Политически протуберанси

Наблюдавам напоследък с интерес разнопосочните изригвания в социалните мрежи на някогашните крайни поддръжници на „Синята идея“. Те хвърлиха през годините немалко усилия в стремежа си да докажат, че са най-десните и са най-верните последователи на това широко разпространено и трудно за дефиниране емоционално понятие на прехода.

Така горди с успехите си най-вече в борбата срещу своите партньори, въпросните пропуснаха да забележат как ситуацията се мени и постепенно оредяващите им редици ги яхват кръгове  близки до онези, които са заклеймявали като кръвни врагове и са плашили с лустрация. Докато накрая те, преродените в новите десни отрочета на бившата номенклатура, съвсем демократично не им предложиха да бъдат техните избраници, с които да преборят омразната политическата конкуренция.

За да могат новите „прогресивни сили“, изгрели на хоризонта, да завършат окончателно своята победа и да отворят път към светлото си икономическо бъдеще, заравяйки мрачното минало, от което вече са обрали дивидентите. 

Още когато процеса бе в своя зародиш преди седем години сътворих малък роман. В него сбъднах всички пръкващи се радикални предложения за политически и обществени промени у нас. Получи се една антиутопия, която символично нарекох „56-а година“. Ала тя няма нищо общо с пропагандираната някога „Априлска линия“, на която всяка успоредна крива беше по дефиниция права линия. Действието в него се развива у нас, но почти след век.

За съжаление обаче се оказа, че част от прийомите ни застигат далеч по-скоро от очакването. Процесът навярно се дължи на факта, че старият девиз „Петилетката в съкратени срокове!“, макар и внос от Изток се е вкоренил дълбоко в българската душа, копнееща да се устрои като онези от Запад. Благодаря на художника Калин Николов, сътворил корицата с изникналите сякаш от изпод земи червени духове, завладяващи битието. Тя илюстрира напълно онова, което текстът в книгата се опитва да разкаже.

И понеже новото време ни завладява със своето модерно мислене или по-точно с неговото тотално изпарение, вследствие политическите протуберанси е редно да се върна в реалността. А тя за жалост ми сочи, че само ден след тържествата в една източна столица в чест на тамошния вожд на „прогресивните сили“ и аз ще се кача в десетилетието на тези, които си търсят място сред мъдруващите анализатори.

Та поглеждайки към календара от позицията на част от бъдещ треньорски щаб реших да се включа във формирането на отбор, който да се опита да даде друг облик в настоящата политическа игра на местния общински терен. Ако не за друго, то да покаже, че идеите не са напълно погребани от властта на парите и на духовете от „незабравимото минало“ на корицата има все още жива алтернатива. Така се роди екипът ни за София, на който желая успех!