Статии с етикет: Нагорни Карабах

Изразът „икономическа цена на войната“, отдавна никого не шокира. Агресията на Армения срещу Азербайджан не прави изключение. При това, болезнената икономическа цена се падна да плати самата Армения.

Сега към тази цена се добави още един компонент. Агенция „Арменпресс“ с унил тон съобщава: „Военната агресия (?!!!, емотиконите са на авторката) на Азербайджан срещу „Арцах“ (кавичките са на авторката) и Армения нанесе удар по дейността на компания с руски капитал, работеща в Армения. В резултат на войната, започната от азербайджанската армия, са прекратени всички дейности на Сотското находище на злато, експлоатирано от руската компания „ГеоПромайнинг Голд“. (Вследствии агрессии Азербайджана компания с российским капиталом прекратила свои работы, 29 Сентябрь, 2020, 14:34, ArmenPress, https://armenpress.am/rus/news/allthemes/2020/09/29/ , бел. ред.)

Както е съобщила на „Арменпресс“ упълномощената от компанията „ГеоПроМайнинг Голд“ – Рузанна Григорян, дейностите на находището са преустановени от неделя сутринта (на 27.09.2020 г., бел. ред.), когато започнаха военните действия“.

По думите й, „ръководството на компанията прекрати работа, за да осигури безопасността на персонала. Докато е на лице заплаха от артилерийски обстрел на територията на рудника, работата на находището няма да се възобнови“.

Напомняме: въпросното „Сотско находище на злато“ е разположено на територията на Келбаджарския район на Азербайджан, който е окупиран от Армения. А „ГеоПроМайнинг Голд“ е същата тази компания, която се е решила да работи на чужда, завладяна територия. По мотиви, които е трудно да бъдат оправдани, но напълно могат да бъдат обяснени: „нищо лично – просто бизнес“.

За да „закарат“ инвеститорите на чужди, завладяни от тях земи, арменските окупатори са им предложили фантастични условия. А на десет, сто, хиляда прагматични и предпазливи инвеститори, които ще се предпазят да се „набутат” в явно противозаконна работа, все ще се намери един, който да се държи в съответствие с известния цитат от „Капитала” на Карл Маркс: „Осигурете 10 процента и капиталът е готов на всякакво приложение, при 20 процента той се оживява, при 50 процента със сигурност е готов да си счупи главата, при 100 процента той пренебрегва всички човешси закони, при 300 процента няма такова престъпление, което не би рискувал да извърши, та дори и под страх от бесилото”.
А сега „златната примамка” се обръща в ох какви проблеми.

Докато маховикът на преговорите се превърташе на празни обороти, докато от Азербайджан предупреждаваха, че търпението им не е безкрайно и ако преговорите не дадат резултат, конфликтът ще се реши по военен път, беше разбира се много приятно на чашка арменско бренди да се водят разговори „те няма да рискуват”, „няма да посмеят”, „няма къде да се дянат” и „кой ще им позволи”. Още повече ако това-онова вече е било вложено, то тогава „когато нокътят е заседнал – цялата птичка е загубена” („коготок увяз – всей птичке пропасть”, руска поговорка, бел. ред.).

Като краен резултат, сега, когато Азербайджан започна контранастъпление в отговор на арменските провокации, когато той планомерно отвоюва своите земи и държи под контрол стратегически височини, вследствие на което Армения трябва да спира движението по автомобилния път, който води до рудника, там вече няма как да се работи.

2020 10 25 Nezakonen Dobiv Ot Zlatniya Rudnik Soyudlu Kelbadzharski Rayon
2020 10 25 Golyama Karta Okupiranite Rayoni Na Nagorni Karabah
2020 10 25 Okupiranite Rayoni Na Nagorni Karabah I Okolo Nego
2020 10 25 Osnovni Zlatni Nahodishta Na Zlato V Armeniya
2020 10 25 Ruzanna Grigoryan GeoProMining Gold

Но още по-понятно е друго: главните проблеми и неприятности на „ГеоПроМайнинг Голд" тепърва предстоят. Защото компанията добиваше злато на окупираните азербайджански територии, от където сега ще трябва да си ходи, по-точно да бяга под обстрел, без да има и най-малки шансове да откара оборудването и добитото, а по-точно откраднатото злато.

И ако например, британската компания „Лидиан”, която много неучтиво изритват от златния рудник Амулсар на законната територия на Армения, все пак може да съди Армения, то тук няма на какво да се надява човек.

Незаконната дейност на чужди окупирани земи си е априори противозаконна работа. А това означава, че изобщо не може да се разчита на никакви компенсации и възмездявания на понесените загуби. Още по-малко на продължаване на работата, когато всичко се успокои. Точно обратното – предстоят съдебни процедури за нанесените екологични щети и за откраднатата златоносна руда. И при това, азербайджанската страна ще има всички основания да каже: „Ние Ви предупреждавахме”.

Защото Азербайджан не се занимаваше с двулични игри и декларираше позицията си открито. А ако някой не е искал да вярва, че войната за освобождение на Карабах е въпрос на не чак толкова далечно бъдеще, то за това съвсем не е виновен Азербайджан.
Така че, сега е точно времето да се направят изводи от неприятностите на „ГеоПроМайнинг Голд” – и от тези, които вече са налице и от тези, които тепърва предстоят. Азербайджан отново предупреждава инвеститорите: стойте далече от престъпни и окупационни режими, независимо колко комфортни условия ви създават.

Просто защото не бива да се сяда с бандити около една и съща маса, без значение дали е преговорна или банкетна. А още повече да се върти бизнес с тях.

Бележка на редакцията: Нурани е известна политическа наблюдателка в Азербайджан, известна с демократичните си и прозападни възгледи. Тя е редовен автор на сайта minval.az , където публикува редовно политическите си анализи.

В статията си, азербайджанската политическа анализаторка Нурани визира систематичната експлоатация на находищата на ценни метали в окупираните азербайджански територии – най-вече злато, но също така паладий, молибден, мед и други.

