Карта на страните от Парламентарната асамблея „Евронест“. В синьо са дадени страните – членки на ЕС; в зелено са дадени страните, които не членуват в ЕС; в оранжево е дадена отстранената от „Евронест“ – Беларус. Инициатор за създаването на „Евронест“ е Европейската комисия, която лансира тази идея през 2011 година, като част от така нареченото „Източно партньорство“.
Карта: Wikimedia Commons
Многократно съм критикувал големи групи депутати в Европейския парламент за меко казано неадекватните им резолюции по въпросите на Южен Кавказ и в частност на отношенията между Азербайджан и Армения. Действително, обикновено положителните неща в отношенията ЕС – Южен Кавказ и ЕС – Азербайджан идват от Европейската комисия.
Този път за моя радост мога да съобщя за нещо положително, идващо от средите на европейските депутати, по-специално от Парламентарната асамблея „Евронест“ (“EuroNest”), която обединява парламентаристи от Европейския парламент и от парламентите на Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна. Парламентарната асамблея „Евронест“ е интерпарламентарен форум, в който се създават по-близки политически и икономически връзки с Европейския съюз.
Инициатор за създаването на „Евронест“ е Европейската комисия, която лансира тази идея през 2011 година, като част от така нареченото „Източно партньорство“. Още от самото начало, от списъка на партньорството отпада Беларус, която отказва да вземе каквито и да са (дори и формални и/или лицемерни) мерки във връзка с огромния скандал, свързан с изборите в страната през 2010 година и съответната оценка за тях на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ – OSCE). Многократно е декларирано, че Беларус е добре дошла обратно в „Евронест“, стига да положи усилия за провеждане на по-честни избори. За сега обаче, няма никакви признаци в Минск да са си поставили за цел да възстановят междупарламентарното сътрудничество с ЕС и с останалите страни в „Евронест“.
Точно обратният е случаят с Азербайджан. През 2015 година, Република Азербайджан е критикувана от институции на Европейския съюз, най-вече от Европейския парламент във връзка с различни действия на азербайджанското правителство, които са окачествени като ограничаващи или нарушаващи човешките права. Азербайджан се оттегля от междупарламентарното сътрудничество, но след една година, с активното ангажиране и на двете страни, участието на Баку в „Евронест“ е възстановено. Азербайджан предприема конкретни действия в отговор на европейските критики, а европейските институции смекчават значително тона си, отчитайки направеното от отсрещната страна.
За разлика от Беларус, Азербайджан нито се хвърля в обятията на Русия, нито приоретизира Китай за сметка на ЕС. Напротив, Баку е едно от местата, където така наречената „мека сила“ на ЕС и на Европа като цяло има осезаемо отражение и властите, без значение дали се обиждат или не от дадена критика, винаги взимат необходимите мерки, произхождащи от нея. В разглеждания случай с членството в „Евронест“, то е възстановено точно една година по-късно – през септември 2016 година.
Заслужава да се отбележи, че по онова време, Азербайджан изобщо няма сегашната си тежест на основен снабдител на Югоизточна Европа с природен газ. По онова време, дори и Трансанадолският газопровод е още в строеж и далече от завършване. При тези дебати и двете страни изхождат от своите стратегии и от принципни съображения, затова и се постига разбирателство.
Според данните от 2017 година, общото население на страните – членки на „Евронест“ (без това на страните – членки на ЕС и без Беларус) възлиза на 61 927 521 души.
Парламентарната асамблея „Евронест“ се състои от 60 евродепутати от ЕП и по десет члена от всеки парламент на петте партньорски държави. Пленарните сесии се председателстват от двама съ-президенти – по един от Европейския парламент и от партньорските парламенти. Бюрото на „Евронест“ е съставено от двама съ-президенти и осем вице-президенти – четирима от Европейския парламент и четирима от партньорските парламенти. Функционират четири комитета и три работни групи.
Пленарните заседания на „Евронест“ се свикват веднъж годишно. Местата на заседанията се редуват между страните от „Източното партньорство“ и едно от местата, където работи Европейския парламент – в Брюксел, Страсбург или Люксембург. Комитетите се събират два пъти годишно, а работните групи се срещат по договорен график.
Новината е добра, един път защото оценката на „Евронест“ за значението на Южния газов коридор е съвсем правилна и второ, защото от Парламентарна асамблея, в която има значително присъствие на европейски депутати, излиза ясно предложение за инвестиция в газопровод.
Последното е в разрез с граничещата с фанатизъм позиция на европейските финансови институции (Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие) да не финансират проекти, свързани по какъв то и да е начин с фосилни горива. Тази позиция е почти налудничава, защото и природният газ и нефтът не са само горива, но и суровини за производство на всевъзможни продукти.
Освен това, когато се отказва финансирането на инфраструктурни проекти, което гарантира добра доходност на инвестицията и сигурна възвращаемост на кредитите, последното не е нищо друго, освен покана да се търсят други източници на финансиране, които най-често се свеждат до някаква форма на сътрудничество с Поднебесната империя. Това не е пример нито на политическо, нито на финансово благоразумие.
Освен това, отдавна се работи над използването на газопроводите за пренос и на водород, в това число и на водород произведен чрез електролиза с електроенергия от ВЕИ – така наречения „зелен водород“. (Има и „кафяв“ и „розов“ и много други видове водород, класифицирани според начина им на производство).
Така че, нека се поздравим този път, вместо да се ядосваме на абстрактни идеи и общи приказки.
Първоначалната информация за резолюцията на „Евронест“ виж тук: https://teodordetchev.blog.bg/drugi/2025/11/01/parlamentarnata-asambleia-evronest-prizovava-za-po-natatyshn.1967316