Статии с етикет: Руска федерация

Азербайджанският дипломат, знаменитият певец Полад Бюлбюл оглу разказа в ефира на Радио «Комсомольская правда», какво иска Баку в днешния конфликт в Южен Кавказ.

Аз знам Вашата радиостанция, слушам я с удоволствие, когато пътувам с колата си, тя е много обективна. Затова съм готов да отговоря на Вашите въпроси.

Но искам да подчертая корена на проблема. Всички казват: свалете оръжието, не трябва да се воюва, хайде да тръгнем по мирен път. Хайде. Двадесет процента от азербайджанската територия – седем района е окупирана от Армения. И през всичките тези 27 години, като се започне от 1994 година, когато се взе решение да се прекратят бойните действия, втора точка беше освобождаването на завзетите територии.

По тази тема има четири резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Но щом територията е окупирана – това е и коренът на всички пробеми.

На тези територии стралеят снайперисти, това е една такава пълзяща война. Тя продължава вече 26 години. На това трябва да се сложи край.

Днешното ръководство на Армения, начело с господин Пашинян прави абсурдни изявления относно преговорите, с което буквално ги унищожава.

И днес няма никакви мирни преговори.

Последното противопоставяне също започна с обстрел от арменска страна, така както стана провокацията през юли, едва ли не на една „УАЗка” азербайджанската армия е имала намерение да нападне цяла Армения, въобще някаква абракадабра! И когато от арменска територия ни удариха с тежка артилерия, нашата армия естествено отговори.

Този път стана примерно същото. До този момент, през август успяхме да пленим ръководителя на диверсионната група, който беше изпратен на територията на Азербайджан за провеждане на терористични актове.

Разбирате, че сега всички се правят на едни такива овчици, вижте ги какви са бедни и нещастни, Азербайджан ги обижда. Воюва с тях. А те са едни такива мирни и пухкави! Завзели територии!

Прес-службата на Илхам Алиев каза: Азербайджан няма да приеме никакви половинчати решения. Но какво представлява НЕполовинчатото решение?

Освобождаване на завзетите от Армения територии. Освобождаване от арменската армия, а не от населението на Карабах. Само погледнете, какви боеве се водят! С какви оръдия стрелят те! Тези неща от небето ли са паднали? Значи, всичко това е предварително подготвено, там има огромни блиндажи, укрепителни съоръжения, направени по всички правила на военното изкуство.

Чуйте ме! Нали знаете, че в Русия беше приет закон за това, че даже обсъждането на „отчуждаването” на части от територията й е углавно престъпление? А тук става дума за 20 процента от територията! И ние какво, трябва да чакаме още 30 години, докато Армения благоизволи да ни даде нещо?

Но арменската страна настоява, че Вие сте я нападнали.

Нека си идат от тези територии. Никой няма да ги напада. Днес, когато има спътници, радиолокационно фиксиране, всичко става известно в рамките на минута. Кой и кога е стрелял, къде е уцелил.

Но работата не е в това. Съгласно устава на ООН, ние имаме право на самозащита. На освобождаване на своите територии. Ако целият свят признава Нагорни Карабах за територия на Азербайджан, в това число и Русия признава териториалната цялост на Азербайджан и не признава никаква република там („Нагорно Карабахската република, бел. ред.), то въпросът трябва да се решава по същество.

Разбира те ли, Вие през цялото време се връщате към последствията, а трябва да се лекува причината. Ако отидете на лекар, той трябва да лекува заболяването Ви, а не симптомите му.

Хайде кажете честно и откровено, сега между Армения и Азербайджан – война ли се води?

Наричайте го както искате. За нас, това е освобождаване на териториите ни. В Шуша (старинната столица на Карабахското ханство, бел. ред.) е домът на моя баща Бюлбюл. Бил съм там два пътии – през 2007-ма и през 2009-та година. Домът е разрушен. Без покрив, без прозорци. Баща ми беше известен певец, там имаше неговпаметник. Половината паметник е разрушен. Ето аз съм азербайджанец. На 75 години съм. И искам да се върна в бащиния си дом, да го ремонтирам. Това е всичко.

Сега не можете ли да направите това?

Разбира се, че не мога. Всичко там е окупирано. Минирано. Вие представяте ли си, какво се върши там? Изгорена земя!