Пишейки за „Сотско находище на злато“, наречено на пограничния град Сотк в Армения (наричан и Зод) тя има пред вид най-вече експлоатацията на златния рудник Союдлу, намиращ се в непосредствена близост до Сотк (Зод) от другата страна на границата. В интерес на истината, има и други находища в окупираните територии, които се експлоатират интензивно от арменска страна – на първо място минно-обогатителният комбинат и медно-молибденовият рудник близо до серо Демирли в окупираната част на Тертерски район и минно-обогатителният комбинат и подземният рудник Гъзълбулаг при село Хейвалъ в окупирания Келбаджарски район.

Списъкът на компаниите, които извършват незаконно дейност на окупираните територии никак не е къс и азербайджанската страна многократно напомня публично, че тяхната дейност е тежко нарушение на международните правни норми.

Данни от спътниковото разузнаване на Азербайджан за експлоатацията и разграбването на природните ресурси в окупираните територии са представени примерно в публикацията на MEDIA.az: Как Армения грабит азербайджанские земли. Данные космической разведки, 27 февраль 2019, 10:30, https://media.az/politics/1067726669/kak-armeniya-grabit-azerbaydzhanskie-zemli-baku-obyasnyaet-vse-na-sputnikovyh-snimkah/

Фотографиите в галерията включват:

- Сателитна снимка експлоатацията на рудника Союдлу на оккупираната территория на Азербайджан, близо до град Сотк (Зод), направена от спътника “Azersky” на компанията „Азеркосмос”.

- Карта на основните златни находища в Армения, от която ясно се вижда местонахождението на рудниците в пограничните райони, с които се легализира експлоатацията на рудници на международно признатата азербайджанска територия. Обърнете внимание на местонахождението на град Зод (Сотк) и след това го сравнете с местонахождението на златния рудник Союдлу на сателитната снимка на спътника “Azersky” на компанията „Азеркосмос”.

- Снимка на Рузанна Григорян – пълномощник на компанията “ГеоПроМайнинг Голд”.

- Обща карта на Азербайджан и Армения с обозначаване на окупираните райони и бежанските лагери в Азербайджан.

- По-детайлна карта на Нагорни Карабах и седемте окупирани района около него.

 

Източник: https://minval.az/news/124037534

Публикувана в Гледища

Асоциацията "Арменска общност - България" направи заявление във връзка с новото ескалиране на напрежението и активизирането на военните действия по контактната линия на карабахския конфликт.

Както вече е известно, около 6.00 часа сутринта на 27 септември 2020 г. азербайджанските въоръжени сили отново вероломно нарушиха крехкия мир в региона на Южен Кавказ. Използвайки всякакъв вид оръжие, в това число тежкокалибрено и безпилотни летателни средства, Азербайджан започна интензивна атака както срещу позициите на Република Арцах (Нагорни Карабах) по контактната зона, така и по мирното население в приграничните селища на републиката и столицата ѝ Степанакерт.

Обстрелването на мирното население на Арцах и Армения не е епизодично явление. Подобно агресивно, целенасочено, милитаристично поведение води до изключително дестабилизиране на атмосферата в региона и не може да гарантира нито продължаването на мирните преговори с участието на съпредседателите на Минската група към ОССЕ, за което категорично настоява арменската страна, нито да създаде предпоставки за доверие и мир.

Новината за ранени и убити сред мирното цивилно население е преминаване на всички граници на хуманното поведение и кореспондира с военнопрестъпления, които се извършват по заповед на политическото ръководството на Азербайджан. Този пореден антихуманен акт не е новост, а просто продължение на започналото в Сумгаит (1988 г.) и последвалото в Баку (1990 г.) брутално физическо унищожаване на мирното арменско население.

При създадената ситуация на ескалиращо напрежение най-естествената реакция е организираната контраофанзива от страна на въоръжените сили на Република Арцах, за да се предотврати поредната военна агресия на Азербайджан и да се гарантира сигурността и животът на цивилното население в страната.

Защо се стигна до ескалация на конфликта в Нагорни Карабах

Република Нагорни Карабах (Арцах) и Република Армения многократно предупреждаваха международната общност, че Азербайджан непрекъснато нарушава примирието (от 1994 г.) и се готви за нов акт на нападение и за война. Всъщност и президентът Алиев многократно публично е декларирал тези свои намерения и за последно такова изявление прозвуча на състоялата се тези дни Генерална асамблея на ООН.

Днес, когато светът се бори с пандемията на COVID-19, военното и политическото ръководство на Азербайджан прибягват до поредната си военна авантюра и провокация. По такъв начин за сетен път демонстрират грубото си пренебрежение към международното право с цел да си осигурят извинения за некомпетентното ръководене на държавата - както пред огромното народно недоволство, така и пред международната общност.

Отговорността за настоящата ситуация и произтичащите от нея бъдещи развития ще бъдат изцяло за сметка на военното и политическото ръководство на Азербайджан, провокирало настоящата ескалация.

Ние, арменците в България, очакваме и изискваме от българските държавни органи да съдействат за постигането на мир по границите на Армения и Арцах, остро да осъдят всяка агресия, заплахите и реториката на омразата и не на последно място да не позволяват намеса във вътрешните работи на Р България от страна на посолството на Азербайджан, на което постоянно сме свидетели. Вярваме, че мирът няма алтернатива и че подобни конфликти се решават единствено на масата на мирните преговори с участието на международните посредници.

Публикувана в Свят

„Във връзка с урегулирането на Нагорно Карабахския конфликт до сега бяха допуснати редица грешки. Именно, заради тези грешки1, арменско – азербайджанск8ият конфликт не се решава вече 30 години“.

За това е заявил председателят на Комитета по работата със страните от ОНД – Леонид Калашников, коментирайки напрежението на азербайджанско-арменската граница и провокацията, извършена от арменската страна.

Според мнението му, една от тези грешки се свежда до това, че урегулирането на конфликта е възложено именно на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

„Това беше формат, създаден по желание на Запада. Естествено, това се поддържаше и от тогавашните руски власти – президентът Елцин, министърът на външните работи Козирев. По това време в нашата страна сядаха и ставаха под диктовката на Запада.

