Страните от Средна Азия бяха буквално хвърлени да плуват в дълбокото и те се справиха с това в сътрудничество със страните от Южен Кавказ – Азербайджан и Грузия. Оста Казахстан – Азербайджан започва много бързо да се превръща в гръбнак на един нов транспортен ред по маршрута Изток – Запад. Оста Азербайджан – Туркменистан се оформя, макар и по-предпазливо като газова алтернатива на спрелите да постъпват в Европа руски въглеводороди.
Карта: Wikimedia Commons
Ситуацията, която беше създадена с ескалацията на военните действия в Украйна и въвличането на Руската федерация в пълномащабна война с Киев, отключи верига от последващи събития. Някои от тях имаха предистория и бяха част от вече протичащи процеси, но като цяло войната в Украйна рязко ускори комплекс от процеси, който би могъл да бъде наречен „втори етап на деколонизацията“ на бившите територии на Руската империя и Съветския съюз в Южен Кавказ (Закавказието) и Средна Азия.
Искам да подчертая, че тук не става дума за някакви идеологически заклинания или пропаганда. Става дума за анализ на действително протичащи процеси. Ако се върнем един век назад в историята, ще видим, че в началото на двадесетия век, Русия е една съвсем истинска колониална империя. Тя владее огромни територии, на които живее съвършено НЕруско население, което по никакъв начин и по никакъв повод не е заявявало желание да бъде поставено под владението на „Третия Рим“, още повече, че огромната част от това население не е християнско, още по-малко – православно. Едни от разпространените пропагандни клишета са „Русия няма нищо общо с колониализма“, "В Русия не е имало колониализъм", "в Русия не е имало расизъм" и други подобни. Тези клишета са силно разпространени, но напълно неверни.
Русия като колониална империя
Русия е колониална държава „пар екселанс“. Колониалната й политика е особено отчетлива и особено кръвожадна в Средна Азия, но не по-малко крайна е и в Северен Кавказ, Закавказието и Сибир. Впрочем, „забавен“ факт в днешния контекст е, че един от върховете на позора в руския колониализъм и империализъм е участието на Русия във всеобщото разграбване на Китай в края на ХІХ-ия век , което тя прави и като завладяване на територии и буквално – по време на потушаването на въстанието на „ихетуаните“, известно и като „въстанието на боксьорите“, руските войски опустошават императорския дворец в Пекин. Но това са дреболии.
Много по-сериозен е въпросът с амбициите на Русия за овладяване на Далечния изток, които първоначално довеждат до участието на империята в потушаването на „боксьорското въстание“ в Китай, а след това до съперничеството с Япония в Манчжурия и Корея, което довежда до Руско-японската война (1904-1905) и Първата руска революция от 1905 година
Световно известна е карикатурата на Анри Мейер от 1898 година, на която Китай е изобразен като баница, която делят кралица Виктория (Обединено кралство), император Вилхелм Втори (Германия), император Николай Втори (Русия) и император Мейдзи (Япония). Зад рамото на Николай Втори, който впрочем заема централно място, свенливо но делово наднича Мариана – националният символ на Франция. Зад всички желаещи да грабнат парче от баницата размахва ръце безсилният Ли Хунчжан – един от най-влиятелните и одиозни сановници в китайската империя Цин.
Преди години, основният въпрос, с който съветските пропагандисти „забиваха“ американските си опоненти беше: „А Вие защо биете негрите“? Днес, този въпрос се е трансформирал в : „А защо американците са изтребили индианците“?
Вярно е че американците са воювали с индианците, изтребили са голяма част от тях, а друга част са изпратили в така наречените "резервати". (Впрочем, най-много коренни жители на Америка загиват от епидемиите от непознати до този момент болести, дошли с европейците – най-вече от едра различните шарки. За „баланс“, в Европа има опустошителна и смъртоносна епидемия от сифилис, донесен от Америка). Само че, никой не се вълнува от факта, че Русия си има своята „индианска война“ или по-точно непрекъсната поредица от индиански войни и тя съвсем не е за пренебрегване.
В мига, в който руснаците влизат в съприкосновение с коренните народи в Аляска, започва изтребителна война. Местните се бият яростно и изобщо не искат да бъдат цивилизовани (в днешно време терминът сигурно би бил „денацифицирани“) от руските пришълци, но последните държат да им окажат братска помощ.
Парадоксално е, но местното население в Аляска придобива някакви права чак след купуването й от САЩ.
