Йордан Нихризов: Какво да правят онези, които се опитват да мислят, опирайки се на опита и традициите в оценките си?! Те у нас са изчезващ вид и отдавна са обявени за маргинали, а тяхното време за отминало. За тях остава само информационната тъмнина. Поне до тогава, когато пак ни се наложи да потърсим в мазето или на тавана газената лампа, за да открием за пореден път, че обещаното ни „светло бъдеще“ не е толкова светло, пък термина реформа е преобразование, промяна на определени обществени отношения и процеси към по-добра форма или благоприятно състояние, а не е подмяната на едни среди с други, самообявили своите интереси за обществен прогрес.
Снимка: Архив на Автора
Майка ми разказваше, че в далечната вече 1953 г. половин час преди да се родя токът в болницата изгаснал и се наложило да се пръкна на светлината от газена лампа. После съм изял доста бой по задника от акушерката, защото съм отказвал упорито да проплача от кеф, че вече съм на белия свят, както се полагало от новородените. Това е било или от инат, или понеже светът не ми изглеждал достатъчно ярък, заради оскъдния пламък на газеника. А шамарите естествено са били процедура, свързана с моето крепко здраве, което трябвало да бъде огряно от светлото бъдеще на строящия се тогава социализъм у нас.
Е, въпросното бъдеще с ентусиазъм взе да трупа пред очите ми петилетка след петилетка и за тях бе нужно да се редят вдъхновени слова, защото за кусурите можеше само да се шепне или по-добре да се мълчи. Така, когато вече бях навърших пълнолетие и газената лампа събираше прах в мазето, неочаквано се установи, как тя отново ще ми е безкрайно полезна. Просто се разбра, че при развитието на икономиката с гигантски темпове електрическата енергия случайно изведнъж се оказала кът и населените места в страната се превърнаха в дискотека. Два часа обявени по план тук имаше светло, а сетне три ставаше тъмно, за да си починат очите от вредното осветление и да светне там другаде.
За станалото произшествие в планирането, разбира се основната вина бе на битовите потребители. Понеже те с ярките си осветителни тела отнемали нужната енергия от растящата социалистическа индустрия, с постиженията на която трябваше да преборят и сринат устоите на загниващия империализъм.
Този дребен инцидент от нашето минало естествено отдавна е забравен, защото много скоро подир това се срина самия „зрял социализъм“, а тезата за „светлото бъдеще“ отлетя заедно с „прогресивните сили“, които я прокламираха. За съжаление корените им се оказаха здрави, както тези на бурените и бързо взеха да задушават всичко свежо, дето се опитваше да поникне след „дълбоката оран“ на прехода към ново гражданско общество. И докато едни среди се стараеха да турят темелите на ново законодателство, други знаеха, че риба се лови най-добре в мътна вода и заложиха на лозунга: „Бърза смяна на системата!“.
Да, новата конституция не бе съвършена като всяко човешко творение, но това че социалдемократите записаха в преамбюла и как България трябва да е социална държава, накара „радикалните“ борци за промяна да я обявят за комунистическа. Сетне горките по модната тогава линия едва не „умряха от глад“, докато подир време стана известно, че част от водещите лица сред стачниците от години за били захлебвани от вездесъщата „Държавна сигурност“.
Днес вече е ясно, че въпросната конституция е последната преграда пред амбициите на някои среди да консолидират цялата власт в ръцете си, но опитите им да се правят изменение в нея, породени от лични интереси, не престават. Даже тогава, когато имаме „светлия“ пример на министър-председател – съветския гражданин Георги Димитров от 1946 г., който по заповед на господарите от втората си родина в Кремъл е правил от българите македонци, някои среди в наши дни настояват отговорните постове в държавата ни да се заемат от лица с двойно гражданство. Твърдят, че било съвременно и либерално, ала пропускат да посочат, че преди всичко е удобно тям, защото иначе може да прозвучи и комично. Например, ако изведнъж премиерът ни се окаже и поданик на някой диктатор, да речем в континента Азия и при поредното частно посещение бъде изпратен за превъзпитание на тамошно образцово оризище.
Иначе още от онези ранни години на прехода обществото ни отново бързо бе поделено по нови критерии. И тъй като редиците на старата номенклатура станаха бързо „биз-бизе“ с реакционерите империалисти и термина „прогресивни сили“ не вървеше, се цепнахме на „леви“ и „десни“. Появиха се даже експерти с „ляво“ и „дясно“ мислене. Не че човек, на когото работи само лявото или само дясното полукълбо на мозъка не си е пълен инвалид, ама това казват било друга, ретроградна гледна точка, различна от модерния глобален подход.
Та „ляво“ мислещите след няма и четири петилетки от промените установиха как нашето общество пропада безвъзвратно, като преди това да е летяло във висините, а „десните“ се заеха да модернизират мисленето му и започнаха трескаво внос на кадри от Запад, рекламирани първо като „юпита“, а сетне като възпитаници на утвърдени университети или преуспяващи бизнесмени. Иначе генезиса и на двете групи бе общ и бе в пряка връзка с кадрите на старата партия с главно „П“, само дето първите го играеха „ретросоц“, а вторите бяха овладели методите и средствата на източване и преточване на финансови средства и съвременните подходи за информационна манипулация.
И въпреки, че обществото ни направи две решителни крачки за разделяне с оковите на тоталитарното минало постепенно пред него зейна ново блато. Ала вместо гордо да вдигнем чело с взор към националните интереси попаднахме здраво под властта на парите и тръгнахме да търсим промяна по системата кой както я разбира и както му дойде на ум. Та ето след още четири петилетки, термина „прогресивни сили“ се върна в употреба със стария генезис, но с нова премяна като към него симпатии взеха да изпитват и онези поклонници на „бързата смяна на системата“, които някога яростно го ругаеха. Други пък установили, че не са сред мечтаните позиции на шейхове, а отново сред неудачниците, наченаха по отработен навик поклони на Изток, от където чакаха своето слънце пак да изгрее.
Така за кой ли път на хоризонта се появи образът на газената лампа, тъй като интересите и апетитите на „новите“ бизнесмени както винаги са свързани с енергетиката по простата причина, че там най-бързо и безшумно могат да се реализират значителни печалби. Е, разбира се, не трябва да се забравят сферите на финансовите машинации и хазарта, но те все пак са плод на специфики или са свързани с определени пороци. Друго е да обясниш пламенно на хората как те ще прескочат направо в светлото бъдеще, ако последват твоите гениални планове за съвременни енергийни стратегии и идеи за справяне с климатичните промени и да прибереш няколко милиона по сметката си като комисионна за „добрата“ работа, без нищо ново да се явило на лице. Ако пък в информационната каша забъркаш и международното положение успехът е напълно гарантиран. То нали някога, когато се разделяхме уж с газените лампи, от време на време припламваше лозунга :“Да живее международното положение!“. Колко му е сега да прибавиш и един изкуствен интелект за престиж?!
Какво да правят онези, които се опитват да мислят, опирайки се на опита и традициите в оценките си?! Те у нас са изчезващ вид и отдавна са обявени за маргинали, а тяхното време за отминало. За тях остава само информационната тъмнина. Поне до тогава, когато пак ни се наложи да потърсим в мазето или на тавана газената лампа, за да открием за пореден път, че обещаното ни „светло бъдеще“ не е толкова светло, пък термина реформа е преобразование, промяна на определени обществени отношения и процеси към по-добра форма или благоприятно състояние, а не е подмяната на едни среди с други, самообявили своите интереси за обществен прогрес.