Дълбоко съм убеден, че най-голямата измама от векове се състои в принципа “Блажени са верующите!“ за онези, които не са видели доказателства, но са повярвали убедено, защото това е основата, на която се гради фанатизма, довел до милиони жертви най-вече сред мислещите. Затова не желая да си затварям очите за случващото се с промените през 1989 г. както у нас, така и по света.
Ще започна малко нестандартно с декларация. Не принадлежа към онези, които са против въвеждането на еврото у нас нито споделям възгледите на псевдопатриотите, които смятат, че независимостта на България трябва да бъде доказана и съпроводена с напускане на Европейския съюз и НАТО. Отлично помня „прелестите“ на годините, когато страната ни беше част от СИВ и Варшавския договор и не ме влече „свободата“, предлагана от някакъв Евразийски проект.
В същото време не съм от групите в социалните мрежи, облъчени от новите информационни средства за манипулация от тролове и създадените ферми за промиване на мозъци посредством фалшиви новини и становища на платени „авторитетни експерти“. Продукт съм на аналоговия 20-и век и съм свикнал да получавам информация от различни източници.
Дълбоко съм убеден, че най-голямата измама от векове се състои в принципа “Блажени са верующите!“ за онези, които не са видели доказателства, но са повярвали убедено, защото това е основата, на която се гради фанатизма, довел до милиони жертви най-вече сред мислещите. Затова не желая да си затварям очите за случващото се с промените през 1989 г. както у нас, така и по света.
След падането на Берлинската стена мнозина очакваха откриване на простора за ново демократично общество. Социалдемократът Атанас Москов го формулира даже като концепция - времето, когато хората ще разберат, че ще постигнат повече, обединявайки усилията си вместо да се изяждат в безпринципна конкуренция и го нарече Социален хуманизъм.
За съжаление се случи нещо друго. Напред изпъкна глобализма с разнообразието от икономически интереси и връх започнаха да вземат принципите на крайния либерализъм, който убедено взе да мачка традиционни ценности, заменяйки ги с химерични утопии, гарнирани с добри печалби на определени среди.
Казано по-просто, оформиха се два типа устройство на обществото. В единия, свързан с миналото, властта определяше парите. А във втория, пропагандиран уж като демокрация, парите определяха властта. В условията на настъпващата нова технологична революция мисленето на масите постепенно се прехвърли от главата към джоба, тъй като там се намираше телефона - връзката с интернет и съдържател на достъпа до парични средства. Като световен проблем взеха да се натрапват не само климатичните промени, но и въпросът на бъдещето: “Може ли изкуственият интелект да замени хората и да направи някои от тях излишни?“.
А в политиката връх взе един отдавна известен продукт – Популизма, защото неговата хранителна среда бе именно тълпата, мислеща и разсъждаваща с принципите и ценностите на своя джоб. При нея изборът бе прост. Тя можеше силно да „обича“ този, който обещава красиви неща и дваж по-силно да мрази онези, дето й посочат като виновни за несгодите. Това не пречеше често бившите победители да се превръщат в нейни жертви.
До тук с встъплението и нека се върнем у нас. В България за едно десетилетие в края на 20-ти век се извършиха коренни промени, но в началото на новото столетие тя попадна във вихъра на популизма. Новата порция политици, която бе внесена от старите служби на сигурността уж като „юпита“ - продукт на Запада, взе да обещава да превърне всеки гражданин в шейх за има, няма 800 дни. „Повервалите“ изведнъж откриха, че старата износена система на връзките, господствала във времето на тоталния социалистически „дефицит“, се е сдобила с нова парична форма и се е превърнала в корупция. С нея започна веднага „решителна борба“, от която корупцията винаги излизаше победител, понеже сменяше посоките и от приватизация премина към сделки с щедри комисионни и уредено участие в икономически далавери, гарантирани от позициите във властта. Терминът „политик“ беше заклеймен като мръсен и виновен за всичко, но на негово място се появиха „експертите“ и твърде скоро се установи, че корупционния проблем не само не утихна, а се разрасна.
Тогава на върха се покатериха кадрите от новото поколение „прогресивни сили“, за които популизмът бе детска игра, и те се насочиха към законодателството. Начена модата на изготвяне на нормативни актове, гарантиращи назначаването на определени „наши хора“ на правилните позиции. И за да бъдат удовлетворени всички претенции взеха да никнат най-различни служби и управления, които да гарантират сигурността и борбата с порочните корупционни елементи.
Наскоро открих на страницата на БСДП в интернет своя статия от 2006 г, когато се заговори за ДАНС, рекламирана като нашенското ФБР. Тя беше със заглавие „Дали с новата агенция за национална сигурност ще бъдем по-осигурени?“. Тезата ми, отстоявана в нея е, че това няма да е елемент на борба с корупцията, а намиране на подходящи позиции за старите ченгета и около новото творение ще почнат да никнат и други подобни разгарящи взаимно противоборство. Главната редакторка на излизащия в онези времена вестник „Седем“ я публикува и както разбрах се е сдобила с неприятности. За двадесет години от тогава се появиха най-различни служби БОРКОР, КП КОНПИ, КПК и прочие, които активно се бореха с корупционния вирус, а епидемията разширяваше своите пространства. Днес на дневен ред например е нова битка вече за постовете в съответните служби, проблем който постепенно премина и в редиците на съдебната система.
Не щеш ли новите „прогресивни сили“ стигнаха и до Конституцията. След гласуването на предложените недодялани поправки и реализиране на тяхното действие последва едно: “Ау, туй пък кой го предложи и реализира?“ и идеолозите наченаха с поредната вълна обвинения, но конкретен грешник нямаше. Така днес можеш да си депутат и министър, който да се кълне в името на Република България и да си има официално и резервна Родина.