Става дума за така наречената „Руско-тлинкитска“ война в Аляска, която „де юре“ и „де факто“ продължава около 200 години. Началото й е страховитата „Битка за Ситка“, която взима формата на истинско етническо прочистване. Тази битка „разчиства“ терена за построяването на столицата на Руска Аляска. Преброяването от 1880 година в Аляска, показва че след руската цивилизационна мисия в Аляска са останали цели четиридесет и трима (43) тлинкити по поречието на Индианската река и в района на традиционния летен рибарски лагер на този народ. (Виж: История Русской Америки (1732-1867) в 3-х томах, под редакцией Н. Н. Болховитинова, т. 3,М., 1999, стр. 59-74, стр. 93-94. Също така и в: Зорин, Александр Васильевич, Битва за Ситку 1802-1804, М., Изд.: Русские витязи, 2016 г., ISBN 978-5-9907714-5-1).
Средна Азия и Южен Кавказ като руски колонии
Ако се върнем в Средна Азия и Южен Кавказ, там политиката на Руската империя е откровено колониална, а самите завладени територии са организирани административно твърде различно от земите в Европейска Русия. Нищо чудно – Европейска Русия е метрополия, а Южен Кавкад и Средна Азия са колониални владения.
През 1914 година, тоест в навечерието на гибелта на Руската империя, започнала с влизането й в Първата световна война, споменатите земи са организирани в Кавказкия край и в Средноазиатските владения, пълното название на които е „Степни и средноазиатски области“. Странното е, че и названието „Кавказки край“ и „Степни и средноазиатски области“ нямат формално юридическо значение, но са се използвали изключително широко, като присъстват сериозно както в официални документи, така дори и в статистиката на Руската империя. (Виж в: Статистический ежегодник России 1913 г., Центральный статистический комитет МВД, СПб, 1914г.).
В състава на Кавказкия край са влизали седем (7) губернии – Бакинска, Елисаветполска, Кутаиска, Ставрополска, Тифлиска, Черноморска и Ериванска; както и пет (5) области – Батумска, Дагестанска, Карска, Кубанска и Терска; заедно с два окръга – Сухумски и Закаталски.
В географско отношение, Терска и Кубанска област, заедно със Ставрополска и Черноморска губерния са отнасяни към Северен Кавказ, докато останалите области са отнасяни към Закавказието. Към Закавказието е отнасяна и Дагестанска област, макар че тя видимо не принадлежи на Закавказието – Южен Кавказ.
Град Баку е бил отделно „градоначалство“. Всички изброени региони – области, губернии и окръзи са влизали в състава на Кавказкото наместничество, с изключение на град Баку и на Ставрополска губрения. Последната е единствената от Кавказкия край, която не се е отличавала по начина си на управление от губерниите в Европейска Русия.
Кавказкото наместничество е преживяло различна организация в различни граници в различни времеви периоди. Първото наместничество е било в периода 1785 – 1796 година.
Второто наместничество съществува от 1844 до 1883 година. Всъщност то реално е преобразувано в Кавказка администрация още през 1881 година. Фактически по време на Кавказката администрация, наместникът от пълномощник на Царя се превръща направо в Господ за Кавказкия край, защото той съчетава функциите на „галвноначалстващ гражданската част“, главнокомандващ и на „наказной атаман“ на казашките войски.
Много любопитен факт е това, че първият „главноначалстващ“ на Кавказката администрация от 1 януари 1882 до 3 юни1890 година е самият княз Александър Михайлович Дондуков – Корсаков, добре познат ни като ръководител на временното руско управление в България, непосредствено след Руско-турската война от 1877-1878 година.
Дейността на Кавказката администрация е прекратена на 26 февруари 1905 година и Кавказ се връща към наместничеството. Третото кавказко наместничество в състав от шест губернии, пет области и два окръга (всичките изброени по-горе) ще просъществува до Февруарската революция през 1917 година, когато Временното правителство сглобява от депутатите от 4-тата Държавна дума така наречения Особен Закавказки комитет – ОЗАКОМ.
Наместникът на руския Император в Кавказ е имал много сериозни пълномощия. Неговият статут е забележително сходен с този на испанските вицекрале в Латинска Америка и с британския вицекрал на Индия. Наместникът е можел да решава всички въпроси, които не са изисквали издаване на нови закони. (Такава е терминологията – в Руската империя законите не са се приемали, а са се издавали). Той е бил абсолютен господар на чиновниците и е решавал дори въпросите на пенсионирането им. Извън юрисдикцията му са били само чиновниците от Държавния контрол, Държавната банка и съдът. При извънредни обстоятелства той е имал право да отменя постановления на управите на губерниите и областите. Съветът при Наместника е бил съвещателен орган, в който са влизали две специално назначени от Императора лица, представители на министерствата на вътрешните работи и финансите, на Главното управление по земеустройството и земеделието, старши председателят на Тифлиската съдебна палата и директорът на канцеларията на Наместника.
