СТРАНИТЕ ОТ БАСЕЙНА НА КАСПИЙСКО МОРЕ СЕ ЕМАНЦИПИРАТ С ВСЕКИ ИЗМИНАТ ДЕН. РУСКАТА ПОЛИТИКА „РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ“ СЕ ПРОВАЛИ

ДОЦ. Д-Р ТЕОДОР ДЕЧЕВ
1 February 2023

Преди години, всички в Средна Азия бяха скарани по някакъв начин. Узбекистан и Туркменистан бяха скарани, защото узбеките смятаха, че туркмените са виновни за това че нямат излаз на Каспийско море. Туркмените пък подозираха узбеките, че искат да им „пренесат“ ислямистката съпротива, която дълго време беше много активна в Узбекистан.

От своя страна, Азербайджан и Туркменистан бяха в лоши отношения, защото имаха спорове относно разделянето на шелфа и дъното на Каспийско море. Естествено, деляха не геологичните скални структури на дъното, а находищата на нефт и газ, в конкретния случай най-вече едно огромно находище на нефт, което туркмените наричаха „Сердар“, а азербайджанците – „Кяпаз“.

Да не говорим за възела, завързан от съветската държава във Ферганската долина, който държа скарани сума време Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан.

Върху тези крамоли профитираше руската външна политика, на която й беше драго да наблюдава конфликтите между държави, които разглеждаше като „малките си деца“. Колкото повече конфликти имаше между „децата“, толкова по-добре се чувстваше „мама“, която във всеки един момент можеше да си намери повод да ги „нашамари“, ужким за да ги разтърве и „умиротвори“. Иначе казано – с най-добри, направо хуманитарни намерения.

От 2009 година насам, нещата на „мама“ не вървят толкова добре, защото децата комай пораснаха и не изпитват нужда от шамари и московски наставления. Първо, Туркменистан построи газопровод за Китай, който минаваше през територията на уж враждебния Узбекистан и на Казахстан. Вместо да си пречат и да се карат, трите държави се сдружиха, отношенията се затоплиха и в момента Туркменистан води преговори за четвърта поредна тръба за доставка на природен газ в Китай. (https://neftegaz.ru/news/transport-and-storage/765467-turkmenistan-obsu… ).

Туркменистан продължава да бъде доставчик на природен газ за Китай  номер едно, въпреки гръмко обявената преориентация на износа на Русия към Азия. Впрочем, Русия беше напълно изключена от търговията с туркменски газ години на ред, заради извършеният от руснаците саботаж на газопровода, който ги свързваше с Туркменистан през 2009 година. (Перипетиите на отношенията между Русия и Туркменистан и „находчивият“ начин по който Русия се самоотстрани от туркменския газов пазар са описани подробно в книгата „Азербайджан и Туркменистан на газовата шахматна дъска“, https://blacksea-caspia.eu/bg/library/azerbaydzhan-i-turkmenistan-na-ga… ).

Междувременно, Азербайджан и Туркменистан също намериха общ модус и за огромно разочарование на Русия, а и на Иран се споразумяха за съвместната експлоатация на споменатото по-горе нефтено находище. То вече не е нито „Сердар“, нито „Кяпаз“. Името му вече е „Достлук“, което на всички тюркски езици и наречия означава „приятелство“.

На 21 януари 2021 година, министрите на външните работи на Туркменистан и Азербайджан подписаха в Ашхабад Меморандум за разбирателство по съвместното проучване, разработване и експлоатация на това находище на въглеводороди.

(https://turkmenportal.com/blog/33706/turkmenistan-i-azerbaidzhan-podpis… ).

Известно е, че Туркменистан и Азербайджан подготвят и отделно Споразумение за съвместната експлоатация на находището „Достлук“ в Каспийско море. По мнение на специалистите, запасите в „Достлук“ се оценяват на 50 милиона тона нефт.

На 24-25 януари 2023 година в Ашхабад се състоя поредното заседание на Съвместната работна група по въпросите на разделянето на дъното на Каспийско море между Азербайджан и Туркменистан. (https://turkmenportal.com/blog/57129/turkmenistan-i-azerbaidzhan-gotovy… )

Както съобщиха от Министерството на външните работи на Азербайджан, азербайджанската делегация е била водена от заместник-министъра на външните работи, специалният представител на Президента на Азербайджанската Република по въпросите на границите и Каспийско море – Халаф Халафов, а туркменската – от директора на Института за Каспийско море, специален представител на Туркменистан по въпросите на Каспийско море – Мурат Атаджанов. В заседанието са взели участие представители на съответните министерства и специализирани структури на Азербайджан и Туркменистан.