Ето, у нас през тези дни бяха убити 10 души цивилни, от тях – две деца. Има такъв град Нафталан, сигурно сте чували? Той е курорт, нефтът там е лековит. Той въобще не принадлежи към Карабах! Там арменски снаряд уцели къща, пет души бяха убити.

Сто и петдесет къщи са разрушени през тези дни на територията на Азербайджан. На територията на Армения не е паднала нито една бомба. Всички тези разговори, че там има турски наемници – това е пълен „фейк”, от – до. Нашата армия днес не се нуждае от допълнителни сили. В посолството ни има страшно много обръщения от азербайджанци, които молят да ги изпратим на фронта. На всички тях казваме: огромно благодарим! Но днес нашата армия не се нуждае от това. Тя е напълно екипирана, имаме най-съвременно въоръжение.

Ако си представите биещи се деца, то кои са родителите, които трябва да …

В дадения случай родителите са Минската група на ОССЕ, където тримата държави - съпредседателки са Русия, Америка и Франция. И всеки път се водят тези разговори – хайде с мир. Хайде! Освободете териториите и ще дадем специален статут на Нагорни Карабах. Никой не се е отказал от това. Кой иска да умират деца? Никой не иска да се води война, да тече кръв.

Но нас ни принуждават да правим това ... Ние имаме един милион бежанци, които останаха без домове! А къде да ги денем? Те искат да ги върнем там, където са живели.

И докато това не стане, спокойствие няма да има.

Източник: https://www.kp.ru/daily/217188/4295495

Публикувана в Очи в очи

Поместваме статията на Людмила Вячеславовна Козлова, сенатор в Съвета на Федерацията и заслужил деятел на Руската федерация, най-вече, за да имат възможност читателите да видят, в каква посока се движи официалната пропаганда на Русия в днешните смутни времена. Любопитен факт е, че тя е на страниците на „Независимая газета“, издание, което е сочено като едно от най-либералните в Русия. Тази публикация общо взето налива вода в мелницата на всички, които твърдят, че руският либерализъм спира до границите на така наречената „близка чужбина“ на Руската федерация. (Тук може да видите оригиналната публикация на руски език: http://www.ng.ru/kartblansh/2018-02-06/3_7166_kartblansh.html ).

 

Ние няма да даваме оценка на написаното в статията – за съжаление за нито един от изложените в нея факти (с кавички или без кавичики) не са посочени източници, да не говорим за някакви линкове. Авторката на статията (или тези, които са и съдействували в написването на статията), излагат текста така, сякаш това са абсолютно общоизвестни факти, които изобщо не подлежат на доказване.

 

В „Свободен народ“ също са критикувани някои заигравания на определени среди в Прибалтийските държави с историята на участието на латвийци и естонци във „Вафен СС“ и други подобни формирования. Но ние като патили хора можем да кажем, че най-страшната лъжа е тази, в която са вложени 90 процента истина. В случая, струва ни се, че процентите истина са доста под 90 на сто, което е нормално за една държавна пропаганда, която се води така, сякаш условията са военновременни. А и читателите на „Свободен народ онлайн“ в огромното си болшинство не са хора, на които трябва да им се обяснява, какво четат.

 

Така че, пропорцията „истина към лъжа“ изобщо не е най-важното в този текст. Важна е „генералната линия“, важно е внушението на текста, а то очевидно е, че дори стратегическите съюзници на Русия като Армения са обзети от „нацификация“ и от „фашизация“. Очевидно в Москва тежко преживяват всяко отърсване от „канона“ на старата съветска пропаганда, дори това да става в държави, които са нейни най-близки съюзници.

 

Този стил на поведение очевидно поражда остри реакции не само в държави, които в момента противостоят на руските геополитически амбиции като Прибалтийските републики или Украйна, но и в Армения, където раздаването на оценки за важни исторически личности от най-новата история на страната никак не се приема с равнодушие. Затова и публикуваме статията на г-жа Хрануш Харатян, доктор по история, която е в отговор на настоящия текст на сенатор Козлова (http://svobodennarod.com/head-on/item/5999-armenska-istorivhka-sreshtu-ruska-senatorka-za-savetizatziyata-na-azerbaydzhan-i-nefta-savetska-rusiya-pomagna-za-razkasvaneto-na-armeniya.html ). Д-р Харатян е блестящ пример на еманципацията на редица учени от така нареченото постсъветско пространство от догмите на съветската наука, които очевидно продължават да бъдат „канонични“ в днешна Русия. (Оригиналната публикация на руски език, вижте тук : www.lragir.am/index/rus/0/comments/view/60887 ).