Все пак, правата на Наместника са били по-ограничени от тези на „главноначалстващия“ Кавказката администрация, преди него. По деликатен начин, намесата му в полицейските дела е била ограничена в някаква степен – с височайши императорски указ на 22 май 1905 година е била учредена длъжността на Завеждащия полицията в Кавказ, който е имал статут на помощник на Наместника по полицейската част.
Последният кавказки Наместник е самият Велик княз – Николай Николаевич Младши.
В състава на Средноазиатските владения – „Степните и Средноазиатските области“ са влизали девет (9) области – Акмолинска, Закаспийска, Самаркандска, Семипалатинска, Семиреченска, Сър-Даринска, Тургайска, Уралска и Ферганска. Част от областите са били обединени в генерал-губернаторства: Туркестанско, включващо Закаспийска, Самаркандска, Семиреченска, Сър-Даринска и Ферганска област, заедно със Степното генерал-губернаторство, което е включвало Акмолинска и Семипалатинска област.
Генерал-губернаторството е административно-териториална единица в Руската империя, въведена през 1775 година и ликвидирана през 1917 година. То е включвало няколко, най-често три погранични губернии или области. Генерал-губернаторът е бил военно-административен ръководител на съответния край. Той е контролирал дейността на подчинените му губернии, но не се е намесвал пряко и оперативно в управлението им. Естествено всички генерал-губернатори са висши военни.
Кратката демократизация, донесена от Февруарската революция е заменена с ново затягане на режима след Октомврийския преврат. Единствено изключителното късогледство на водачите на „белите“, в това число на адмирал Колчак и генерал Деникин, които не спират да пледират за „единна и неделима Русия“, позволява на болшевиките да използват националните движения на много места в своя изгода.
Ленин действително е ненавиждал стария ред в Руската империя и е бил изключително изобретателен в лансирането на федералния модел и на различните културни автономии. Но независимо от това, след създаването на Съветския съюз, в който различните републики преживяват различни трансформации и на статута си и на границите си, положението на народите от Южен Кавказ и от Средна Азия остава някъде между това на колония и правата на доминион.
Всъщност, и по време на Империята и в съветско време на територията на Южен Кавказ, наричан тогава Закавказие и в Средна Азия се извършва масирано заселване на руснаци – колонисти. Всъщност, прословутото „разораване на целините“ започва още по времето на Столипин – то е част от опита му да създаде фермерско земеделие в Руската империя. „Разораването“ е съпроводено с голямо преселване на руско население. Този процес продължава и в съветско време, за да се стигне до положението при разпадането на СССР, руснаците в Казахстан да се горе-долу колкото казахите.
Разбира се, доминионите на Британската империя имат несравнимо по-големи права в сравнение със съветските републики. На мирната конференция в Париж след Първата световна война, доминионите участват със собствени делегации, техните министър-председатели (като Ян Смътс примерно) взимат дейно участие в съставянето на мирните договори, и прочее.
Съветските републики са далече от тези права и самостоятелност. Едва след Втората световна война, Украинската ССР и Беларуската ССР се „издигат в длъжност“, като стават членове на ООН заедно с СССР като цяло и се изравняват с доминиони като Канада, Австралийския съюз, Южноафриканския съюз и Нова Зеландия.
За останалите съветски републики изобщо не може да се говори за подобен лукс. И в навечерието на колапса на СССР, не Сталин или Берия, а реформаторът Михаил Сергеевич Горбачов се опитваше по собствено усмотрение да смени първия секретар на КПСС в Казахстан. На 16 декември 1986 година, в рамките на рекордно кратък пленум на ЦК на Комунистическата партия на Казахстан, продължил едва 18 минути, казахът Динмухамед Кунаев е свален от поста първи секретар на КП на Казахстан и на негово място е избран руснакът Генадий Колбин – първи секретар на Уляновския областен комитет на КПСС, лично протеже на Горбачов. Този ход довежда до масови безредици, влезли в историята на страната под името „Желтоксан“, казахската дума за „декември“.
Пак по време на Перестройката, а не на сталиновата тирания, московското ръководство нарежда на съветската армия да щурмува столицата на Азербайджанската ССР, уплашено че може да загуби първите полусвободни избори, които предстоят. Във връзка с тази „уплаха“ 20 януари 1990 година става известен като „Черният януари“, а насред Баку се появява съвсем ново гробище в което са погребани жертви на умиротворителна мисия на съветските солдати.
