Въпреки съобщенията за закриване на ЧВК „Вагнер“, идващи от различни страни, компанията не може да престане да съществува, дори и да иска, защото това е операторът на цялото мащабно завръщане на Русия в Африка. Едновременно с това, ЧВК „Вагнер“ няма да може да оцелее в своите колониални мисии, без логистиката, която му предлага Главното разузнавателно управление при Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация (ГУ ГШ ВС РФ), както в момента е точното име на известното на всички ни ГРУ.
Карта: Soufan Center
Двудневната „микросага“ с метежа на Пригожин вече досади на публиката и тя прехвърли вниманието си върху други „злоби на деня“. Въпреки това, станалото в Русия заслужава малко по-внимателно и прецизно отношение, още повече, че „Вагнер“ е инструмент за осъществяване на глобалната политика на Руската федерация, а не само „пушечно месо“ за постигане на съмнителни тактически резултати в Бахмут.
Възможно най-актуалните данни от „Soufan Center“ (https://thesoufancenter.org/wp-content/uploads/2023/06/TSC-Special-Report-The-Wagner-Group-The-Evolution-Of-Putins-Private-Army.pdf ), ни напомнят, че частната военна компания, известна като ЧВК „Вагнер“, изобщо не е ограничила операциите си до Украйна и Русия. Напротив, „Вагнер“ пристигна в Украйна след продължително турне в Азия и Африка. От създаването й през 2014 г. се знае или се подозира, че ЧВК „Вагнер“ е била „военно или политически“ активна в много страни, съсредоточени до голяма степен в Африка.
Долните размишления размишления се родиха в кореспонденция с проф. Татяна Дронзина, докато обсъждахме възникналата ситуация около метежа на Пригожин и възможните последици от него. Аз препоръчвам да се погледнат и нейните публикации по въпроса, които са на разположение във Фейсбук (вижте примерно: https://www.facebook.com/raycho.rangelov60/posts/pfbid02qCJUtugLFHMQC7i71BnmJ5Hh4SykTRU1Xp2pERYcwJ5TWQwU1f5TySngiBGRvvaAl ).
Би трябвало да започнем с това, че въпреки съобщенията за закриване на ЧВК „Вагнер“, идващи от различни страни, компанията не може да престане да съществува, дори и да иска, защото това е операторът на цялото мащабно завръщане на Русия в Африка. Едновременно с това, ЧВК „Вагнер“ няма да може да оцелее в своите колониални мисии, без логистиката, която му предлага Главното разузнавателно управление при Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация (Главное управление Генерального штаба Вооружённых сил Российской Федераации - ГУ ГШ ВС РФ), както в момента е точното име на известното на всички ни ГРУ.
Пригожин все още е нужен на Путин и колкото и да е парадоксално - и Путин е нужен на Пригожин. Затова и според мен, Пригожин смята, че „срокът му на годност“ не е изтекъл. Той поне още известно време ще е необходим на Путин, защото, „Вагнер“ е екстензия на външната политика на РФ. Много грозна и отблъскваща екстензия, но каквато политиката - такъв и удължителят.
В случая, ми се струва, че имахме класическо повторение на случая с Хитлер, армията и СА и щурмоваците на Рьом. Винаги в един момент се стига до остра конфронтация между редовната, канонична армия и въоръжената милиция. При „нощта на дългите ножове“, Хитлер избира да подкрепи армията и се разправя с Рьом и обкръжението му. В случая с метежа на Пригожин, Путин също избра армията, макар че изрично трябва да се подчертае, че тук не става дума за конфликт между армията и въоръжената партийна милиция. Впрочем съкращението ЧВК е доста неуместно, защото по документи „Вагнер“ може и да е „частна военна компания“, но по задачи и финансиране е по-държавна и от „несъкрушимата и легендарната“.
Струва ми се, че при започването на метежа, Пригожин е разчитал, че дава на Путин перфектната възможност да осъществи чистка в некадърното според него ръководство на армията. Несъмнено, той е бил провокиран от ръководството на армията по някакъв начин, за който практически нямаме никаква достоверна информация, но със сигурност е бил достатъчно болезнен. Ако Путин беше искал да проведе чистка в ръководството на армията, метежът на Пригожин би бил идеалната възможност.
Но на Путин, подобно на Хитлер, армията му трябва за „велики дела“, за които ЧВК „Вагнер“ хич не е достатъчна и президентът на Русия поне на първо време взима страната на редовната армия срещу въоръжената милиция. Освен това, Путин е оценил по достойнство, но с отрицателен знак проявената самоинициатива от страна на Пригожин. Диктаторите не обичат несъгласуваните с тях действия, независимо от това колко лоялни към тях са извършителите им.