В хода на заседанието на Съвместната работна група е продължило обсъждането на положенията в проекта на Споразумение между Азербайджан и Туркменистан за разделянето на дъното на Каспийско море.

Преговорите по този въпрос се водят не една година. Предишното заседание на Съвместната работна група по въпросите на разделянето на дъното на Каспийско море между Азербайджанската република и Туркменистан се проведоха на 12-13 септември 2022 година в Баку. (https://turkmenportal.com/blog/51738 ).

На този етап, провалът на руската политика тип „разделяй и владей“ е оглушителен. Казахстан, Азербайджан и Туркменистан си сътрудничат отлично в морските превози през Каспийско море. Така наречения „среден“ или „междинен“ транспортен коридор „изток - запад“, между Европа и Китай (Китай-Казахстан-Азербайджан-Турция-България-останалите страни от ЕС), напълно измести „северния“ маршрут минаващ през Русия, отново поради „гениалността“ на руското държавно ръководство, в това число и на двете глави на руската дипломация – Путин и Лавров.

Операторите по „средния“ маршрут бяха в напреднала степен на готовност да започнат силна конкуренция на „северния“, руски маршрут, но руското държавно ръководство направо им подари целия товаропоток, започвайки ескалацията на войната в Украйна.

Така например в навечерието на „специалната военна операция Z“, дружеството с ограничена отговорност „ADY Container“ беше осъществило пристигането на първия влак – контейнеровоз, движещ се по маршрута Асака – Баку. Според „ADY Container“, товарите бяха предназначени за един от заводите за производство на леки автомобили в Азербайджан.

„Първият влак, включващ 50 (петдесет) контейнера, тръгнал от логистичния център Асака в Узбекистан, пристигна в пристанище Алят. 40 футовите контейнери, натоварени с резервни части, бяха доставени в пристанище Туркменбаши (бивше Красноводск) в Туркменистан пред граничния пункт Ходжадавлет, а от там по Каспийско море бяха изпратени в азербайджанското пристанище Алят“, съобщиха тогава от „ADY Container“ и добавиха, че влаковете – контейнеровози ще се движат по този маршрут редовно. (https://www.trend.az/business/economy/3545602.html ).

„Средният“ маршрут „изток-запад“ е подкрепен и от даденото в края на месец ноември 2021 година от страна на Туркменистан съгласие страната да се включи в „Лазуритовия път“ – проектът „Лапис-Лазули“, който тогава се разглежда и като възможност за износ на афганистански стоки за Европа.

Съответното споразумение за проекта „Лапис - Лазули” между Туркменистан, Азербайджан, Грузия, Турция и Афганистан беше подписано на 15 ноември 2017 година на министерското заседание на 7-мата Конференция за регионално икономическо сътрудничество по Афганистан в Ашхабад.

Съгласно проекта „Лапис - лазули”, железни пътища и автостради трябва да свържат град Тургунди (в афганистанската провинция Херат) с Ашхабад, след това с пристанището на Каспийско море Туркменбаши. Коридорът ще продължи по море до Баку, а след това през Тбилиси за Анкара с разклонения за грузинските черноморски пристанища Поти и Батуми, а от Анкара – до Истанбул.

Бюджетът на проекта, който е насочен към облекчаването на логистиката на транзитните превози и опростяването на митническите процедури, се оценява на два милиарда долара. (https://blacksea-caspia.eu/bg/vlastite-v-turkmenistan-sa-se-sglasili-da… ).

Веднага след ескалацията на военните действия в Украйна - на 11 март 2022 година, акционерното дружество „Арселор Митал Темиртау” изрази готовността си да пренасочи около 50 хиляди тона металопродукти към казахстанското пристанище Актау на Каспийско море за по-нататъшно транспортиране през Азербайджан и Грузия.

Това беше естествено следствие на създалото се положение в Украйна и възникналите по тази причина логистични трудности. Тогава на казахстанските износители беше предложено да използват алтернативната възможност да изпращат товари през казахстанските морски пристанища и след това по Транскаспийския международен транспортен маршрут (ТМТМ). Още през март 2022 година вече имаше готовност за пренасочване на около 18 милиона тона товари към морските пристанища на Казахстан. (https://blacksea-caspia.eu/bg/arselor-mital-temirtau-prenasochi-metalop… ).

