Смешно е, руснаците да използват подобни компромати, защото тези факти са общоизвестни и никога не са били крити от никого. То и няма как да бъдат крити. Дори и по наша телевизия е правено предаване, смисълът на което беше, че за разлика от България, Азербайджан е случил на деятели на държавна сигурност.
Вече напълно изпусналите въздух руски пропагандони, се обидили жестоко на Президента на Азербайджан – Илхам Алиев и извадили страшния компромат, че баща му е бил шеф на КГБ на Азербайджан. С това те вероятно смятат за доказано, че Азербайджан не е бил окупиран от СССР, както беше заявил наскоро Илхам Алиев.
Президентът на Азербайджан се е изразил много точно. Историческите факти около ликвидирането на Азербайджанската демократична република през 1920 година са точно такива и ако имаха за десет стотинки акъл, руснаците нямаше да хвърлят … разни неща във вентилатора, който духа срещу тях.
Това, че Хайдар Алиев, бащата на Илхам Алиев е бил ръководител на КГБ в Азербайджан не е никаква тайна. Нещо повече, има достатъчно публикации за работата му в КГБ и за особените му отношения с партийната номенклатура. Най-общо казано, не е насърчавал корупцията, в това число и в "изборните" (не мога да не сложа кавички) органи на властта.
Впоследствие Хайдар Алиев става първи секретар на КПСС в Азербайджан. От там стига до заместник-председател на Министерския съвет на СССР. С идването си на власт, Михаил Горбачов, покрай перестройката започва и нова кампания за русификация. В Казахстан, това довежда до истински бунт - така наречения "Желтоксан", който е потушен с тежки репресии най-вече над студентите и студентките. Бунтът е насочен срещу замяната на Дин Мухамед Кунаев с етническия руснак - партиен секретар на Уляновск - Генадий Колбин.
Горбачов не толерира и азербайджанците - на заседание на Политбюро влиза в остра размяна на реплики с Хайдар Алиев и последният получава масивен инфаркт. Когато оздравява след няколко месеца се съгласява да се пенсионира, разбирайки, че проблемът не е в личните му качества, а в етническия му произход. (Горбачов е толерантен единствено към арменците в СССР).
Междувременно, синът му – Илхам Алиев (сегашният президент на Азербайджан), който е преподавател в прословутия МГИМО (Московский государственный институт международных отношений) е уволнен от работа, затова защото е син на баща си… Понякога, човек не знае какво печели, когато губи и обратно.
Когато на 20 януари 1990 година, съветската армия щурмува Баку по суша, въздух и вода, за да попречи на провеждането на изборите, за които се е знаело, че ще бъдат спечелени от Народния фронт срещу КПСС. От тази атака на съветска армия в центъра на Баку е останало едно много импозантно гробище, което се посещава от всеки чуждестранен гост . там са погребани жертвите на съветската армия от „Черния януари“ 1990 година.
Веднага щом атаката на Баку започва, Хайдар Алиев напуска Нахичеван, където живее като пенсионер и заминава за Москва. Там дава пресконференция срещу Горбачов и министъра на отбраната Язов, които са решаващите фактори за това съветската армия да атакува столицата на Съветска република. Между КПСС и Азербайджан, Хайдар Алиев определено избира Азербайджан.
Една година по-късно Азербайджан става независима държава. Малко по-късно Народният фронт печели изборите и президент става Абулфаз Елчибей - идеологът и лидерът на Фронта. Елчибей (който също е родом от Нахичеван) не се справя добре с управлението на страната, като е изправен и пред пълномащабната война с Армения, на която помага Москва и пред поредица от междуособици вътре в страната.
В крайна сметка, той вика на помощ Хайдар Алиев, който до тогава пак е в Нахичеван. Малко по-късно Елчибей подава оставка и се оттегля въобще политическия живот ,а Хайдар Алиев е избран за президент в напълно редовни и състезателни избори. Дълго време той управлява в сътрудничество с мнозинство от Народния фронт в Меджлиса. Налага му се да се справя със сепаратистки метеж, вдигнат в югоизточната част на страната от про-ирански активисти (така наречената Талишко-Муганска автономна република). Налага му се да се справя и с няколко последователни метежа на ОМОН (отряд милиции особого назначения).
Така или иначе, политическата обстановка в страната е стабилизирана, а Хайдар Алиев поема риска, да спре бойните действия и да подпише през 1994 година така наречения „Бишкекски протокол“, с който се стига до примирие между Армения и Азербайджан.
Междувременно, Хайдар Алиев подписва така наречената „Сделка на века“, с която нефтеният износ на Азербайджан е ориентиран изцяло към западните държави, за сметка на Русия.
Хайдар Алиев умира малко преди с посредничеството на американския президент Буш да успее да постигне мир с Армения. Това забавя мира в Южен Кавказ с десетилетия.
Смешно е, руснаците да използват подобни компромати, защото тези факти са общоизвестни и никога не са били крити от никого. То и няма как да бъдат крити. Дори и по наша телевизия е правено предаване, смисълът на което беше, че за разлика от България, Азербайджан е случил на деятели на държавна сигурност.
Можете да гледате това предаване в You Tube на следния адрес: https://www.youtube.com/watch?v=h1KwQ0cFvYE