Ще Ви кажа, че по това време, решаването на този проблем в рамките на Парламентарната асамблея на ОНД беше възможно. Също така, беше разработена схема на решаване на този проблем. Но по същото време, американците се изказаха против такъв вариант и беше създадена Минската група и институцията на съпредседателите й.

Вижте, след възникването на последната ситуация на азербайджанско-арменската граница, международните организации, в това число и съпредседателите на Минската група, разпространиха изявление и дадоха оценка на това събитие. То тук главният въпрос е да се назове основната причини за това напрежение, тя трябва да бъде в центъра на вниманието. В какво се състои причината? Разбира се, в неурегулирането на карабахския конфликт.

Днес, ние чуваме призиви за привличането на Минската група за стабилизиране на напрежението по границата. На мен ми е трудно да разбера, кой излъчва тези призиви. С какво се е занимавала минската група през това време? Какво е направила тази организация за тези 30 години? Ако кажем истината – нищо. Вие знаете, че сега няма значение, кой е започнал първи и продължава напрежението днес. Важен е въпросът – защо е възникнало това напрежение?

А главният отговор е – защото конфликтът не е разрешен. Всички прекрасно разбират, че за това време нищо не е било направено за улегулиране на конфликта. Това вече го разбира и руското ръководство. Това е радостно. Руското ръководство разбира, че САЩ и Европа не искат разрешаване на конфликтите в Закавказкия регион (в руския текст е допусната явна фактическа грешка – там пише „Западния регион“, което очевидно не отговаря на смисъл на изложевието). Те са заинтересувани от нестабилност около Русия и от разгаряне на регионалните конфликти“, е заявел той в разговор с информационната агенция АПА.

Руският парламентарист е заявил, че единственият начин за разрешаване на конфликта е:
„за това, лидерите на трите държави – Русия, Азербайджан и Армения, трябва да се срещнат и да решат въпроса коренно. Аз не виждам друго решение. Аз не виждам рвазрешаване на конфликта по военен път. Минската група на ОБСЕ не е заинтересувана от разрешаването на този конфликт. Затова няма никаква полза от тяхната дейност, а по-точно от тяхното бездействие“.

Калашников е отбелязал, че Нагорни Карабах е територия на Азербайджан:

„Никой не казва, че това не е територия на Азербайджан. Разбира се, че това е територия на Азербайджан. Но никой нищо не прави за връщането на тези територии, в това е въпросът. Аз се познавам от близо със своя президент и с президента на Азербайджан – Илхам Алиев. А с премиера на Армения – пашинян, може да се каже, че не се познавам.

Смятам, че днес Владимир Путин и Илхам Алиев, използувайки своя авторитет, могат да решат този проблем. Те действително искат справедливо решение на този въпрос. Естествено, проблемът не може да се реши отведнъж. Но трябва да се започне с нещо. Аз добре разбирам азербайджанците по този въпрос. Вижте, ние приехме в Държавната Дума закон за инкриминиране на призиви, насочени към нарушаване на териториалната цялост на страната. Ясно е, защо азербайджанците днес излизат на улицата и поддържат армията си“.

Председателят на Комитета към Държавната Дума, също така е изразил мнение и по въпроса, ще се включи ли Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ) в армено – азербайджанския конфликт:

„Присъединяването на ОДКБ към този конфликт би било престъпление. Защото тази организация не е създадена за водене на войни с едни или други съседи. Затова тези приказки трябва да се спрат. Ако някой иска да въвлече ОДКБ в карабахския конфликт, нека знае, че подобно нещо никой, никога няма да постигне. Страните, влизащи в ОДКБ също знаят прекрасно, за какво е създадена тази организация. Глупаво е да се мисли, че ОДКБ ще влезе във война с Азербайджан. На такова нещо никой няма да отиде. Забравете за това“.

Източник: https://minval.az/news/124011110

Публикувана в Свят

Държавната Дума на Русия приел изявление относно ситуацията в Нагорни Карабах, в която призова Азербайджан и Армения да прекратят огъня и изрази готовност да окаже посредническа помощ за мирното урегулиране на ситуацията.

Депутатите изразиха сериозна загриженост във връзка с рязкото изостряне на обстановката в зоната на Нагорно карабахския конфликт, довело до многочислени човешки жертви и решително осъдиха прилагането на сила от противостоящите страни.

След приемането от страна на долната камара на руския парламент на изявлението във връзка с ескалацията на карабахския конфликт, председателят на Държавната Дума – Вячеслав володин заяви, че депутатите са длъжни да направят всичко, така че с помощта на парламентарния диалог да внесат своя принос в урегулирането на ситуацията в Нагорни Карабах и за понижаване на напрежението.

По думите на Вячеслав Володин, необходимо е още един път да се подчертае, че депутатите от Държавната Дума се застъпват за диплбоматически път на уреждане на конфликта, за политически решения.

Председателят на Комитета по въпросите на Обществото на независимите държави (ОНД), евразийската интеграция и връзките със съотечествениците при Дръжавната Дума – Леонид Калашников, разказа пред руското електронно издание „Москва - Баку“, защо в долната камара на руския парламент са сметнали за важно приемането на такова изявление.

„Вие сами виждате, какъв фурор предизвика в Русия поредното противопоставяне между Азербайджан и Армения. За Русия въпросът за това противопоставяне е болезнен, сякаш нараняват нас самите. И Азербайджан и Армения за нас са приятелски страни, приятелски народи.

Във връзка с това, Държавната Дума прие изявление, в което беше изразено желание да положи посреднически усилия за разрешаването на конфликта. В този смисъл, има исторически пример, който ни позволява да се надяваме, че това изявление няма да си остане просто хартия.