Освен това, Казахстан и Азербайджан от пролетта – лятото на 2022 година, водят преговори за възможно транспортиране на казахстански нефт през територията на Азербайджан, което естествено ще доведе до поне частично байпасиране на транспортирането на казахстански нефт през територията на Руската федерация. Това беше официално оповестено по време на брифинг от заместник-председателят на управителния съвет на акционерното дружество „КазМунайГаз“ АД (КМГ) – Даурен Карабаев на 25 август 2022 година.

Според думите му, обсъждания с азербайджанската страна за възможното транспортиране на казахстански нефт се водят на различни нива, в това число и на държавно равнище и на ниво национални [нефтени] компании.

„Подробностите изискват още съгласуване, като ние ще съобщим по-подробно за това след постигането на договореност с азербайджанската страна. Както знаете, Азербайджан има два нефтопровода – Баку-Тбилиси-Джейхан и Баку-Супса, които могат потенциално да бъдат използвани за транспортиране на казахстански нефт“, заявява тогава Карабаев. (https://blacksea-caspia.eu/bg/vodyat-se-pregovori-za-vzmozhnostta-za-tr… ).

Експерти по логистика смятат, че „Средният“ транспортен коридор, може да остане по-конкурентоспособен и след евентуалното приключване на войната в Украйна и отваряне на „Северния“ руски коридор. Такова е мнението на Иън Роулинсън, търговски директор на компанията “APM Terminals Poti”, която управлява грузинското пристанище Поти.

Според него, „ … за да стане Средният коридор конкурентоспособен, когато военните действия в Украйна приключат и ситуацията в региона се нормализира, ще е необходима неговата изключителна ефективност при създаването на прозрачни железопътни и морски транспортни връзки“.

В изявлението си, направено на 6 август 2022 година, Роулинсън коментира, че е много трудно да се направи прогноза за същата година, доколкото неопределеността, свързана с руско-украинския конфликт, а също така продължаващите последици от пандемията COVID-19, особено в Китай, оказват пряко влияние върху глобалната верига на доставките. Но днес, китайските товари, които исторически преминават през Русия, ефективно се превозват през Средния коридор, заключава той без всякакво колебание. (https://www.trend.az/business/3629785.html ).

Иън Роулинсън обяснява че, руският коридор между Китай и Европа е доста добър, макар че на границата между Беларус и Полша съществуват определени трудности с пропускателната способност при преминаването на товарите, но това не намалява значението на „Средния“ коридор.

„Средният коридор в обща изгода на Грузия и Азербайджан, ще остане висококонкурентен, когато Северният коридор отново се отвори. Възможностите за страните, разположени по този път, да се възползват от инфраструктурата и свързаността, а след това да започнат да развиват местната промишленост са огромни“ казва Роулинсън.

Според него, малките и средните предприятия както от Азербайджан, така и от Грузия трябва да създават и да използват преимуществата на свързаността, създадена от коридора и следователно да стимулират икономическия растеж.

Ръководеното от Иън Роулинсън предприятие „APM Terminals“ тясно сътрудничи с партньори от Азербайджан, а също така от Казахстан и Узбекистан. Ние също така работим с всички основни корабоплавателни линии, за да свържем Поти с европейските пристанища – в такива страни, като Румъния, България и Турция, а също така и с европейските железопътни оператори, особено в Полша и Германия, за да осигурим ефективността и прозрачността на Средния коридор“, добавил и той.

Ролята на Китай в региона расте за сметка на тази на Русия, но страните от Средна Азия интензивно развиват отношенията си и с европейските държави. Германия има много сериозно присъствие в Узбекистан, а Франция – в Казахстан и в Туркменистан. Едновременно с това Германия сочи като свой най-важен партньор в Южен Кавказ Азербайджан.

„Азербайджан е най-важният търговски партньор на Германия в Южен Кавказ“, написа в своя Twitter профил, ръководителят на офиса на МВнР на Германия за Източна Европа, Кавказ и Средна Азия – Матиас Лютенберг на 20 февруари 2022 година. (https://blacksea-caspia.eu/bg/matias-lyutenberg-azerbaydzhan-e-nay-vazh… ).

