Рубен Лазарев: С новата позиция на кандидат за общински съветник, вече бих могъл да изнеса малките си битки за историческия ни град на едно различно ниво

Кандидат общински съветник съм с гражданска квота към Българска социалдемократическа партия (БСДП, бюлетина 37), на втора позиция. Предложението получих преди два месеца от Теодор Дечев (Teodor Detchev), човек когото познавам не от вчера и когото силно уважавам. Мислех, приех.

Какво може да се очаква от мен? Ценностите ми са същите и те в огромна степен съвпадат с целите (вижте долу) на БСДП. Разбира се, ще продължавам да бъда тупкащото сърце на „Елефант“, но с новата позиция вече бих могъл да изнеса малките си битки за историческия ни град на едно различно ниво.

Лично в мое лице в качеството ми на общински съветник, гражданите без особена изненада (биха) ще продължават, освен друго, да имат: 

1. Ревностен поддръжник на идеята за опазване на културното историческо наследство в значително по-широко разбиране от общоприетото. София се съсипва всеки ден глобално и локално, а това бавно съсипва и нещо в мен. 

2. Радетел за една културна и атрактивна и подчертано туристическа София, без (!) това да нарушава правата на столичаните. 

3. Открит защитник на правата на ЛГБТИ общността. Учудени? Питайте, ще отговарям. 

4. Човек, разбиращ опасносностите пред надигащия се национализъм (и антисемитизъм), видими в достатъчна степен в нашата столица.

5. Не на последно място – радетел и за една по-комфортна и значително по-спортна София. Един град, приятен за живеене, поне в по-голямата му част. Някои от кварталите на града ни са толкова повредени, че ще могат да бъдат оправени само чрез огромни инвестиции и внимателно планиране за десетилетия напред. 

6. Един неподкупен и досадно усмихнат общинар, гласуващ за идеалите си, а не за портмонето. 

Държа да кажа няколко свои думи за Теодор Дечев, отправил ми съответната покана в края на лятото. Не знам, дали ще вляза в този СОС, но първата стъпка е направена и му благодаря. Доц. д-р Теодор Дечев, впрочем, е едно от малкото неопетнени имена в българската политика от най-новата история на България.

Човек, отговорен за безопасността по време на събарянето на мавзолея на Димитров, експерт в сферата на индустриалните отношения и сигурноста и на етно-политическите и национални конфликти (и всичко останало, което няма да изброявам). В периода 1998 - 2001 г. г-н Дечев беше заместник министър на труда и социалната политика, а днес е скромен кандидат за кмет, издигнат от БСДП. Човек, с когото ни свързва и професионалният му интерес към историята и геополитиката на Западна Азия, и в частност на Южен Кавказ и Азербайджан.

Относно БСДП да говоря от една страна ми се струва излишно – има си уикипедия, сайт, история. От друга пък ми се струва необходимо – не мисля, че много от съгражданите ни помнят, например, че партията е „виновникът“ за Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в 39 обикновено Народно събрание и е автор на разработения проект за решаване на проблема с неизплатените заплати в годините на Синята коалиция. 

Дали харесвам социалдемократическата идея с моите добре забележими про-десни виждания за живота? Да. Социалдемокрацията винаги е била срещу тоталитаризма и твърдо за отворения конкурентен пазар. Срещу масовата национализация и посягането върху частната собственост, но за балансиращ контрол върху природните богатства и стратегическите предприятия.

Харесвам идеята на социалдемокрацията в достатъчна степен, за да си сложа името в листата на кандидатите.

Работата на общинския съветник е силно подценявана от по-голямата част от избирателите и обикновено негативите и позитивите ги отнасят хората на далеч по видими позиции и най-вече общинските кметове. Софийската община има 61 места и от всяко едно от тях зависи гласуването на предложенията и контрола над внесените такива, гласуването на бюджета, както и почти всичко онова, за което по инерция обвиняваме „кмета“.

СОС е едно от най-лобираните места в българската администрация и затова всеки неподкупен глас на личност, радееща за бъдещето на града е с цената на злато. Разбира се, добрите намерения и некорумпираността далеч не са достатъчни за подобна отговорна позиция, но без тях заемането ѝ на мен лично ми се струва безсмислено от гледната точка на целесъобразността. Това, разбира се, е личното ми мнение. 

Относно целите в настоящата програма на БСДП. Те са рационално целеустремени и постижими: https://svobodennarod.eu/…/predizborna-platforma-na…

С този пост не ви подканвам вас, моите приятели и „приятели“ да гласувате за мен, тъй-като смятам, че индивидуалният избор не зависи от подобни подканвания. Наистина не вярвам в това. Вярвам обаче в желанието си за по-добро общество и също вярвам, че всяка адекватна и навраменна стъпка в тази посока е добре дошла.