В СВР все още се провеждала служебна проверка с цел установяване на реалните мотиви и причини за неуспешната дейност на бившия заместник по един толкова ключов за националната сигурност казус.
Снимка: Служба „Военно разузнаване“
На фона на имликациите на войната в Украйна върху българския политически, икономически и социален живот и последните акции на ДАНС и Прокуратурата за пресичане на дейността на руските специални служби на територията на България, напълно незабелязано мина отстраняването от длъжност на дългогодишния заместник по аналитичната дейност на Служба „Военно разузнаване“.
След почти 7 (седем) години на този пост, въпросният офицер е бил помолен да напусне службата в края на януари / началото на февруари 2022 г., като според неофициалните мнения в бранша, това се е случило заради неубедителните му анализи и прогнози на събитията в Украйна и руските военни планове. В СВР все още се провеждала служебна проверка с цел установяване на реалните мотиви и причини за неуспешната дейност на бившия заместник по един толкова ключов за националната сигурност казус. Амбицията на ръководството била, с резултатите от проверката в даден момент да бъде запозната и Прокуратурата.
Предвид на горното, особен интерес представлява фактът, че бившият заместник по анализа в СВР всъщност се оказа в близкото обкръжение на ръководството на една конкретна политическа партия, която традиционно се лансира като прозападна и от края на месец февруари 2022 г. води активна кампания срещу българските разузнавателни служби, именно заради предполагаемите им неуспехи в навечерието на руско-украинската война. В тези си критики, експертите по национална и международна сигурност от въпросната партия, не се поколебаха дори да изнесат в публичното пространство данни от закрити заседания на комисиите в НС (според собствените им декларации), както и да постват на страниците си във „Фейсбук“ цели цитати от класифицирани доклади на службите (пак според собствените им изявления).
Цялостното развитие на въпросната ситуация сочи за категоричната амбиция да се овладеят разузнавателните служби, като единственият неизяснен момент в случая е, дали конкретният повод не е бил и целенасочено създаден.
На следващо място възниква въпросът, в чий интерес е подобна акция срещу българското разузнаване именно сега и то на фона на ясната подкрепа, която службите получават от оперативните им ръководители в лицето на ресорните министри и самия премиер.