Деколонизацията на Южен Кавказ и Средна Азия – изтъкана от естествени и форсмажорни събития и процеси
Разпадането на СССР става причина за започването на процес на деколонизация в разглежданите земи. Бавно но неотклонно Закавказието започва да става Южен Кавказ. Грузия изобщо отказва да участва в създаването на така наречената Организация на независимите държави, която според споразумението от Беловежката гора е трябвало да замени разпуснатия СССР. Първоначално Азербайджан също се въздържа от подобно участие, защото спомените от „Черния януари са твърде пресни“, но неудачите в управлението на Народния фронт довеждат до присъединяването му към ОНД. Това обаче става чак през 1993 година.
Страните от Средна Азия се присъединяват към ОНД, но и при тях се наблюдава резервираност. На 13 декември 1991 година, на срещата си в Ашхабад, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан, открито поставят условия за включването си в създадената от държавните глави на Русия, Украйна и Беларус Организация на независимите държави. Те искат равнопоставеност, а алтернативата за техен отделен съюз е напълно реална и предложена от лидера на Туркменистан – Ниязов.
Несъмнено разпадането на СССР дава мощен тласък на деколонизацията на Южен Кавказ и Средна Азия, макар че по напълно естествени причини, бившите съветски републики остават в огромна степен в икономическа орбита около Москва. Тук ролята на локомотив на деколонизацията изиграва Азербайджан, където президентът Хайдар Алиев безкомпромисно преориентира нефтодобивната и газодобивната промишленост на страната към световните нефтени компании. Това става съвсем открито и официално с подписването на така наречения „Договор на столетието“, подписан през 1994 година с международен консорциум на водещите нефто-газови компании наречен „Aserbaidschan International Operating Company“ (AIOC). Сделката довежда в Азербайджан най-модерните съвременни технологии за издирване и добив на въглеводороди и осигурява на страната 80% от общата чиста печалба.
Несъмнено, описваният процес на еманципация, който в Средна Азия е значително по-бавен би останал постепенен и много „плавен“, ако Владимир Путин не беше създал безпрецедентната форсмажорна ситуация с ескалацията на войната в Украйна. С един замах той ликвидира целия северен маршрут за превоз на стоки между Европа и Китай, минаващ през Русия и стана причина за начертаването на съвършено нова карта на международната логистика.
Наложените санкции и отказът на застрахователните компании да застраховат и най-вече да не презастраховат кораби излизащи от руски пристанища, изправи страните от Средна Азия и на първо място Казахстан пред избора или да отворят нови маршрути. Казахстан естествено избра второто и по този начин така нареченият „среден“ или „междинен“ маршрут се превърна за броени дни от спомагателно трасе в основен търговски път по оста Изток – Запад.
Страните от Средна Азия бяха буквално хвърлени да плуват в дълбокото и те се справиха с това в сътрудничество със страните от Южен Кавказ – Азербайджан и Грузия. Оста Казахстан – Азербайджан започва много бързо да се превръща в гръбнак на един нов транспортен ред по маршрута Изток – Запад. Оста Азербайджан – Туркменистан се оформя, макар и по-предпазливо като газова алтернатива на спрелите да постъпват в Европа руски въглеводороди.
И тук възниква въпросът за ролята и перспективата на взаимоотношенията между Европейския съюз и Азербайджан, както и за мястото на България в тези взаимоотношения. Можем да обобщим, че сътрудничеството с Азербайджан има поне пет стратегически направления, които са от ключово значение:
I. Доставките на природен газ, най-вече тези по Южния газов коридор, чийто европейски клон е Трансадриатическият газопровод (TAP) и от който се отклонява интерконекторът „Гърция-България“ (IGB). Тук на първо място целта е да се постигне удвояване на доставките на азербайджански газ за страните от ЕС;
II. Азербайджан като производител и доставчик на „зелен“ водород. Ключово е оползотворяването на потенциала на вятърната енергия от Каспийско море за производство на водород с помощта на електролиза без вредни емисии. Пак от много важно значение е въпросът за използваемостта на съществуващата инфраструктура за пренос на природен газ, за доставки и на водород;
III. Абсолютно в същия контекст е и въпросът за Азербайджан като производител и доставчик на „зелена“ електроенергия. Ключово значение тук има готовността на водещите технологични компании да сътрудничат с Азербайджан за производството на електроенергия от вятъра в района на Каспийско море, както и от слънчева енергия в освободените райони на Карабах, където примерно компанията „Бритиш Петролеум“ вече строи първия фотоволтаичен парк в района на град Джебраил. Впрочем, както би казал Цезар – „жребият е хвърлен“. Вече е факт договорът между Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария за пренос на зелена електроенергия по кабел с високо напрежение по дъното на Черно море.