Напомням, че през 1994 година, руският парламент заедно с парламента на Киргизия инициира процеса по умиротворяване на Нагорно Карабахския конфликт. Прозесът беше оглавен от Междупарламентарната асамблея на ОНД. Това беше, може би единственият опит в най-новата история на пост-съветското пространство, когато именно парламентарната дипломация доведе до резултат при урегулирането на толкова сложен конфликт. Беше подписан Бишкекският протокол, трите точки на урегулирането – прекратяването на огъня и размяната на военнопленниците.

По-нататък, трябваше да се осъществи въвеждането на миротворческите сили, връщането на седемте района около Нагорни Карабах, отнети на Азербайджан. По-нататък, когато между Азербайджан и Армения се установеше доверие, щеше да се решава въпросът за Нагорни Карабах – връщането на бежанците, референдум по статута. Карабахският процес е съсредоточен около тези точки и до ден днешен.

Но след сключването на Бишкекското споразумение, стана едно събитие, което не се улавя от много хора. Министърът на външните работи на Русия – козирев, остави инициативата по урегулирането на конфликта на Минската група на ОССЕ. И урегулирането беше успешно погребано.

През тези години, имаше суетня около разрешаването на конфликта, но нищо не се решаваше, самия конфликт тлее и периодически избухва. До 2016 година, не се лееше кръв в такива мащаби, а сега започна отново да се лее. Азербайджан вижда, че проблемът не се решава. На Армения също не й е толкова добре от това, че конфликтът остава нерегулиран, защото страната е отрязана от света, от глобалните икономически проекти – намира се в блокада.

Нагорни Карабах никой не го признава и не го признава в качеството на независим субект. Значи проблемът трябва да се решава, а не безкрайно да се погребва, за да живеят всички добре, за да не се създават рискове за сигурността, за да процъфтява регионът.

На мен ми се струва, че това решение, предложено с Бишкекския протокол, е подходящо и днес, за което и казах докато говорех в Държавната дума по време на обсъждането на изявлението по Карабахския конфликт.

Моето лично мнение, за което многократно съм заявявал е: днес се разнасят дежурните призиви към съпредседателите на Минската група на ОССЕ. Струва ми се, че в това има много простовата хитрост. След като за 30 години Минската група не можа да разреши конфликта, не поиска да го разреши, то е необходимо той да бъде решен с друг способ.

Западните страни, Франция и САЩ имат своя логика по отношение на карабахското регулиране и не са така заинтересувани от разрешаването му, за разлика от Русия, за която Азербайджан и Армения са братя, с които някога ние живеехме в една страна.

Само руският президент и лидерите на Азербайджан и Армения трябва да седнат и да решат Карабахския въпрос. Смятам, че това е реална сила и реален формат, способен да реши конфликта. И ние, парламентаристите, сме готови да участвуваме по всякакъв начин“.

Източник: https://moscow-baku.ru/news/politics/leonid_kalashnikov_nagornyy_karaba


Бележка на редакцията:

Няма съмнение, че в изявлението на г-н Леонид Калашников има редица истини, но също така и той прилага това, което сам нарича „простовата хитрост“, анатемосвайки работата на Минската група по разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах. Русия е съпредседател на Минската група. С дейното участие на руските съпредседатели бяха формулирани така наречените „Мадридски принципи“ за рамка на разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах. Русия, Франция и САЩ действуваха рядко синхронизирано при формулирането и при опитите за прокарване на „Мадридските принципи“.

Разбира се, не е дипломатично да се посочва в този момент страната, която е „допринесла“ най-много за провала на „Мадридските принципи“ и г-н Калашников не го прави. Това, разбира се не е никоя от страните – съпредседателки на Минската група. През февруари 2020 година, станахме свидетели на заявката на министър-председателя на Армения – Никол Пашинян за пълното дезавуиране на „Мадридските принципи“ и за замяната им с негови собствени, „Мюнхенски принципи“.

Но разбира се, много по-лесно е да се хвърля сянка върху усилията на останалите съпредседатели на Минската група и да се предложи „решаване на въпроса“ между Русия, Азербайджан и Армения. В това не би имало нищо лошо, ако историята не помнеше голям брой срещи, точно в този формат, които вървяха успоредно на формулирането на „Мадридските принципи“.

На практика, тогавашния президент на Русия – Медведев, създаде искания от г-н Калашников формат, но и той не доведе до разрешаване на конфликта. По тази причина, както и поради откровения саботаж на преговорите от една от страните в конфликта, сега Великите сили наблюдават от близо военните действия и се ограничават с призиви за помирение. Кога ще решат да се намесят – времето ще покаже.

Подробно проследяване и анализ на работата на Минската група по формулирането и прокарването на „Мадридските принципи“, като рамка за разрешаването на Нагорно Карабахския конфликт, може да се види в журналния вариант на книгата „От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати“.

Част Първа: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати

Част Втора: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати-2

Част Трета: https://blacksea-caspia.eu/bg/145381754

Част Четвърта: https://blacksea-caspia.eu/bg/от-мадридските-принципи-до-мюнхенските-дебати-4

Публикувана в Свят

В редакцията беше получено писмо от група български граждзани от азербайджански произход. В него се казва:

Уважаеми представители на българските медии,
Във връзка с публикуването на изявлението на арменската общност в България относно арменско-азербайджанския нагорнокарабахски конфликт молим да публикувате във вашата медия или интернет страницата на вашата медия също така и Изявлението на български граждани от азербайджански произход във връзка с агресията на Армения срещу Азербайджан, започнала на 27 септември 2020 г.
Изявлението е приложено по-долу.

С уважение,
Гюлчин Костова

 

ИЗЯВЛЕНИЕ
на български граждани от азербайджански произход във връзка с агресията на Армения срещу Азербайджан, започнала на 27 септември 2020 г.

Известно е, че на 27 септември 2020 г., около 6 часа, арменските въоръжени сили извършиха мащабна провокация и интензивно обстреляха позициите на азербайджанската армия и населени места, където живее цивилно население, в прифронтовата зона с оръжия от голям калибър, миномети и артилерия от различен калибър.