От своя страна ,най-авторитетната работодателска организация във Франция - Движението на предприятията на Франция (MEDEF) наблюдава развитието на политическата и икономическата ситуация в Казахстан и Туркменистан, за да формулира актуалните задачи за евентуални бизнес-мисии в тези страни. Това заяви на 19 февруари 2022 година, главният оперативен директор на MEDEF – Богдан Гаден-Фирчак (Bogdan Gadenne-Feertchak).

Тогава той отбеляза, че Казахстан и Туркменистан имат различни икономически профили и модели на развитие, което предопределя и различния подход на MEDEF в контекста на пазарите на тези страни.

„Френският частен сектор от самото начало се позиционира като важен играч в икономическата диверсификация, започната в Казахстан преди повече от две десетилетия. Традиционната и новата енергетика, селското стопанство и агробизнесът, транспортът и инфраструктурата, дигитализацията и градските услуги влизат в списъка на отраслите, които представляват интерес за френските компании”, обясни Богдан Гаден-Фирчак.

Едновременно с това, той изрично отбеляза, че в Туркменистан се наблюдава също така активно движение в контекста на цялостното икономическо развитие на страната и съответно  MEDEF се старае да изучи по най-добър начин новите възможности за френските компании. (https://blacksea-caspia.eu/bg/medef-se-nasochva-km-organizirane-na-novi… ).

Интересът заявен от MEDEF стъпва на сериозна фактическа основа. Износът на Туркменистан за страните от Европейския съюз през януари – октомври 2021 година, е нараснал с 63 процента в сравнение с аналогичния период на предишната година, до 440 милиона евро, съобщиха от Евростат на 16 февруари 2022 година.

В предишния период, Туркменистан е изнесъл в Италия стоки за 59 милиона евро срещу 74,6 милиона евро за януари – октомври 2020 година. По-специално, в посочения период, Туркменистан и изнесъл в Италия минерални продукти на стойност 49,4 милиона евро, продукция на химическата промишленост на стойност 5,5 милиона евро и текстил за 3,9 милиона евро.

През януари – октомври 2021 година, Туркменистан значително е увеличил износа за Румъния – до 223,6 милиона евро (в сравнение с 53 милиона евро за десетмесечието на 2020 година). В списъка на изнесените за Румъния туркменски стоки за разглеждания период влизат минерални продукти за 206,3 милиона евро, продукция на химическата промишленост за 15,5 милиона евро, а също така пластмаса и каучук на стойност 1,5 милиона евро.

По-нататък идва Гърция, която е увеличила вноса си от Туркменистан от 12,4 милиона евро през януари – октомври 2020 година до 25,5 милиона евро за разглеждания период през 2021 година. В списъка на доставените в Гърция туркменски стоки влизат минерални продукти за 23,7 милиона евро и промишлени стоки за 11340 евро.

Туркменистан е увеличил и вноса си от европейските страни до 736,6 милиона евро през януари – октомври 2021 година в сравнение с 421 милиона евро през предишната година.

Най-големите вносители в Туркменистан за разглеждания период са били Италия (379,4 милиона евро), Германия (152,5 милиона евро) и Нидерландия (50,6 милиона евро).
(https://www.trend.az/business/economy/3555786.html ).

Обединеното кралство има отлични взаимоотношения с Азербайджан, а компанията „bp“ („Бритиш Петролеум“) има отлично сътрудничество с азербайджанските власти. Освен голямата работа по проучване и експлоатация на нефтени и газови находища в Каспийско море, „bp“ работи интензивно над изграждането на фотоволтаичен парк до град Джабраил в освободените азербайджански територии след 44 дневната Втора Карабахска война от есента на 2020 година.

Освен това, компанията „bp“ поддържа в готовност нефтопровода „Баку - Супса“, който ще играе изключително важна роля след свързването на полската и украинската нефтотранспортна система, чрез изграждането на нефтопроводния участък „Броди – Адамова застава“. На 23 май 2021 година, Министерството на енергетиката на Украйна съобщи официално, Украйна и Грузия, като страни през които се осъществява транзитът на енергийни ресурси, са заинтересувани от възможно най-бързото осъществяване на проекта за строителство на нефтопровода „Броди – Адамова застава”.

