Ако има съгласие между страните, че това ще мотивира работниците, ако страните знаят какво да направят, за да запазят производителността в рамките на отделно взетата седмица, ако това няма да създаде проблеми по веригите за доставки – нищо не пречи продължителността на работната седмица и на работния ден да се договарят по някакъв „неортодоксален“ начин.
Но да започваме национална дискусия за всеобща революция в продължителността на работната седмица или на работния ден би било крайно неразумно, за да не кажа налудничаво.
Скрийншот: БНР - Радио "Варна"
От Радио „Варна“ организираха дискусия в ефир по въпроса за четири дневната работна седмица. Поканиха ме да участвам, аз казах, каквото можах да кажа в рамките на няколко минути. Радио „Варна“ любезно качи аудио запис на казаното от мен в сайта си.
Тук трябва да се направят някои допълнителни пояснения, защото не съм сигурен, че всеки ще си направи труда да изслуша аудио записа.
Твърдението, че осем часовият работен ден не е научно обоснован (нещо което казах пред Радио „Варна“), НЕ означава, че аз или някой друг в АИКБ е против него. Осемчасовият работен ден е предложен от един гениален човек, баща на социалния диалог и създател на концепцията за Международната организация по труда – Роберт Оуен.
Нашата комунистическа историография му беше отделила място в кьошето като … „социалист утопист“. Няма по-абсурдна квалификация за тази изключителна личност, но действително, неговото предложение за осем часовия работен ден се базира на едно просто аритметично съображение.
Оуен казва просто: денонощието е 24 часа. Да го разделим на три равни части – осем часа работа, осем часа сън и осем часа свободно време за работника. Предложението е гениално просто и се е наложило, но то наистина не почива на някакви по-дълбоки съображения от равното разделяне на денонощието.
В днешно време е известно, че едни дейности би трябвало да имат и по-късо работно време от осемчасовия работен ден. За други дейности, свързани предимно с някои форми на умствен труд, емпирично е установено, че оптималната продължителност е 9-10 часа.
Затова и моето твърдение е, че няма никакъв смисъл да се правят революции на национално и дори на отраслово равнище. Отделните предприятия, на база на своята специфика, на база и на съображения от психично и физиологично ниво, могат да решават дали да изоставят досегашния осем часов стандарт и да тръгнат в друга посока.
Затова и казвам, че идеята за по-кратко работно време от осем часовия работен ден или за по-кратка работна седмица от 5-дневната е „дрешка, която трябва да се крои по мярката на отделните предприятия“.
Законодателната уредба на колективното договаряне дава пълни възможности за допълнителни споразумения между работодателите и работниците, които да се приемливи и за двете страни.
Аз лично не мисля, че гръцката формула пет дни по осем часа да се замени с четири дни по десет часа е работеща. Тя със сигурност ще доведе до загуба на производителност през последните два часа и от сега можем да предскажем, че няма да свърши работа. Разбира се, могат да се търсят решения с удължаване на работното време при 4-дневна работна седмица, но това удължение не може да бъде два часа.
Цитиран съм, че съм казал, че за държавната администрация, работната седмица трябва да бъде шестдневна. Тук имам пред вид не всеки служител да гърби шест дни по осем часа, а просто достъпът на гражданите до държавните и общинските институции – там, където се осъществява контакт между гражданите и институциите да бъде удължен. В редица случаи, хората не могат да излизат от работа, за да свършат едно или друго „по институциите“, затова е целесъобразно работното време на администрацията да е разместено спрямо това на другите работници и служители. Как да стане това е въпрос на организация.
Едно обаче е сигурно – администрацията, държавна или общинска НЕ може да премине на четиридневна работна седмица. Е, ако искаме да раздуем администрацията още повече – може да се опита, но резултатът със сигурност ще е финансово бедствие.
Пак в аудио записа обяснявам, че вече в различни предприятия в Европа – забележете, не говоря за страни, а за предприятия, по различни причини е преминавано и към седем часов работен ден и към четири дневна работна седмица. В много случаи това са били резултати от преговори за запазване на работните места. Имало е и други мотиви. В едни и същи предприятия е преминавано към четири дневна работна седмица и след това е имало връщане обратно към формулата на Оуен за осем часовия работен ден, респективно към пет дневната работна седмица, макар че нея не я е измислил Оуен.
В заключение, още един път подчертавам, че индустриалните отношения са се развили достатъчно, за да се решават тези проблеми в отделните предприятия в рамките на колективното договаряне (представете си пред какви проблеми ще се изправи едно предприятие с непрекъснат цикъл на работа, ако реши да мине на четири дневна работна седмица), според спецификата им, както и според спецификата на други предприятия с които са технологично свързани.
Ако има съгласие между страните, че това ще мотивира работниците, ако страните знаят какво да направят, за да запазят производителността в рамките на отделно взетата седмица, ако това няма да създаде проблеми по веригите за доставки – нищо не пречи продължителността на работната седмица и на работния ден да се договарят по някакъв „неортодоксален“ начин.
Но да започваме национална дискусия за всеобща революция в продължителността на работната седмица или на работния ден би било крайно неразумно, за да не кажа налудничаво.
Впрочем, ако имате време, изслушайте и аудиозаписа – там има и други неща, които не са написани тук.