Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) в епохата на Ебраим Раиси

„Корпусът на гвардейците на ислямската революция  се представи отлично във всяка област, в която е навлязъл както на международно, така и на вътрешно ниво, включително сигурност, отбрана, предоставяне на услуги и строителство“, заяви аятолах Ебрахим Раиси, тогава върховен съдия на Иран, в реч пред командирите на IRGC на 17 март 2021 г.

Четири месеца по-късно Раиси, който поема президентството на Иран на 5 август след изборите състояли се в страната през юни 2021 г., се е насочил към по-нататъшно овластяване на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (известен и като Корпус на стражите на ислямската революция с популяното съкращение „КСИР“) с ключови министерски и бюрократични позиции, които вероятно ще бъдат предоставени на гвардейци при новото му правителство.

Има ясна причина за тази амбиция. Разширяването на властта на КСИР обслужва интересите както на Раиси, така и на неговия 82-годишен ментор, аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Ислямската република. Застаряващият аятолах е в процес на осигуряване на основите на „пост-Хаменейската“ ислямска република, за да гарантира оцеляването на своя твърдолинейни ислямистки режим след смъртта му. За да направи това, Хаменей овластява гвардията, която непрекъснато демонстрира колко далеч е готова да стигне, за да поддържа системата на Хаменей (перс. незам). В същото време върховният водач подготвя почвата за своя наследник, който според всички признаци засега ще бъде бившият му ученик, 60-годишният твърдолинеен духовник Раиси.

Избирането на Раиси за президент беше де факто назначение от Хаменей. Президентството е перфектният стаж за върховното ръководство – път, който Хаменей също следва, преди да поеме ролята. Ето защо разширяването на властта на КСИР е в интерес на Раиси: той се стреми да консолидира базата си за подкрепа, когато дойде моментът да се избере наследник на Хаменей. Раиси е напълно наясно, че ако иска да стане следващият върховен лидер, той ще се нуждае от подкрепата на КСИР повече от всякога – не на последно място, защото недоволството срещу режима нараства в Иран и КСИР е железният юмрук на Хаменей.

Вероятността президентството на Раиси допълнително да укрепи КСИР в правителството и държавната бюрокрация съответства на набиращата височина траектория на властта на КСИР от създаването на гвардията през 1979 г. Съвсем наскоро, 20-те години на ХХІ-вия век, започнаха с разширяване на властта на гвардията в цялата иранска държава в безпрецедентен мащаб. В този процес КСИР ефективно разшири контрола си върху видимата държава, след като пое контрола върху дълбоката държава. КСИР ще играе жизненоважна роля в изглаждането на прехода към следващия върховен лидер, което е от критично значение за Хаменей и неговия наследник. Накратко, гвардията може да този фактор, който ще посочи новия господар.

Четиридесет и две години след Ислямската революция, това, което започна като ислямистка (перс. хизбуллахи) милиция, предназначена да консолидира хватката на духовенството над постреволюционен Иран, сега действа като държава в държавата със свои собствени икономически, културни, политически и разузнавателни оръжия. КСИР ще бъде критичен елемент във всеки възможен сценарий за трансформацията на Ислямската република. Не е преувеличено да се каже, че бъдещето на Ислямската република е КСИР.

Следователно разбирането на динамиката на висшите ешелони на КСИР е от изключително значение за оценяването както на самата гвардия, така и на новата администрация на Раиси. Западните и международните политици трябва да могат да разчетат вътрешната работа на Гвардията, да идентифицират нейните конкуриращи се фракционни центрове на власт и да „направят дисекция“ на ядрото й за вземане на решения, за да формулират ефективни политики за справяне с това нарастващо предизвикателство.

Въпреки че има нарастващ брой проучвания за КСИР и нейните клонове, има празнота, когато става въпрос за разбиране и анализиране на висшите ешелони на гвардията, нейното вземане на решения и нейната вътрешна фракционност. Този документ предлага нов модел за разбиране на вътрешното съперничество между елитите в КСИР, позволявайки на правителствата и политиците да идентифицират и оценяват ранга на КСИР в конкуриращите се центрове на власт и да определят техните фракционни взаимоотношения и съюзи. Този модел също е предназначен да прогнозира, тъй като позволява на наблюдателите да предвидят какви политически приоритети вероятно ще следват командирите на КСИР, ако получат ключови политически назначения в следващото правителство.

Източник: https://www.institute.global/insights/geopolitics-and-security/irgc-age-ebrahim-raisi