е заинтересуван от разгръщането на потенциала на Казахстан.
Това обстоятелство също е от съществен интерес за Азербайджан, тъй като то непосредствено ще повлияе на привлекателността и на значимостта на Средния коридор.
Средният коридор
Геополитическата неопределеност доведе до значителни преобразования в сферата на транспорта и логистиката. Невъзможността да се използват установените [до сега] маршрути доведе до острата необходимост дас е търсят неизследвани преди и недостатъчно използвани възможности за осигуряване на непрекъсната търговия. В края на краищата, международната търговия беше движещата сила на глобалното икономическо процъфтяване в течение на десетилетия и е жизнено важно да се запазят търговските отношения между страните, поради глобализирания характер на съвременната икономика.
Отчитайки сериозните нарушения във веригите на доставките след пандемията COVID-19, опазването на търговските маршрути става насъщен проблем за всяка от световните икономики, дотолкова доколкото потенциалните социално-икономически последици [от тях] могат да се окажат разрушителни.
Съществуват три потенциални маршрута, съединяващи западната и източната икономика: единият е през Русия, другият е през Иран и третият маршрут е по Каспийско море от Азербайджан в Казахстан. Западните икономики не виждат възможност на пренасят стоки и услуги по първите два маршрута, най-вече от геополитически съображения.
При това положение, единственият останал възможен маршрут е Средният коридор. Посещението на Клевърли беше насочено да съдейства за по-нататъшното развитие на маршрута, като министърът обеща подкрепата на Великобритания в тази посока.
Подкрепата на Великобритания означава няколко неща.
На първо място, не се забелязват нито желание, нито възможности за възстановяване на досегашните търговски пътища. Това е разбираемо, като се има пред вид, че няма никакви признаци, които да сочат подобряване на глобалния политически климат.
На второ място, Великобритания както винаги се стреми да изучи нови възможности, а това означава, че съществува значително ниво на доверие в дългосрочния потенциал на Средния коридор.
На трето място, страната разглежда Азербайджан и Казахстан като заслужаващи доверие партньори, които могат да гарантират безопасност и стабилност на маршрута.
Фактът, че Великобритания изрази своята подкрепа и заинтересуваност да окаже съдействие на Казахстан в развитието на Средния коридор, представлява значителна крака напред за успеха на маршрута. Това събитие показва, че съществува пазар за въпросната транспортна архитектура, която се създава в течение на много години и може да се очаква, че и други страни ще последват този пример.
Диверсификацията на маршрутите за износ на казахстанския нефт като възможност за по-широко сътрудничество с Азербайджан
Друга тема, обсъждана между Клевърли и високопоставените казахстански политици и държавни служители са били въпросите за износа на нефт и газ. Това е още един въпрос, който предизвиква в Казахстан известно безпокойство. Високата степен на зависимост на износа на нефт от един-единствен маршрут за износ на нефт, създава значителни рискове за Казахстан, дотолкова доколкото тази средноазиатска страна няма „план Б“ при форсмажорна ситуация.
Помислете над това така, както би разгледал този въпрос инвестиционен анализатор. Едно от първите неща, което научават тези специалисти е „никога да си слагаш всичките яйца в една и съща кошница“, тоест винаги да се диверсифицират рисковете, за да има под ръка и други варианти. Разглеждането на въпроса от тази гледна точка, илюстрира преимуществата, които Азербайджан може да предложи на Казахстан в контекста на този въпрос.
В течение на много години, съществуваше сериозната заблуда, че Баку и Астана са конкуренти в областта на износа на енергия и природни ресурси. В края на краищата, тази гледна точка не трябва да се осъжда, защото тя изглежда като интуитивно предположение. Това обаче е неправилен подход, защото възможности за сътрудничество между Азербайджан и Казахстан в нефтогазовия отрасъл съществуват и те надвишават изгодите от следването на пътя на съперничеството.
За Казахстан, Азербайджан може да служи за сигурен и надежден пункт за транзит на нефт, което ще осигури допълнително ниво на надеждност в случай, че другите експортни маршрути станат недостъпни по технически или по други причини.
Казахстан вече започна да изучава възможностите, които предоставя азербайджанската транзитна инфраструктура, като изпрати първата партида нефт, еквивалентна на 6900 тона суров нефт от пристанище Актау в Баку. По-рано, министър-председателят на Казахстан – Алихан Смаилов заяви, че Казахстан ще доставя 1,5 милиона тона нефт през Азербайджан.
Съществуват и други възможности за енергийно сътрудничество между държавите от Средна Азия, включително Казахстан, Туркменистан и Азербайджан. Посочената по-горе възможност представлява потенциален фактор, изменящ правилата на играта за страните от Средна Азия, който трябва да се използва.
Заключителни съображения по повод посещението и неговата актуалност
Посещението на министъра на външните работи на Великобритания в Казахстан предоставя възможности за разглеждане на бъдещето на региона и възможните промени в него. Посещението на Клевърли и направените в хода на дискусията с казахстанския официоз коментари, говорят за желанието на политическия истаблишмънт на Великобритания да видят по-високо ниво на сътрудничество и интеграция между Казахстан и Азербайджан, тъй като този момент е необходим за успеха на Средния коридор.
От гледна точка на интеграцията, едно от ключовите изменения, които трябва да се постигнат между Азербайджан и Казахстан, е хармонизацията на митническите процедури и законодателства, което значително ще намали времето на транзита на стоките.
Освен това, фактът че Великобритания изрази своята поддръжка за енергийното сътрудничество между Казахстан и Азербайджан е още едно ценно събитие за Астана и Баку. Освен това, от това ще спечелят европейските партньори на двете страни, защото ще се повиши сигурността на доставките.
Посещението на Клевърли беше много важно събитие както за Казахстан, така и за Азербайджан. Макар че посещението беше насочено към подобряването на двустранните отношения, то създаде допълнителни възможности за системно сътрудничество между Астана и Баку.
Като се отчита историята на партньорските отношения между страните, съществува голяма вероятност, че и двете страни ще се възползват от този импулс за укрепване на своите отношения в транспортния и в енергийния отрасъл.
Фото галерия:
Министърът на външните работи на Обединеното кралство Джеймс Клевърли и Президентът на Република Казахстан – Касъм-Жомарт Токаев се срещнаха в Астана на 18 март 2023 г. Снимка: Akorda.
Министърът на външните работи на Обединеното кралство Джеймс Клевърли и министър-председателят на Казахстан Алихан Смаилов. Снимка: Офис на Министър-председателя на Казахстан.
Министърът на външните работи на Обединеното кралство Джеймс Клевърли и Министърът на енергетиката на Казахстан – Болат Акчулаков подписаха меморандум за стратегическо партньорство между Казахстан и Обединеното кралство в присъствието на Министър-председателя Смаилов в Астана на 18 март 2023 г. Снимка: Офис на Министър-председателя на Казахстан.
Министърът на външните работи на Обединеното кралство Джеймс Клевърли и Заместник министърът на външните работи на Казахстан – Роман Василенко участват в откриването на градски площад в чест на Кралица Елизабет Втора в Астана. Снимка: Mfa.gov.kz.
Източник: https://www.trend.az/casia/kazakhstan/3725616.html
Превод: доц. д-р Теодор Дечев