Обстрелванията от арменските въоръжени сили на цивилното население и гъсто населените обекти в прифронтовите райони са били преднамерени и целенасочени. Унищожени са 150 жилищни сгради. Към днешна дата са убити 14 цивилни, включително две деца. Петима от тях са членове на едно семейство. Един от членовете на семейството, Шахрияр Гурбанов е тийнейджър-футболист. 46 цивилни са тежко ранени. Сериозно са повредени много къщи и граждански обекти. Арменските въоръжени сили наред с позициите на азербайджанската армия продължават интензивно да обстрелват населени места в прифронтовата зона.

Армения започна тази атака по времето, когато международната общност обединява усилията си за борба с COVID-19. На фона на влошаващото се социално-икономическо положение в Армения, което се дължи на разпространението на COVID-19 в резултат на некомпетентно управление, ръководството на Армения се стреми да ескалира ситуацията в региона, за да се отклони вниманието от сериозните вътрешни проблеми на страната. С тези си действия военно-политическото ръководство на Армения за пореден път демонстрира неуважение не само към международното право, но и към човечеството, хуманизма и международната общност.

Искаме още веднъж да кажем, че като представители на нация, която е била подложена на масови убийства, извършени от арменци в Ходжалъ, Малибейли, Гушчулар и други, ние сме изправени пред заплашителна и омразна реторика. Тя достига своя връх с агресивната и популистка политика на държавните официални лица на Армения. Неотдавнашното изявление на министър-председателя на Република Армения Никол Пашинян, че „Нагорни Карабах е Армения“, изпращането на сина му Ашот Пашинян на военна служба в международно признатите територии на Република Азербайджан, организирането от съпругата му Анна Акопян на военното обучение за арменски жени на нашите родни земи, фактът, че министърът на отбраната на Република Армения Давит Тоноян лично е разпоредил разстрела на азербайджански войник и е наградил публично убиеца, са само няколко примера за тази заплашителна политика.

В същото време сме възмутени, че арменската общност в България използва българското гражданство като инструмент срещу суверенитета, териториалната цялост и международно признатите граници на Република Азербайджан. Местната арменска общност насърчава злоупотребата с българска територия срещу териториалната цялост на Азербайджан и се стреми да подкопае дългогодишните приятелски отношения между Азербайджан и България.

Тя експлоатира религиозни ценности и игнорира човешките отношения в името на неоснователни претенции, нетипични за ХХІ век.

Днес, освен че сме свидетели на несправедливост при разпространението на информация в българските медии, основана на позицията на неутрални и единствено на арменски мнения, ние ставаме свидетели и на дезинформацията на българското общество.

Във връзка с гореизложеното, бихме искали да обърнем Вашето внимание на следните факти, свързани с арменско-азербайджанския нагорнокарабахски конфликт:

• Като граждани на толерантната мултикултурна държава България, ние абсолютно отказваме да приемем аргумента, използван от някои български медии, че конфликтът между Армения и Азербайджан е религиозен. Това е военен конфликт, който е резултат от неоснователните териториални претенции на Армения срещу Азербайджан. Азербайджан като България е мултикултурно и мултиетническо общество, което е дом на голяма и уважавана православна християнска общност. Армения, напротив, е моноетническа държава;

• Регионът Нагорни Карабах не е спорна територия. Това е територия на Азербайджан, международно призната и потвърдена от 4-те резолюции на Съвета за сигурност на ООН (822, 853, 874 и 884) от 1993 г., които са задължителни за всички държави-членки на ООН;

• Армения е окупирала не само региона Нагорни Карабах, но и 7 азербайджански региона около него, където преди това не е живяло арменско население;

• Контраоперациите не са на територията на Армения. Азербайджанската армия не се опитва да превземе територията на Армения или която и да е част от нея. Войната, започнала с окупацията на териториите на Азербайджан преди повече от 30 години, доведе до окупацията на 20% от територията на Азербайджан. Азербайджан предприема контра мерки за освобождаване на окупираните си територии съгласно член 51 от Устава на ООН и осигурява връщането на един милион бежанци и вътрешно разселени азербайджански цивилни;

• Азербайджан можеше да освободи териториите си преди 30 години. Имаше цели 30 години да го направи. Азербайджан има числено превъзходство на армията, числено и качествено превъзходство на техниката и въоръжението. Може би ще попитате защо не са го направили преди? Отговорът е, че през 1994 г. в резултат на премирието Азербайджан и Армения се задължават да разрешат конфликта по мирен начин и да направят това с помощта на посредници - Минската група на ОССЕ. За съжаление, през всичките тези години официален Ереван не е показал политическата воля за мирно освобождение на поне 1 см от окупираната азербайджанска земя.

Трябва да е ясно, че нито азербайджанската държава, нито азербайджанският народ никога няма да приемат окупацията на международно признатите територии. Защото, грубо нарушавайки Устава на ООН и други правни международни задължения, Армения извърши военна агресия срещу Азербайджан и окупира регион Нагорни Карабах и 7 прилежащи към него района на Азербайджан. Международната общност последователно и най-категорично осъжда използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за легитимна ситуацията, произтичаща от подобни действия.
Като български граждани от азербайджански произход, ние призоваваме миролюбивата и уважаваща международното право общност на България, категорично да осъди окупационната политика на Армения, провокативните действия на тази държава и незаконните действия на арменската общност в България!

Да живее България! Да живее Азербайджан!

Български граждани от азербайджански произход

 

Забележка: Заглавието е на редакцията. То отразява някои от най-важните акценти в писмото.

Публикувана в Гледища

Анна Хакобян (Анна Акопян) е разказала, какво напътствие е дала на сина си, преди той да замине за Нагорни Карабах. Също така, тя призовала арменските жени да проявят твърдост.

Съпругата на министър-председателя на Армения – Анна Хакобян (Анна Акопян) смята, че няма нищо по-благородно, от това да умреш за Родината. За това тя е заявила в разговор с жените – депутатки от Нагорни Карабах, където тя е заминала още на 27 септември 2020 г.