По време на целия бунт аз поне не чух Пригожин да е отправил някаква пряка заплаха към Путин. Пригожин е чакал да чуе, че Путин започва радикални кадрови промени в армията, но не би... От мига в който Путин му съобщи чрез медиите, че е извършил държавна измяна, главният проблем за Пригожин вече е било излизането му от ситуацията, а не съдбата на Герасимов и Шойгу. Обаче за разлика от Рьом, Пригожин има „зестра“ – на първо място цялата сложна мрежа от участия във въоръжени конфликти в Африка, отделно в Сирия и във Венецуела. Предполагам, че той е използвал това като застрахователна полица – „добре, ще ме убиете, но ще унищожите многогодишен труд“, колкото и цинично да звучи тук думата „труд“.
Измеренията на „чеиза“ на Пригожин и „Вагнер“ в Африка могат да бъдат оценени примерно по такива събития, като изявлението на посланика на Централноафриканската република в Москва.
Посланикът на ЦАР в Москва Леон Додону-Пунагаза заяви, че страната е заинтересувана да разположи руска военна база на своя територия, където да бъдат разположени от 5000 до 10 000 войници. Това съобщи руското издание „Известия“ (https://iz.ru/1519991/2023-05-29/posol-tcar-rasskazal-o-zhelanii-razmestit-v-strane-voennuiu-bazu-rf ).
Посланикът е подчертал, че присъствието на руски военни инструктори в страната е засилило боеспособността на армията и военнотехническото сътрудничество с Русия трябва да продължи. Той е отбелязал, че въпросите на сътрудничеството по отношение на сигурността ще бъдат обсъдени по време на втората руско-африканска среща на върха в Санкт Петербург, на която президентът Фостен-Аршанж Туадера възнамерява да присъства.
Посланикът също така е отбелязал, че някои страни, включително Франция, са изразили недоволството си от възможното разполагане на руска военна база в страната, но е подчертал, че това не трябва да пречи на сътрудничеството между партньорите – Банги и Москва.
По-рано медиите съобщиха, че се планира да започне сглобяването на автомобили УАЗ „Патриот“ в Централноафриканската република. Беше подчертано, че тази кола е чудесна за движение по лошокачествената пътна настилка в страната. (https://riafan.ru/24078678-tsar_gotova_otkrit_rossiiskie_voennie_bazi_na_svoei_territorii ).
В специално интервю за „Известия“, посланикът на Централноафриканската република обяснява и други неща. В столицата Банги вече имало православен храм (!), внуците му вече били приели православието, а то просветлявало хората повече от католицизма. Освен това, хората вече не харесвали продукцията на местната френска бирена фабрика и предпочитали руската водка, която се дестилирала в ЦАР под името “Wa Na Wa”. (https://iz.ru/1518554/daria-labutina/nam-nuzhna-rossiiskaia-voennaia-baza ).
Като се абстрахираме от заплахата в Централна Африка да нарасне делът на хроническите алкохолици, можем да отчетем че Русия бележи успехи на африканския континент. В Судан, правителството дава съгласието си за изграждане на руска военноморска база на брега на Червено море още през 2021 година. В същата посока се движат и преговорите на руснаците с Еритрея. Впрочем, споменете си кои държави гласуват против санкциите наложени на Русия в ООН и нещата стават ясни.
Макар и с известни трудности, руската страна почти се е настанила в двете пристанища на Еритрея – Масава и Асаб на брега на Червено море. По интересен начин се оказва, че споразумението за насърчаване на търговските връзки с Еритрея, позволява на Русия да събира разузнавателна информация от територията на страната, в това число да проследява движението на всякакви кораби – търговски и военни преминаващи от Индийския океан през Червено море до Средиземно море. Някъде към септември 2018 година, Еритрея и Русия бяха вече подписали споразумение, което макар и с доста обтекаема формулировка дава възможност на Русия да изгради „логистичен център“ в района на Африканския рог. (https://intelligencebriefs.com/russia-and-eritrea-ink-deal-to-build-a-logistic-base-in-the-horn-of-africa-country/ ). Същите възможности руснаците имат и в Судан. (Виж: https://sofrep.com/news/russian-military-expands-in-africa-by-building-bases-in-six-countries/ ). През ноември 2020 година нещата в Судан са напреднали сериозно, като публиката научава, че земята за базата ще бъде предоставена безплатно от суданското правителство и Москва ще има правото да разполага в нея всякакви оръжия и муниции, които ще може да превозва през летищата и пристанищата на Судан. (Виж: https://www.reuters.com/article/us-russia-sudan-navy-idUSKBN27W29A )
Германският вестник „Билд“ се позовава на „изтекъл“ секретен доклад на германското външно министерство, който потвърждава нещо за което се говори и има свидетелства отдавна – Русия си е осигурила съгласието на шест африкански държави за строителство на военни бази – сухопътни и военноморски. Гостоприемниците са съответно: Централноафриканската република, Египет, Еритрея, Мадагаскар, Мозамбик и Судан. Това е постигнато с огромна дипломатическа активност и с предоставяне на „военни услуги“, най-че чрез ЧВК „Вагнер“. От 2015 година, Русия е подписала споразумения за военно сътрудничество с 21 (двадесет и една) страни в Африка. Шест от тях вече са на разположение и на държавните и на частни руски въоръжени сили.