 

Ето и пълния текст на публикацията на Людмила Вячеславовна Козлова:

 

За автора: Козлова Людмила Вячеславовна – професор, заместник председател на комисията по социална политика на Съвета на Федерацията, заслужил лекар на Руската федерация (РФ), заслужил деятел на науката на РФ. (Посочената официална информация е дадена в оригиналната публикация на статията „Възраждането на нацизма от Прибалтика до Армения“. В тази статия обаче срамежливо се прескача факта, от коя партия е избрана Козлова Людмила Вячеславовна в Съвета на федерацията – горната камара на руския Парламент, иначе казано – руският Сенат. Тя е сенатор от Либерално – демократическата партия на Русия, председателствувана от Владимир Волфович Жириновски. Сам по себе си, този факт казва много. За тези, които биха искали да се задълбочат в житието и битието на Козлова Людмила Вячеславовна са на разположение напълно официални източници: Официална информация от Съвета на федерацията: http://www.council.gov.ru/structure/persons/1087/ ; Информация от сайта на Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР): https://ldpr.ru/power/the_federal_assembly/federation_council/lyudmila_kozlova/ , бел. прев.).

 

В последно време ние все по-често започнахме да се сблъскваме с опити да се пренапише историята и да се преразгледат резултатите от Втората световна война. Целта е разбираема – да се опорочи приносът на Червената армия и на СССР в победата над хитлерова Германия.

 

Съвършенно очевидно е, че фашизмът и нацизмът трябваше завинаги да са отишли в миналото. Но ние виждаме, че днес се подхвърлят на унижение и на преследване ветераните от борбата с фашизма, оскверняват се гробовете и се разрушават паметниците на тези, които дадоха живота си в борбата с нацизма. Едновременно текат героизация на нацизма, разпространяване на нацистка символика и издигане в ранг на национални герои на тези, които са се сражавали срещу антихитлеровската коалиция или са сътрудничили с нацистите.

 

В редица европейски държави вече е взет курс към героизация на нацизма. Например, заявено е за намерението на италианското правителство да възстанови музея на фашизма в родината на Мусолини; съществува проект на правителството на Черна гора за превръщане на бившия концентрационен лагер на остров Мамула в плажен курорт с нощен клуб, СПА и ресторант; в Полша стават осквернявания на гробове на съветски войни, разрушаване или демонтаж на паметници, издигнати в чест на съветски войни.

 

Зачестиха случаите на изопачаване на историята на Великата Отечествена война и в страните от постсъветското пространство. В Украйна за национални герои са обявени помагачите на фашистите Степан Бандера и Роман Шухевич. В първия ден на новата 2018 година в Украйна преминаха факелни шествия в чест на рождения ден на Бандера. А дори само фактът, че Бандера е сътрудничил с нацистка Германия е напълно достатъчна причина за неговото осъждане. Уговорките за особеностите на тези исторически условия, активно употребявани от любителите да си затварят очите пред военни престъпления, тук са неуместни. А през миналата година в Киев бяха връчени награди на роднините на полицаите от наказателните отряди, които през декември 1942 година по заповед на нацистите зверски са избили в Луцк десетки хиляди евреи. На сградата на Киевската опера има паметна плоча на престъпника, който е командувал изпращането на евреите в Бабий Яр.

 

Тези примери на цинични подигравки са характерни за днешната политика на Украйна и свидетелствуват за това, че украинският нацизъм представлява неразделна част от държавната идеология на Украйна. Затова аз поддържам възбуждането на наказателно дело от следствения комитет по члена от нашия Наказателен кодекс „Реабилитация на нацизма”.

 

Опити за героизация на нацизма се наблюдват и в страните от Балтика. Така например, в североизточна Естония се провежда, станалият традиция събор на ветераните от 20-та (естонска) дивизия на „Вафен СС”. През 2017 година сред ветераните е присъствал и бивш боец от 36-ти полицейски батальон, участвувал в наказателни операции, в това число и извън пределите на Естония. На планината Синимае търгуват с „патриотична” литература, а също така с фланелки със символиката на естонския легион.