За арменския народ е настъпил исторически и преломен момент, като той може да се надява само на себе си, подчертала е тя. Анна Хакобян (Анна Акопян) е призовала всички майки и съпруги, дъщери и сестри да бъдат силни и да не се страхуват от нищо.

Преди заминаването й за Нагорни Карабах, Никол Пашинян й е съобщил, че единственият им син – Ашот, заминава за Карабах в състава на мобилизационния резерв. Ашот вече е събрал багажа си и е подготвил униформата си, а тя не е започнала да го спира – напротив.

„Казах му: Да, синко, облечи униформата и върви. Аз те обожавам, но няма нищо по-благородно от това да умреш за родината си. Не знаех, какво ще е положението тук и ще имаме ли връзка. Сега се изясни, че за сега няма необходимост от неговото присъствие на бойното поле, но моите думи бяха за цял живот“, подчертала е Анна Хакобян.

Неотдавна, между 25-ти и 31-ви август 2020 година, в качеството си на председател на неправителствената организация „Жени за мир“, самата Анна Хакобян (Анна Акопян), премина ускорено военно обучение в окупираните от Армения азербайджански територии, заедно с още петнадесет свои съмишленички (https://blacksea-caspia.eu/bg/1713402222 ).

Източник: https://ru.armeniasputnik.am/karabah/20200930/24677496/Ya-tebya-obozhay…;

Снимката е на Геворг Перкуперян от официалния сайт на Анна Хакобян (Анна Акопян) – съпругата на министър-председателя на Армения, Никол Пашинян.

Публикувана в Свят

Азербайджанският дипломат, знаменитият певец Полад Бюлбюл оглу разказа в ефира на Радио «Комсомольская правда», какво иска Баку в днешния конфликт в Южен Кавказ.

Аз знам Вашата радиостанция, слушам я с удоволствие, когато пътувам с колата си, тя е много обективна. Затова съм готов да отговоря на Вашите въпроси.

Но искам да подчертая корена на проблема. Всички казват: свалете оръжието, не трябва да се воюва, хайде да тръгнем по мирен път. Хайде. Двадесет процента от азербайджанската територия – седем района е окупирана от Армения. И през всичките тези 27 години, като се започне от 1994 година, когато се взе решение да се прекратят бойните действия, втора точка беше освобождаването на завзетите територии.

По тази тема има четири резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Но щом територията е окупирана – това е и коренът на всички пробеми.

На тези територии стралеят снайперисти, това е една такава пълзяща война. Тя продължава вече 26 години. На това трябва да се сложи край.

Днешното ръководство на Армения, начело с господин Пашинян прави абсурдни изявления относно преговорите, с което буквално ги унищожава.

И днес няма никакви мирни преговори.

Последното противопоставяне също започна с обстрел от арменска страна, така както стана провокацията през юли, едва ли не на една „УАЗка” азербайджанската армия е имала намерение да нападне цяла Армения, въобще някаква абракадабра! И когато от арменска територия ни удариха с тежка артилерия, нашата армия естествено отговори.

Този път стана примерно същото. До този момент, през август успяхме да пленим ръководителя на диверсионната група, който беше изпратен на територията на Азербайджан за провеждане на терористични актове.

Разбирате, че сега всички се правят на едни такива овчици, вижте ги какви са бедни и нещастни, Азербайджан ги обижда. Воюва с тях. А те са едни такива мирни и пухкави! Завзели територии!

Прес-службата на Илхам Алиев каза: Азербайджан няма да приеме никакви половинчати решения. Но какво представлява НЕполовинчатото решение?

Освобождаване на завзетите от Армения територии. Освобождаване от арменската армия, а не от населението на Карабах. Само погледнете, какви боеве се водят! С какви оръдия стрелят те! Тези неща от небето ли са паднали? Значи, всичко това е предварително подготвено, там има огромни блиндажи, укрепителни съоръжения, направени по всички правила на военното изкуство.

Чуйте ме! Нали знаете, че в Русия беше приет закон за това, че даже обсъждането на „отчуждаването” на части от територията й е углавно престъпление? А тук става дума за 20 процента от територията! И ние какво, трябва да чакаме още 30 години, докато Армения благоизволи да ни даде нещо?

Но арменската страна настоява, че Вие сте я нападнали.

Нека си идат от тези територии. Никой няма да ги напада. Днес, когато има спътници, радиолокационно фиксиране, всичко става известно в рамките на минута. Кой и кога е стрелял, къде е уцелил.

Но работата не е в това. Съгласно устава на ООН, ние имаме право на самозащита. На освобождаване на своите територии. Ако целият свят признава Нагорни Карабах за територия на Азербайджан, в това число и Русия признава териториалната цялост на Азербайджан и не признава никаква република там („Нагорно Карабахската република, бел. ред.), то въпросът трябва да се решава по същество.

Разбира те ли, Вие през цялото време се връщате към последствията, а трябва да се лекува причината. Ако отидете на лекар, той трябва да лекува заболяването Ви, а не симптомите му.

Хайде кажете честно и откровено, сега между Армения и Азербайджан – война ли се води?

Наричайте го както искате. За нас, това е освобождаване на териториите ни. В Шуша (старинната столица на Карабахското ханство, бел. ред.) е домът на моя баща Бюлбюл. Бил съм там два пътии – през 2007-ма и през 2009-та година. Домът е разрушен. Без покрив, без прозорци. Баща ми беше известен певец, там имаше неговпаметник. Половината паметник е разрушен. Ето аз съм азербайджанец. На 75 години съм. И искам да се върна в бащиния си дом, да го ремонтирам. Това е всичко.

Сега не можете ли да направите това?

Разбира се, че не мога. Всичко там е окупирано. Минирано. Вие представяте ли си, какво се върши там? Изгорена земя!

Ето, у нас през тези дни бяха убити 10 души цивилни, от тях – две деца. Има такъв град Нафталан, сигурно сте чували? Той е курорт, нефтът там е лековит. Той въобще не принадлежи към Карабах! Там арменски снаряд уцели къща, пет души бяха убити.