В тази бурна военно-дипломатическа дейност, ЧВК „Вагнер“ играе ключова роля. Чисто институционално вагнеровците са буфер, който предпазва Русия от обвинения, че примерно подпомага (при това с всички сили) режим, който отдавна е обявен за спонсор на тероризма, какъвто е режимът в Судан. Чисто технически, вагнеровците поне до 2022 бяха с много по-голям боен опит от повечето части и съединения в руската армия. Затова изграждането на логистиката, на базите, очертаването на „отпечатъка“ на путинова Русия в Африка беше в огромна степен възложено на Пригожин и неговите лейтенанти. Както се вижда, те общо взето са оправдали възлаганите им очаквания.
Интересен е случаят с Мадагаскар, където ЧВК „Вагнер“ се изявява с цялата гама от свои дейности – политически, военни и икономически. През 2018 година, ЧВК „Вагнер“ се опитва да се „включи“ в изборите в Мадагаскар, чрез своите специфични „информационни операции“. В Мадагаскар „фабриката за тролове“ на Пригожин се отчита със старателна работа, но резултатът не отговорил на очакванията, защото само 9,8 на сто от населението там използват Интернет. (https://ghall.com.ua/2019/11/04/smi-obyasnili-pochemu-rossiya-ne-dobilas-uspeha-v-afrike/ ).
Първоначално са неуспешни и опитите на ЧВК „Вагнер“ да се внедри в минната промишленост в Мадагаскар. Местните миньори се противопоставят на попълзновенията на руските наемници и вдигат поредица от стачки в мините. Пригожин си взима бележка и намира други пътища как да се включи в експлоатацията на природните богатства на малгашите. В крайна сметка компанията на Пригожин “Ferrum Mining” успява да създаде съвместно предприятие с държавната минна компания “Kraomita”. Според доклад на Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност (Global Initiative Against Transnational Organized Crime – GI-TOC), който се занимава достатъчно подробно минния бизнес успех на Пригожин на остров Мадагаскар, ЧВК „Вагнер“ съчетава работата в мините за желязна руда с плячкосване и контрабандиране на диаманти. (Blazakis Jason, Colin P. Clarke, Naureen Chowdhury Fink, Sean Steinberg, Wagner Group: The Evolution of a Private Army, The Soufan Center Special Report, June 2023, p. 23, https://thesoufancenter.org/wp-content/uploads/2023/06/TSC-Special-Report-The-Wagner-Group-The-Evolution-Of-Putins-Private-Army.pdf ).
Авторите цитирания по-горе доклад на „Soufan Center“ цитират и Центъра за стратегически и международни изследвания (Center for Strategic and International Studies - CSIS), според който във „фабриката на тролове“ на Пригожин са анализирали първоначалния си неуспех на медийния фронт в Мадагаскар и са създали по-подходящи платформи за пропагандна дейност. Впрочем, през ноември 2023 година в Мадагаскар предстоят избори и ще можем да видим пряко и съвсем скоро, дали хората на Пригожин са си написали и това домашно.
Така че, на база на всичко изложено до тук, можем да заключим, че вождът на „Вагнер“ най-вероятно разполага с известен гратисен период, докато Путин и обкръжението му успеят да създадат своя вътрешна мрежа от симпатии и контакти в ръководената от него структура. Преди, подобна „мрежа“ просто не им е била необходима - Пригожин си беше и е повече от лоялен към Путин, но президентът на Русия не прецени, че трябва да прилага реципрочен подход към Пригожин. В момента в който в Москва решат, че има кой да поеме бизнеса на Пригожин с минимални щети и загуби, тогава вече той ще трябва много стриктно да следва съвета на генерал Петреъс и да избикаля отдалеч отворените прозорци. Но това ще е по-нататък…