 

Представители на въоръжените сили на Естония, на енориите и на обществените организации, а също така и членовете на една от детските организации, полагат цветя на камъните – паметни знаци, в чест на подразделенията на 20-та дивизия от СС. В Лаупаското училище в Естония е поставен бронзов бюст на военнослужещия от СС – Х. Нугисекс, виновен за гибелта на хиляди мирни жители - свои съграждани. Естонските власти са решили да поставят този паметник в училището, за да спомогнат за ръста на „патриотизма” на учениците и на „любовта” към своята родина.

 

През цялото постсъветско време, Латвия вървеше към „обличане в бяло“ на нацизма. Героизираха се нацистки престъпници и тяхната идеология. В Бауск е поставен паметник на воин с каска от хитлеристката армия, посветен на бойците от трите полицейски батальона, намирали се в състава на латвийския легион на СС. Латвийските власти активно поддържат ежегодното провеждане на маршове на ветераните от „Вафен СС” и на техните привърженици в столицата на страната.

 

Героизацията на нацизма в Латвия излезе на законодателно равнище с появата на закона за статуса на участвувалите във Втората световна война както на страната на СССР, така и на страната на хитлерова Гермния. Законът влезе в сила от 01 февруари 2018 година.

 

Стратегическият съюзник на Русия – Армения, постави паметник в центъра на Ереван на колаборациониста, сътрудничил с Третия Райх – Гарегин Нжде. По-рано, Министерството на външните работи на Русия, коментирайки поставянето на този паметник, заяви: „Непонятно е, защо е поставен посоченият паметник”. Също така, в руското външнополитическо ведомство изразиха надежда, че в основата на официалната позиция на Ереван все пак ще залегне резолюцията, приета от Генералната асамблея на ООН „Борба с героизацията на нацизма, неонацизма и други видове практики, които спомагат на ескалацията на съвременни форми на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаните с тях други форми на нетърпимост”.

 

Искам да подчертая, че тези, които бяха инициатори на откриването на паметника на Нжде в Ереван, сега планират откриване на такъв паметник в българската Плиска. Паметник на човека, който в началото на Втората световна война е започнал да сътрудничи с властите на хитлерова Германия и нееднократно е произнасял пропагандистки речи пред арменците – военнопленници, призовавайки ги към въоръжена борба срещу СССР, заявявайки:

 

„Който загива за Германия, той загива за Армения” и под чието командуване арменският легион в СС, участвувайки в наказателни акции, е унищожил повече от 20 хиляди предимно мирни жители. По неговите ръце е кръвта на хиляди убити наши деди и прадеди!

 

Такова е моето мнение не само по отношение на Гарегин Нжде, но и на други предатели, воювали на страната на фашистка Германия, на които се откриват паметници и мемориали не само в Армения, но и в Латвия (на бойците от латвийския легион на СС), Естония (унтершарфюрера от СС Харалд Нугисекс), в Украйна (на Степан Бандера и Роман Шухевич) и други.

 

В своето изказване на състоялата се неотдавна в Държавната дума кръгла маса „Борба с героизацията на фашизма и възраждането на неонацизма: законодателни аспекти и международни инициативи” аз подчертах, че нацизмът и фашизмът са признати за престъпни и забранени идеологии, съгласно международните договори. Затова героизацията на нацизма, сама по себе си е нарушение на международните договори. Отношението към паметниците, тяхното поставяне или разрушаване е суверенна работа на всяка държава. Но властите са длъжни да отчитат не само мнението на обществеността, но и позицията на световната общност, която ясно е определила нацизма и фашизма като човеконенавистни идеологии.

 

Всичко казано предизвиква крайна тревога и загриженост и изисква обединяване на усилията на народите на всички страни по света за противодействие на възраждането на нацистката идеология в съответствие с решенията на Международния военен трибунал в Нюрнберг (1945-1946), резолюцията на Генералната Асамблея на ООН (2017) и международните актове в защита на правата на човека.

 

Превод: доц. д-р Теодор Дечев

Публикувана в Очи в очи