„В момента, Международното тръбопроводно предприятие „Сарматия” продължава работата си по осъществяването на ключовия елемент от Евро-Азиатския нефтотранспортен коридор (ЕАНТК) с дължина около 400 километра за съединяване на украинската и полската нефтотранспортни системи” беше съобщил източник от въпросното украинско министерството.

В съответствие с решенията на 18-тото заседание на Съвета на министрите на Енергийната общност ЕАНТК, което се е провело на 17 декември 2020 година в дистанционен режим под председателството на Черна гора, Съветът на министрите на Европейския съюз (ЕС) в писмена форма е утвърдил списъка на проектите, представляващи интерес за Енергийната общност (PECI – шест проекта) и списъкът на проектите от общ интерес (PMI – единадесет проекта).

За пореден път, строителството на нефтопровода „Броди – Адамова застава“ е заел достойно място в списъка PECI, като решението е влязло в сила на 14 януари 2021 година. (https://blacksea-caspia.eu/bg/ukrayna-i-gruziya-sa-zainteresuvani-ot-sk… ).

Изграждането на връзката „Броди – Адамова застава“ на практика свързва северното с южното разклонение на стария нефтопровод „Дружба“ който се разклонява на територията на Беларус. Ако бъде изградена връзката „Броди – Адамова застава“, на сцената на тръбопроводния транспорт ще се появи нефтопровод „Одеса - Гданск“ с разклонение и до рафинерията в Шведт на германска територия, за който възможността да транспортира азербайджански нефт, идващ по тръбопровода „Баку - Супса“ ще е от изключително значение.

В този смисъл, съвсем не е случайно напомнянето, дошло буквално вчера, че нефтопроводът „Баку - Супса“ може да поднови транспортирането на нефт по всяко време, направено от вицепрезидента на „bp“ по комуникациите и външните връзки в Каспийския и Близкоизточния регион – Бахтияр Асланбейли.

„В момента ние не използваме тръбопровода и целият износ се осъществява през Баку – Тбилиси – Джейхан. Пускането в експлоатация на „Баку - Супса“ зависи от заявките на превозвачите за натоварване на танкери в Супса. Ако получим заявки, то ще успеем да започнем доставките на момента, тъй като „Баку - Супса“ е включен в мрежата“, е казал той. (https://www.trend.az/business/energy/3700538.html ).

Доставката на нефт по тръбопровода беше спряна през март 2022 години и се възобнови след ремонтни работи и настройки, проведени в периода 1 – 17-ти април 2022 година. След това транспортирането на нефт по „Баку - Супса“ беше спряно отново. Във връзка със спирането на „Баку - Супса“, целият обем азербайджански нефт за износ се транспортира по нефтопровода „Баку – Тбилиси – Джейхан“.

Според окончателните статистически данни за 2021 година, по нефтопровода „Баку - Супса“ са били транспортирани 4,2 милиона тона нефт. Целият обем на превозения по тръбопровода нефт идва от находището „Азери-Чираг-Гюнешли“ (АЧГ). По „Баку - Супса“ (Western Route Export Pipeline) се транспортираше нефт от Каспийския регион: от Сангачалския терминал близо до Баку до грузинското пристанище Супса на брега на Черно море. Официалното откриване на нефтопровода се състоя на 17 април 1999 година на нефтения терминал Супса.

Дължината на нефтопровода възлиза на 837 километра. Неговата пропускателна способност надхвърля седем милиона тона нефт годишно (145 хиляди тона на ден). Оператор на нефтопровода, както вече беше посочено е „bp“ („Бритиш Петролеум“). Крайната точка на транспортиране на нефта е черноморското пристанище Супса в Грузия. След това, нефтът се транспортира с танкери към потребителите.
(https://www.trend.az/business/energy/3700538.html ).

Дори верният руски съюзник Унгария няма нищо против да замести руснаците в една или друга дейност в региона и затова Унгария е направо асоцииран член на Съвета на тюрскоезичните държави. Унгария има много сериозни интереси в Узбекистан, но не подценява и останалите държави от Средна Азия. Поддържа и интензивни контакти с Азербайджан с оглед на възможността да получава природен газ, след осъщественото свързване на българската газопреносна мрежа към Трансадриатическия газопровод, чрез изграждането на интерконектора „Гърция - България“ (IGB) от Комотини до Стара Загора и очакваното изграждане на така наречения „Вертикален коридор“, който отново трябва да премине през България.