Сто и петдесет къщи са разрушени през тези дни на територията на Азербайджан. На територията на Армения не е паднала нито една бомба. Всички тези разговори, че там има турски наемници – това е пълен „фейк”, от – до. Нашата армия днес не се нуждае от допълнителни сили. В посолството ни има страшно много обръщения от азербайджанци, които молят да ги изпратим на фронта. На всички тях казваме: огромно благодарим! Но днес нашата армия не се нуждае от това. Тя е напълно екипирана, имаме най-съвременно въоръжение.

Ако си представите биещи се деца, то кои са родителите, които трябва да …

В дадения случай родителите са Минската група на ОССЕ, където тримата държави - съпредседателки са Русия, Америка и Франция. И всеки път се водят тези разговори – хайде с мир. Хайде! Освободете териториите и ще дадем специален статут на Нагорни Карабах. Никой не се е отказал от това. Кой иска да умират деца? Никой не иска да се води война, да тече кръв.

Но нас ни принуждават да правим това ... Ние имаме един милион бежанци, които останаха без домове! А къде да ги денем? Те искат да ги върнем там, където са живели.

И докато това не стане, спокойствие няма да има.

Източник: https://www.kp.ru/daily/217188/4295495

Публикувана в Очи в очи

В окупирания от арменските въоръжени сили град Ханкенди (Степанакерт) е започнала стихийна евакуация на жителите. За това съобщава кореспондента на руския вестник „Известия“.

Според неговата информация, хората масово ги изпращат в Ереван.

„Изпращат ги направо така, те не познават там нито роднини нито никого, но казват, че обезателно ще ги посрещнат. Властите в

Ереван организират посрещане. Евакуират се не само с автобуси, полицията спира попътни коли и хората, на които им е на път качват при себе си тези семейства и ги откарват в Ереван“, съобщава кореспондентът на „Известия“.

Източник: https://iz.ru/1066895/2020-09-29/v-stepankerte-nachalas-stikhiinaia-evakuatciia

Публикувана в Гледища
Сряда, 30 Септември 2020 20:29

ВОДЯТ СЕ БОЕВЕ ЗА ГРАД ФИЗУЛИ

От утринните часове на 29 септември 2020 година, продължава настъплението на азербайджанската армия към град Физули, съобщава азербайджанското Министерство на отбраната.

„От 07:00 до 08:00 часа сутринта бяха унищожени още четири танка на арменските войски от нашите героични войни на Физули-Джебраилското направление на фронта. В момента боевете продължават“, — се казва в съобщението на министерството.

Източник: https://minval.az/news/124036415

Публикувана в Свят

Продължаващият няколко десетилетия арменско - азербайджански конфликт трябва да бъде разглеждан през призмата на възстановителното правосъдие (restorative justice). В литературата по проблемите на разрешаването на конфликти, „възстановителното правосъдие“ предвижда редица действия за успокояване на враждебните действия между намиращите се в състояние на конфликт конфликт страни. Арменcко-азербайджанският конфликт започна с въоръжено военно нападение, предприето от Армения срещу Азербайджан в края на 1980-те и началото на 1990-те години. Войната (1988-1994 г.) доведе до окупацирането от страна на Армения на региона на Нагорни Карабах и седемте съседни региона, като четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН (822, 853, 874, 884), настояващи за освобождаването на окупираните азербайджански територии, продължават да се игнорират се игнорират.

До сега, разрешаването на конфликта си остава трудно постижимо, въпреки факта, че Съпредседателството на Минската група на ОССЕ, което включва САЩ, Франция и Русия, работи по този въпрос от 1997 г. За да се доближи до разрешаването на арменско-азербайджанския конфликт, е необходимо Армения да води преговори, имайки на ум принципите на възстановителното правосъдие.

Въпреки факта, че през 2019 година се проведоха няколко срещи между министрите на външните работи на двете страни и беше отбелязана положителна динамика в хуманитарен план с взаимните посещения на журналисти в Азербайджан и в Аремния, които се провеждат за първи път, съществен напредък в преговорите не беше постигнат. По тази причина, 2019 година беше наречена „загубена година за уреждане на конфликта“. През януари 2020 г. в Женева се проведе среща между министрите на външните работи, последвана от много обсъжданите Мюнхенските дебати между президента Илхам Алиев и министър-председателя Пашинян през февруари. Тези дебати бяха оценени от някои експерти по-скоро като контрапродуктивни, тъй като те са засилили противоречията и не са допринесли за сближаване на позициите на противостоящите страни.

След това последваха така наречените „парламентарни и президентски избори“, проведени от Армения в Нагорно Карабахския регион, резултатите от които не бяха признати от нито един член на международната общност. Изборите доведоха до Шушинската провокация, когато „новоизбраният президент“ на марионетния режим в окупираните територии на Азербайджан беше „инагуриран“ в Шуша - град с голямо нравствено и културно значение за Азербайджан. Подстрекателските коментари на арменския министър-председател Пашинян, отричащи думите на министър на външните работи на Русия Лавров относно факта, че постепенното и поетапно разрешаване на конфликта е било някога предмет на преговори, добави още масло в огъня.

На този фон, през месец май въоръжените сили на Азербайджан проведоха военни учения, включително в Нахчъван, както страната също засили покупките си на въоръжение от чужбина. Покупките на Азербайджан са инициирани, благодарение на неотдавнашната ратификация на военно-финансовото споразумение от парламента на 31 май, което позволява на Азербайджан да купува нови оръжия от Турция за укрепване на своя военен потенциал. Турските безпилотни летателни апарати (дронове) се смятат за сериозен възможен вариант сред широкия спектър от разнообразни избори, които са на разположение според споразумението.

От 12 до 14 юли Армения наруши режима на прекратяване на огъня, този път на международно признатата арменско-азербайджанска граница в посока на азербайджанския регион Товуз. След като атаката беше спряна от Азербайджан, от международни страни, включително от Европейския съюз, от съпредседателите на Минската група на ОССЕ и от Руската федерация призоваха за незабавно прекратяване на военните действия.

