Васил Велев: Без инвестиции не може да се обещава "ръст на доходите"

Четвъртък, 28 Януари 2021 15:15 Публикувана в Очи в очи Прочетена 70 пъти
Васил Велев: Нормално, разумно и обосновано е да се очаква поне 25 процента от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост да се насочват към подкрепа на инвестициите в икономиката. В момента този дял е 8 (осем) процента. Разликата е доста шокираща и политиката в тази област трябва да бъде незабавно преосмислена. Виждате, че тук не става дума за „капризи“ на бизнеса. Васил Велев: Нормално, разумно и обосновано е да се очаква поне 25 процента от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост да се насочват към подкрепа на инвестициите в икономиката. В момента този дял е 8 (осем) процента. Разликата е доста шокираща и политиката в тази област трябва да бъде незабавно преосмислена. Виждате, че тук не става дума за „капризи“ на бизнеса. Снимка: БГНЕС

Интервю с председателя на УС на АИКБ, г-н Васил Велев на Александра Ангелова, редактор в отдел „Бизнес” на dir.bg

Каква е вашата оценка за икономическите мерки взети от правителството?

Не можем да си изкривим душата и да кажем, че правителството не се опитва да помогне в някаква степен на бизнеса и на предприемачите в продължаващата вече около десет месеца сложна и тежка ситуация. Ние неколкократно сме посочвали неефективността на прословутото 55-то постановление на Министерския съвет в първоначалния му вид – така наречена мярка „60/40“. Също така сме посочвали и много по-добрите резултати от 151-во постановление на Министерския съвет.

Като всяко управление и това правителство има по-добри и по-лоши постижения, успехи и провали. В случая с 55-то постановление, провалът можеше да бъде избегнат, но изпълнителната власт се беше „втвърдила“ и отказа да ни чуе. След това, явно си дадоха сметка, че критиките ни са били добронамерени и при приемането на 151-во постановление беше възприета друга философия. Добрите резултати не закъсняха.

Всички тези неща са вече с многомесечна давност. Междувременно се проведоха много консултации, специални заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество, съгласуваха се позиции и мерки. Проблемите вече се преместват повече към техническата страна на прилагането на мерките и към изпълнението на сроковете.

Без да оневиняваме правителството за допуснатите пропуски, все пак трябва да се съгласим, че ситуацията беше изключително нестандартна и бяха необходими съгласуваните усилия на всички – на законодателната власт, на изпълнителната власт, на социалните партньори, на браншовите организации и ако щете и на отделните граждани. Затова не е толкова важно да даваме оценки, а да направим изводи.

За нас главният извод е, че при „конструирането“ на подобни мерки, най-голямо внимание трябва да се отдели на начина на прилагането им. Мерките трябва да са така конструирани, че да се прилагат автоматично, да не е необходима преценка на длъжностно лице, иначе казано на чиновник. В базите данни на НАП и на НОИ има огромна и изчерпателна информация въз основа на която може автоматично да се преценява, дали отговаряш на изискването за прилагане на определена мярка.

Процедурата трябва да може да се задейства с електронно заявление, да се преценява автоматично (за това не е нужен изкуствен интелект, достатъчен е относително прост алгоритъм) и средствата да се отпускат по най-бърз начин по банков път.

Колко от обявените средства по ваши наблюдения реално са стигнали до бизнеса? И колко все още чакат? Смятате ли, че дребния бизнес и големите предприятия са дискриминирани спрямо средните по размер компании?

Ако позволите, отговорът на този въпрос би могло да се даде в обратен ред. Дискриминирани в нашия случай са точно средните предприятия. Обещанието за помощ за средните предприятия в България, дадено от управляващите, датира още от времето на първия „локдаун“ от март – април 2020 година. Това е забавяне, продължителността на което вече наближава година. Това беше заявено публично от страна на АИКБ и по време на оповестяването на приоритетите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) на 25 януари 2021 година.

Обещаните грантове са в диапазона между 30000 и 150000 лева. Те не са изплатени на предприятията, които са кандидатствали съгласно процедурата и са били одобрени. А това са бизнеси, които съвсем реално са пострадали от пандемията и които са отчели реален спад на продажбите си от 20 на сто и повече.

За съжаление, това закъснение вече няма как да бъде наваксано. Има наистина опасност, постоянното отлагане на тези компенсации да доведе до това, държавата да няма кого да компенсира на края. Трябва да се има пред вид, че в много от предприятията сривът е тежък и спадът на продажбите е над 50 процента.

Виждате, че тук не става дума за „капризи“ на бизнеса. Нормално, разумно и обосновано е да се очаква поне 25 процента от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост да се насочват към подкрепа на инвестициите в икономиката. В момента този дял е 8 (осем) процента. Разликата е доста шокираща и политиката в тази област трябва да бъде незабавно преосмислена.

Би трябвало обезателно да откроим два практически проблема, с които се сблъскваме тежко и болезнено. И двата са свързани с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК).