Просто, защото това бе удобно на определени хора, подготвени за постовете. Когато се приемаше тази конституция, хора като д-р Дертлиев не искаха да чуят за подобно „разточителство“, защото помнеха как министър - председателят на България - съветския гражданин Георги Димитров старателно изпълняваше препоръките на вожда си другаря Сталин, произвеждайки от българите в Пиринско македонци. Язва, която гнои и днес. А по върховете бяха също съветски другари - Васил Коларов, Вълко Червенков и прочие.
Интересна от онова време е съдбата на един български комунист, Трайчо Костов, който след 1944 г. стриктно е преизпълнявал заръките на другаря Георги Димитров от Москва по физическото унищожение на българската интелигенция. Когато през пролетта на 1949 г. се противопоставил на другаря Сталин като български гражданин се наложило да посрещне новата 1950 г. в отвъдното. После вожда на народите починал и грешника го реабилитираха, сигурно за да го преместят в Пъклото в първи казан, където ВИП клиентите ги варят луксозно в биокатран.
И за финал малко битовизми от колосалната битка с корупцията и нейните прояви. В състоянието на ярко разделение в обществото по важните теми: дали да се връщаме на Изток или да продължим със следващата крачка на Запад – Еврозоната, търговските вериги масово започнаха да вдигат цените. Управляващите успокояват, че инфлацията е под контрол и това, че цените растели било следствие на лоши природни явления и на процесите по световните пазари, а не на хитростта на нашите търговци, които искат да срещнат еврото със стойности каквито стоките са имали преди година ама в левове. И докато експерти масово промиват мозъци по медиите реших да направя свой експеримент за два продукта. Преди година вафлите „Морени“ по търговските вериги струваха между 60 и 80 стотинки. Сега това е промоционална цена, а редовната е между 1,30 лв. и 1,80 лв. Все пак е ясно, че вафлите не растат по дърветата и градушка и слани не им влияят.
Не остават назад обаче и търговците по будки и пазари. Преди година комплект палачинки на „Женски пазар“ в гр. София бяха на цена 3 лв. сега вече тя е пораснала на 4,50 лв. Вярно има новост. Бройката в една опаковка вече не е 10, а 9 броя, за да не преяждат, разбира се, клиентите. Е, някой ще рекат, че продуктът е произведен от яйца на кокошки, клякали на петел, ама това са подробности за „верващите“.
Купувачи по щандовете все пак има, понеже доходите на недоволните са още в лева. Недоволството ще се излее, когато гражданите получат новото си възнаграждение в евро и пред тях лъсне голата истина, че трябва да платят толкова, колкото преди година са плащали в лева. Първите, пред които ще блесне светкавицата, са пенсионерите с ниски пенсии. Тогава ще се установи, че това дето вземат е под линията на бедност в много страни на стария континент и сторонниците на пътя на Изток ще си скъсат гърлата да крещят.
Сетне навярно ще последва един социален ход и ниските пенсии ще нараснат, застигайки тези на хората съзнателно осигурявали се години наред. Ха, кажете ми как да убедя собствения си син, който недоволства от това, че му вдигнали осигурителната вноска, когато ми навира в носа следния пример:
„Ти, баща ми, си се осигурявал 42 години и когато получи пенсия ти режеха парите над определената нормативно горна граница. Не минаха и пет години и пенсията ти слезе до средната, а след още пет ще бъде равна на минималната. Е, обясни ми по-умен ли си от тези, дето са хитрували докато ти съвестно си внасял пари в името на бъдещето“.
Хей така се бламира осигурителна система по нашенски. Нищо, че в Германия тя работи от времето на Бисмарк. У нас ненавиждащите я са мнозинство.
А препирните между и в различните власти продължават и като включиш медиите веднага ти става ясно от някой „експерт“ кой е виновен за несгодите или ти лъсва кой си е платил, за да клейми конкуренцията си и кой никога няма да се дореди до участие на екрана. Пък в алтернативните социални мрежи те чакат заснети „големи геройства“ , защото част от новото поколение вече упорито твърди, че най-прекия път към успеха са не знанията, а номера да станеш известен, да се реализираш като промоутър, инфлуенсър, изобщо да повлечеш тълпата, която да те кичи с лайкове.
Така например някаква госпожа, когато Кирил Петков бе министър – председател упорито обясняваше във „Фейсбук“ как благодарение на негова препоръка станала студентка в Оксфорд. Не издържах накрая и написах постинг, че с препоръка може да се уреди за продавачка в магазин или сервитьорка, но едва ли за студентка в университет. Много скоро получих обратна „плесница“ от същата:
“Аз не знаех, че има град в България на име Габрово, а ти си бил завършил някакъв институт там!“.
Явно въпросната бе ровила около името ми в интернет, но изобщо не бе наясно, че някога в този институт се влизаше в приемни изпити по физика и математика, тъй като в новото време това са отживелици от един забравен период на нашето аналогово минало.
И тъй като все пак е редно да сложа точка на изложението ще попитам тези, които манифестират и протестират по жълтите павета срещу скромен хонорар, както и понеже така наредил шефа или пък онези от махалите, дето получават чинно по някоя и друга банкнота преди избори без да знаят за какво или за кого гласуват:
“Не ви ли писна скъпи мои да бъдете стока?“
Защото на мен ми писна уважаеми, но за съжаление по законите на демокрацията вие се явявате комай мнозинство и чертаете пътя към „светлото бъдеще“, както на времето го проправяха разни другари и изпаднахме в пълна безпътица.