Освен това, блокирането, предизвикано от COVID-19, допълнително попречи на преговорния процес. Страните се срещнаха по време на пандемията на 21 април, както и на 29 и 30 юни, чрез видеоконференция между министрите на външните работи Мамедяров и Мнацаканян с участието на съпредседателите на Минската група - Игор Попов (Русия), Стефан Висконти (Франция), Андрю Шофер (САЩ) и личния представител на действащия председател на ОССЕ - Андрей Каспршик.

В съвместното изявление от срещата на 21 април се посочва, че предвид настоящите безпрецедентни предизвикателства, пред които са изправени хората по целия свят, „... министрите на външните работи и съпредседателите изразиха надежда, че решителността, проявена в глобални ответни мерки на пандемията, ще даде творчески и конструктивен тласък на мирния процес." Освен това, в съвместното си изявление от 29 и 30 юни 2020 година, съпредседателите на Минската група призоваха страните „да предприемат допълнителни стъпки за укрепване на режима на прекратяване на огъня и да подготвят населението за мир“.

Предвид възникналото безизходно положение, става от важно значение да се разгледа концепцията за възстановително правосъдие в арменско-азербайджанския конфликт.

Възстановителното правосъдие - термин, който произлиза от литературата за разрешаване на конфликти, означава предприемане на действия за намаляване на враждебността между враждуващите страни. Привържениците на тази идея твърдят, че „наказанието на нарушителите само по себе си не им пречи да продължат да мразят другата страна“. Ето защо е най-добре „нарушителите да поемат отговорността да признаят престъплението си и да бъдат мотивирани да променят връзката от деструктивна на конструктивна“. Концепцията не цели единствено да компенсира загубите на жертвите, които са претърпяли от ръката на нарушителя. Необходимо е също така да бъдат преразгледани съществуващите системи, така че несправедливостите, извършени в миналото, да не бъдат повече възможни в бъдеще.

Тези елементи на възстановителното правосъдие, особено последното, отнасящо се до необходимостта от преразглеждане на съществуващите системи, трябва да станат част от политиката на Армения по време на разрешаването на този конфликт, както и на последващия миротворчески процес. Признаването на всички неправомерни действия спрямо Азербайджан и истинското намерение да се работи за справедлив и траен мир, основан на нормите и принципите на международното право, включително зачитането на суверенитета, може да положи основата за постигане на възстановително правосъдие в това нестабилно съседство.

Отхвърлянето на слабия напредък, постигнат в преговорния процес до момента, точно както наскоро се изрази гласно премиерът на Армения Пашинян, още повече застрашава и без това нестабилна ситуация и стеснява перспективите за възстановително правосъдие. Още повече, провокациите в стил „право в лицето ти“, извършени от арменското ръководство - първо в Ханкенди през ноември 2019 г., където Пашинян нагло заяви, че „Нагорни Карабах е Армения и точка“, а по-късно - гореспоменатата Шушинска провокация, заедно с грубите нарушения на режима на прекратяването на огъня, включително неотдавнашната провокация в Товуз - всичко това подкопава надеждите, че тази година може да е възможен някакъв напредък.

Вместо да изостряват конфликта, народите трябва да търсят добросъседски отношения и мирно съжителство в региона, към който принадлежат. Това е от съдбоносно значение за Южен Кавказ, регион, който е невероятно дезинтегриран, поради неразрешения конфликт между Армения и Азербайджан.

Има три важни стъпки, които Армения трябва да предприеме за постигане на възстановително правосъдие.

Първо, Армения трябва да поеме отговорност за дългогодишната си военна окупация.

Второ, Армения трябва реално да участва в преговори за мирно разрешаване на конфликта, основано на зачитането на принципите на суверенитета и териториалната цялост, както и на най-високата степен на самоуправление, предлагана от Азербайджан за региона Нагорни Карабах, като част от формулата за бъдещо уреждане.

Трето, Армения трябва да работи в тандем с други съседи за подобряване на регионалната архитектура и да преследва постигане на добри отношения с всички държави в региона, включително и с Азербайджан.

Тези стъпки ще привлекат в замяна подобни ходове на сътрудничество от страна на Азербайджан, под формата на отваряне на комуникации, на границите с Армения и нейното включване във всички мащабни регионални енергийни и инфраструктурни проекти, осъществявани от Азербайджан и неговите международни партньори. Предприемането на подобни действия може също да означава, че Армения и Азербайджан най-накрая биха могли да отново да възобновят отношенията си и реинтегрират своето население и общества.

Възстановителното правосъдие, което включва конфликтните страни в диалог, „насърчава нарушителите да поемат отговорност за своите действия и да се извинят, за да се възстанови консенсус между страните“. Възстановителното правосъдие често се съпоставя с „възмездното правосъдие“, което носи предимно наказателната конотация за нарушителя, докато възстановителното правосъдие цели да се намалят неприязънта и враждебността между страните след признаването от страна на нарушителя на собствените му разрушителни действия. Това от своя страна ще създаде среда, в която нарушителят и жертвата биха могли да съществуват съвместно в бъдеще.

Окупацията на азербайджански територии подкопава перспективите за възстановително правосъдие. По тази причина, Армения трябва да се ангажира с конструктивни преговори с Азербайджан за постигане на справедливо и трайно решение на арменско-азербайджанския конфликт, като с това ще постигне по-голяма полза за себе си, както и за регионална стабилност и сътрудничество. В интерес на Армения, по възможно най-добър начин, е да работи за постигане на възстановително правосъдие с Азербайджан и накрая да поеме отговорност за своите действия, като по този начин да положи основите за мир и съвместно съществуване с азербайджанците в Южен Кавказ.
. . .
Д-р Есмира Джафарова е член на управителния съвет на Бакинския център за анализ на международните отношения (Center of Analysis of International Relations - AIR Center).

Източник: https://gjia.georgetown.edu/2020/08/05/restorative-justice-in-the-context-of-the-armenia-azerbaijan-conflict

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 4