Единият проблем е в това, че вместо със средствата по ОПИК да се насърчават инвестициите, те се насочват в друга посока – за подкрепа на ликвидността в условията на коронавирусна криза. Не казваме, че ликвидността не трябва да се подкрепя, но в средносрочен план, такова тотално пренасочване на средства в средносрочен план лишава на практика икономиката от подкрепа на конкурентоспособността с европейски средства. За подкрепа с български средства, няма какво да говорим, така че този подход в средносрочен план е недалновиден.

Подходът трябваше да е обратен – за подкрепа на ликвидността и за борба с коронавируса трябваше да се насочат бюджетни средства и никой нямаше да възрази срещу това, нито пък би имало основание за такива възражения. Средствата по ОПИК трябваше да се запазят за подкрепа на конкурентоспособността, но това не се възприе.

Вторият проблем е, че ни предстоят избори и естествената, рефлекторна реакция на всички политически играчи, в това число и на намиращите се на власт е да се обръщат към възможно най-широката публика, към мнозинството на избирателния корпус с възможно най-разбираеми и примамливи оферти. Казано прост – обещава се „ръст на доходите“, повишаване на заплатите. Никой от обещаващите обаче не пояснява, че за да стане това, първо трябват инвестиции, трябва развитие на индустриите и на селскостопанските производства. За това се премълчава „срамежливо“ и от управляващите и от опозицията, а в крайна сметка, през последните години нищо не се прави за насърчаване и подкрепа на инвестициите.

Защо се бавят нотификациите от ЕК? И как се отразява едно подобно забавяне върху бизнеса ни?

Този въпрос не би трябвало да се отправя към нас. Не е в нашите компетентности да правим подобни проверки, независимо че понякога имаме достъп до подобна информация, поради участието си в социалния диалог на ниво Европейски съюз.

Не мислете, че в случая подхождаме „бюрократично“. Просто най-добре е всеки да върши това, което му е работата. Въпросът трябва да бъде адресиран към правителството или директно към Брюксел.

Впрочем, бихме искали да отбележим, че с изключение на сагата около така наречените „американски централи“ (които са особен случай), администрацията в Брюксел е много по-адекватна от българската и често се отнася с по-голяма загриженост към българските проблеми от нашата собствена администрация.

Смятате ли, че мерките у нас са достатъчни за оцеляването на бизнеса?

Едва ли в световен мащаб могат да се измислят мерки, които да гарантират пълното оцеляване на бизнеса. В крайна сметка и в нормални условия – без пандемии и други катаклизми, непрекъснато умират (ликвидират се или изпадат в несъстоятелност) предприятия и компании се раждат нови. Освен това, сполетялото ни бедствие е твърде тежко и най-вече – твърде непознато, за да очакваме, че може веднага да се генерират толкова адекватни мерки, че всичко да бъде спасено.

Важното е да се прави всичко, което видимо е разумно и работещо в полза на предприятията, защото там са работните места и там са доходите на хората. Вярно е, че у нас има огромна администрация, която не чувства толкова тежко на гърба си последствията от пандемията и това сякаш понижава реакцията в публичното пространство. Но от друга страна, трябва да сме наясно, че хората трябва да виждат добра воля и адекватни действия. Едва ли някой очаква, правителството или парламентът да измисли магическа формула, с която да се преодолеят отрицателните въздействия на пандемията.

Иначе, по-горе ясно казахме, че в момента има и по-добре работещи мерки и почти не работещи мерки. Колкото повече управляващите чуват социалните партньори – и работодателите и синдикатите (по много въпроси те имат забележително единомислие), толкова е по-голям шансът мерките да стават по-адекватни и по-ефективни.

Какво бихте предложили да се промени по икономическите мерки, за да „паснат” на бизнеса?

Едва ли в едно интервю може изчерпателно да се отговори на въпроса, но е добре да се подчертае, че едни от най-исканите от бизнеса мерки са свързани с проблеми, които не са свързани пряко с пандемиуяа и не са „детонирани“ от нея.

На първо място, бизнесът иска изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия през сегмент „ден напред“. Това споразумение трябва да ангажира, да обвърже производителите от групата на Български енергиен холдинг АД (БЕХ); организираният борсов пазар на електроенергия (Българска независима енергийна борса ЕАД – БНЕБ АД); потребителите, които трябва да бъдат представени от национално представителните организации и на работодателите и на работниците и служителите; ресорните министерства – министерство на енергетиката, Министерство на икономиката и министерство на финансите.

Крайно необходимо е да се уредят взаимоотношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК АД и „Ей и Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК АД и „контур Глобал Марица Изток 3“ в съответствие с правилата, които са валидни по отношение на държавните помощи в Европейския съюз.
Отделен въпрос е,, че трябва да се изготви Национална порграма за преобразуване на комплекса Марица Изток.