Очакванията за разширяване на доставките на азербайджански природен газ за Югоизточна и Централна Европа растат в геометрична прогресия, след пускането в експлоатация на интерконектора IGB, въпреки масираната многогодишна съпротива срещу изграждането му. След като диверсифицира маршрутите си на доставка на руски природен газ, Сърбия реши да диверсифицира и източниците си на доставка. Така беше възкресено изграждането на интерконектора между България и Сърбия по трасето „София - Ниш“, българската част от който отдавна е завършена. Сега интерконекторът между България и Сърбия вече е проект от общ интерес на Европейския съюз, а на „Газпром“ ще се наложи да преглътне още един горчив хап.

Освен Сърбия, Румъния и Унгария, перспективите пред които да получават азербайджански газ са съвсем реални и технически осъществими, към списъка на държавите, които проявяват официален и нескрит интерес към доставки на природен газ от Азербайджан се присъединиха Австрия и Словакия, като от Виена са твърде активни в тази посока.

Така подредилата се ситуация поставя въпроса за това дали Азербайджан разполага с достатъчно природен газ, за да удовлетвори желанията на всички, които в момента гледат към Южния газов коридор и евентуалните му продължения. Отговорът е, че и Азербайджан трябва да си осигури допълнителни количества. От една страна, това в някаква степен би могло да стане за сметка на свои ресурси. От друга страна, Азербайджан може да използва огромните ресурси на Туркменистан и това отново слага на масата въпроса за изграждането на Транскаспийския газопровод.

По време на конференция, организирана от азербайджанския дипломатически университет “ADA University”,  проведена на 24 – 26 ноември 2022 година (наричана в Азербайджан и „Агдамска конференция“), някогашният член на „Минската група“ от американска страна - посланик Матю Брайза зададе въпроса за отношенията на Азербайджан с Туркменистан и за суаповата сделка между Азербайджан, Туркменистан и Иран. (Суаповата сделка позволява на Азербайджан да получава природен газ от Иран за сметка на природен газ, който Туркменистан доставя в Североизточен Иран. По този начин към баланса на Южния газов коридор се прибавя още един милиард кубически метра природен газ годишно).

Президентът Илхам Алиев заяви, че на Азербайджан е необходим още природен газ. Обективно погледнато в момента Азербайджан няма достатъчно природен газ, за да удовлетвори веднага и едновременно всички искания, отправени от европейските му партньори. Що се отнася до собствените ресурси на страната, той изрази надеждата си догодина да започне експлоатацията на Абшеронското газово поле. (https://blacksea-caspia.eu/bg/sreschite-s-prezidenta-ilkham-aliev-i-s-m… ).

Пак по време на конференцията на “ADA University” (авторът на този текст беше между участниците в конференцията, които представляваха около 30 научно-изследователски институции от целия свят) Илхам Алиев заяви, че азербайджанската страна прави всичко възможно за повишаване на капацитета на Трансадриатическия газопровод (TAP). Той сподели, че въпросът е бил обсъждан с Марио Драги, докато последният е бил министър-председател на Италия. Тук президентът Илхам Алиев подчерта, че ще трябва и останалите акционери в Трансадриатическия газопровод (и изобщо в газопроводите от Южния газов коридор) да участват в работата по повишаване на капацитета на тази газова връзка, която ще изисква съответните инвестиции. (https://blacksea-caspia.eu/bg/sreschite-s-prezidenta-ilkham-aliev-i-s-m… ).

Президентът Алиев още един път приветства работата по постигане на свързаност на газовите мрежи. Той специално приветства пускането в експлоатация на гръцко-българския интерконектор IGB, както и на всички други проекти за постигане на газова свързаност в това число и интерконекторът „София - Ниш“.

Той потвърди, че Азербайджан има големи планове за износ на електроенергия, произведена от възстановяеми източници – най-вече на офшорни ветрови инсталации в Каспийско море. (https://blacksea-caspia.eu/bg/sreschite-s-prezidenta-ilkham-aliev-i-s-m… ).

От изложеното до тук се вижда, че въпросът за изграждането на Транскаспийския газопровод е по-актуален от всякога, особено като се има пред вид, че Русия вече не може да претендира да има право на „вето“ върху проекта, освен ако не възнамерява да отвори втори фронт в басейна на Каспийско море. Необходимостта от природен газ е голяма и всички държави по трасето на Южния газов коридор (ЮГК), като се започне с Азербайджан и се свърши с държавите, които тепърва да се присъединят към инфраструктурата на ЮГК, имат силен интерес към газовите ресурси на Туркменистан. Потенциалното удължаване на Южния газов коридор (ЮГК) посредством Транскаспийския газопровод (до Туркменистан) може значително да увеличи доставките на природен газ в Европа, като централно място в тях ще заемат Баку и Ашхабад.

Подходът на президента Илхам Алиев към тази нова - стара „инфраструктурна мечта“, несъмнено може да се оцени като прагматичен и реалистичен. Той заявява:

„За да се направи сметка е необходимо да се направи технико-икономическа обосновка. Към нейната подготовка трябва да бъдат привлечени компаниите. Тоест, тези въпроси не могат да се решат за един ден или за една година. Ако дадем старт на дадения проект днес, то в течение на няколко години, ще трябва просто да се извършват проучвания – геоложки и екологични изследвания, на техническите възможности, на обема на необходимото финансиране – всички тези въпроси остават отворени“.

Тук той дебело подчертава: „ние винаги сме поддържали този проект, а аз нееднократно съм заявявал, че да – ако се обърнат към нас, ние сме готови да предоставим своите възможности, наличната инфраструктура и да решим останалите необходими въпроси“. (https://www.trend.az/business/3694103.html ).

Съучредителят и съпредседател на енергийния стартъп “Trans-Caspian Resources”, бившият посланик на САЩ в Туркменистан – Алан Мастард е казал по този повод, че Туркменистан трябва да се включи в този проект сега, защото възможностите за привличане на чуждестранни инвестиции в проекти, свързани с изкопаеми горива, стават все по-малко.

Според думите му, Европа трябва да намери алтернативен доставчик за около 55 – 70 милиарда кубически метра природен газ годишно, който преди се е доставял от Русия и това може да стане само чрез диверсификация.

„Ашхабад има около шест месеца, докато европейските газови компании са в търсене на алтернативни източници на природен газ и са заинтересувани от преговори. Необходимо е Туркменистан незабавно да се обърне към европейските газови компании и разбира се – към Държавната нефтена компания на Азербайджан - SOCAR, която е очевидният посредник в този грандиозен проект“ е казал Алан Мастард. (https://www.trend.az/business/3694103.html ).

Компанията “Trans-Caspian Resources” е изразила готовност в такъв случай да събере международен консорциум, който да привлече средства за финансиране и строителство на един или няколко свързващи тръбопровода, е добавил бившият посланик.

„В този случай, времето е от решаващо значение – това става ясно от неотдавнашното изявление на Европейската комисия за нуждите на Европа от енергия. С указ на президента, „Туркменгаз“, „Туркменойл“ и операторите на нефтените платформи трябва да бъдат упълномощени да водят преговори със SOCAR за осъществяването на този проект“, подчертал е Алан Мастард. (https://www.trend.az/business/3694103.html ).

Бившият посланик е отбелязал, че в същото време, за да може да заработи проектът, Западът е длъжен да вложи инвестиции в размер от няколко милиарда долара в инфраструктура работеща с изкопаемо гориво, като отчита, че тя ще бъде завършена и ще влезе в експлоатация едва след няколко години.

Той е добавил, че като цяло съществува широко поле за сътрудничество на Азербайджан със страните от Средна Азия н областта на енергетиката. Освен очевидните перспективи на сътрудничеството в областта на въглеводородите – казахстанският нефт и туркменския природен газ, съществува голям потенциал за производството на електроенергия от възобновяеми източници. (https://www.trend.az/business/3694103.html )

Обективно погледнато, при възникналата международна ситуация, Азербайджан и Туркменистан разполагат с достатъчен потенциал, за да изведат сътрудничеството си на съвършено ново равнище.

Азербайджан има репутацията на коректен, надежден и високо ценен партньор. Сега ЕС е в постоянна връзка с Баку и води много сериозни преговори, които вече доведоха до решението за удвояване на доставките на Азербайджан за страните от ЕС. Времената, когато Южният газов коридор беше разглеждан като второстепенен маршрут и източник на въглеводороди са в историята. Може би, както в много други случаи ще станем свидетели на сериозни проблеми, решени в състояние на извънредна ситуация (проблеми от типа на свързването на туркменистанските газови полета към Южния газов коридор), които в спокойни времена са изглеждали неосъществими.