Какви са очакванията ви от Националния план за възстановяване и развитие? Смятате ли, че той би могъл да помогне на бизнеса у нас и как според вас това може да се случи? Вашите критики по плана бяха ли „чути” от правителството?

АИКБ има подробно становище по въпроса за Плана за възстановяване и устойчивост на Република България. Той е публикуван изцяло и е публично достъпен, но с още по-голямо удоволствие бих насочил читателите към Становището по въпроса на Икономическия и социален съвет на Република България, в подготовката на което АИКБ също взе повече от дейно участие.

Несъмнено, АИКБ изцяло споделя целта на плана. АИКБ приветства и проведената обществена дискусия относно Плана. Прави добро впечатление прагматичното структуриране на проекта, като бихме откроили три много важни момента:

Обособяването на четири ясно разграничени стълба, с пропорционални ресурси за изпълнението на всеки от тях.

Обвързването на областите на провеждана политика във всеки от стълбовете с конкретни програми.

Планирането на конкретни проекти в допълнение към националното финансиране и това по Споразумението за партньорство за периода 2021 – 2027.

Несъмнено, инвестиционните ресурси предвидени в Плана, дават безпрецедентна възможност за подобряване на социално-икономическата среда в страната. За да не се пропусне тази възможност и като се има пред вид дългосрочния характер на изпълнението на Плана, АИКБ смята, че трябва да се обърне много сериозно внимание на проблема с управлението на инвестициите. То трябва да съответства на принципите на партньорство при инвестирането на средства от Европейския социално-инвестиционен фонд (ЕСИФ). Мнението на АИКБ е, че наблюдението трябва де се извършва или в рамките на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство или да се създаде нарочен Комитет за наблюдение на изпълнението на Плана.

Ако това стане, ще бъдем свидетели на участие на социалните партньори при прозрачно взимане на решения по детайлизирането на процедурите за изпълнение и мониторинг на интервенциите в различните области на провеждана политика.

Според АИКБ, в Плана трябва да има специален раздел, който да се занимава с демографския проблем.

Тук стигаме до проблема за дигиталната трансформация и бих цитирал дословно Становището на Икономическия и социален съвет (ИСС):

„В настоящия си вид, Планът за възстановяване и устойчивост дава аналогов отговор на дигитални по своята същност трансформации, тъй като основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрения на сграден фонд, инфраструктура и т.н., вместо към иновации, технологична модернизация, цифровизация и роботизация и подобряване на енергийната ефективност на индустрията и изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки.

За подкрепа на инвестиции от такъв характер, ИСС настоява в Плана за възстановяване и устойчивост да се заделят ресурси от поне 1,3 милиарда лева. Тези средства следва да се осигурят посредством трансформиране на аналогични ресурси за енергийна ефективност на сгради и улично осветление от грантове в дългосрочни нисколихвени кредити.

ИСС смята, че е необходимо да се приоретизират инвестиционни проекти с по-висока готовност за реализиране с оглед временните хоризонти на Механизма, от една страна, но и да се създават работни места и да укрепва икономическата и социалната устойчивост на България, от друга страна.

Необходимо е да се представи в прегледен и лесно четим вид обобщена информация за връзките и допълняемостта на интервенциите, предвидени в рамките на Споразумението за партньорство и програмите към него и в рамките на Фонда за справедлив преход (ФСП) и ReactEU”. (Точка 1.7 от Становището на ИСС).

АИКБ силно подкрепя и тезата, застъпена в Становището на ИСС, че трябва „да бъдат предприети мерки в полза на индустрията и механизми за финансиране и първа комерсиализация на иновативни продукти и нисковъглеродни технологии”. И АИКБ, както и ИСС „настоява да бъдат заделени ресурси в размер на поне 0,7 милиарда лева за насърчаване на производството и съхранението на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди на предприятията и домакинствата. Тези средства следва да се осигурят посредством трансформиране на аналогични ресурси за енергийна ефективност от грантове в дългосрочни нисколихвени кредити”. (Точка 12 от Становището на ИСС).

Препоръката на АИКБ е да се отдели много по-сериозно внимание на обвързването на областите на провеждана политика със самите раформи, за чието осъществяване те допринасят, в това число и чрез актуализиране и прецизиране на системата от индикатори.

Също така, в духа и на коментари, които се направиха при по-горни въпроси, АИКБ предлага преимуществено да се програмират директни разплащания. Това не е нещо ново – АИКБ многократно е заявявала своето доста резервирано отношение към ефективността на различни фондове, създавани за да администрират и опосредстват достъпа до европейски средства. За това, АИКБ предлага да се постави ударението върху директните плащания, а за предвидените индиректни плащания да не се създават нови фондове. За тях да се използва капацитета на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури.

Може да се обобщи, че проектът не е лош, той не бива да се отхвърля в никакъв случай, но трябва да се доработи. Това не е куртоазна формулировка, а съвсем добронамерено предложение за партньорство при доработката.

Последно променена в Четвъртък, 28 Януари 2021 15:20
Влезте, за да коментирате