IV. Ако се върнем към въпроса за доставките на въглеводороди, ролята на Азербайджан нараства не само като страна, която добива нефт и го доставя на редица демократични държави. (Страната е най-големият доставчик на нефт за Израел и това е причината за постоянни гневни филипики от страна на режима в Техеран). В сегашната ситуация рязко нараства ролята на Азербайджан и като преносител на казахстанския нефт със собствената си инфраструктура. Преносът на казахстански нефт по нефтопровода до Новоросийск през руската територия е повече от проблематично и Казахстан вече разчита в огромна степен на нефтопроводите по които се транспортира азербайджанският нефт – тръбопроводите „Баку - Джейхан“ (до брега на Средиземно море) и „Баку - Супса“ (до грузинския участък от брега на Черно море).
V. На последно, но не по значение място в този списък е ролята, която Азербайджан играе при обслужването на „средния“ или „междинен“ коридор в преноса на стоки и товари по маршрута „Изток – Запад“. Азербайджан вече е транспортен хъб – на негова територия се пресичат коридорите „Изток-Запад“ и „Север-Юг“. Ескалацията на войната в Украйна направи „средния“ коридор не второстепенен, допълнителен и „поддържащ“, а основен маршрут.
От геополитическа и геоикономическа гледна точка, оста Азербайджан – Казахстан придобива голямо значение. Всъщност, синергията между Азербайджан и Казахстан може да бъде наречена „локомотив на деколонизацията“ в Средна Азия и Южен Кавказ.
Перспективата на отношенията ЕС – Азербайджан и съответно на отношенията България - Азербайджан
Да разгледаме значението на отношенията ЕС – Азербайджан, както и на българо-азербайджанските отношения, обобщени в изброените по-горе пет посоки:
Удвояването на доставките на природен газ и ролята в този процес на Южния газов коридор, Трансадриатическия газопровод и интерконектора IGB.
Благодарение на дългосрочната стратегия на Азербайджанската република в областта на енергоносителите, като и на цялостната държавна политика на Баку, беше изградена впечатляваща верига от газопроводи от брега на Каспийско море до адриатическия бряг на Италия. Създаденият по този начин Южен газов коридор
Само през януари 2023 година, по данни на Евростат, Италия е закупила от Азербайджан по Трансадриатическия газопровод (TAP) природен газ на стойност 842 722 785 евро. Износът на природен газ от Азербайджан за Италия през месец януари на 2023 година възлиза на 732 675 000 кубически метра.
Общите разходи на страните от ЕС за внос на азербайджански газ за разглеждания период са възлезли на 1 006 939 047 евро, а обемът на доставките е 972,9 милиона кубически метра. (Виж: Зейналова, Ляман, В ЕС съобщиха стойността на газа, внасян в Италия по TAP, 14.04.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/v-es-sobschikha-stoynostta-na-gaza-vnasyan-v-italiya-po-tap ).
Всъщност, Азербайджан започна доставките на природен газ в Европа по Южния газов коридор на 31 декември 2020 година. По Трансадриатическия газопровод (TAP), който е европейският участък на Южния газов коридор от началото на търговската му експлоатация са били доставени 22 милиарда кубически метра природен газ. През тази година, Азербайджан планира да изнесе в Европа 12 милиарда кубически метра природен газ.
В момента България задоволява вече над половината от потребностите си с помощта на природния газ от Азербайджан, идващ по Южния газов коридор, в това число по Трансадриатическия газопровод и през интерконектора „Гърция - България“ (IGB). Интерконекторът има достатъчно технически резерви за да може това количество да се удвои и дори да се утрои.
През месец април 2023 година, цената на природния газ в България се понижи с 8 %, като Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ в размер на 98,16 лева за един мегаватчас без допълнително заплащане, срещу цена от 106,74 лева за мегаватчас през месец март. Причината за намалението е казана ясно в съобщението на ДКЕВР:
„При изчисляването на цената на газовия микс е включена цената на азербайджанския газ, който се доставя по интерконектора „Гърция-България“. Тези обеми покриват 51,9% от потреблението на страната и имат ключово значение за постигане на благоприятни цени на природния газ“. (Виж: КЕВР утвърди цена на природния газ за месец април от 98, 16 лв./MWh, 01.04.2023 г., https://www.dker.bg/news/942/65/kevr-utvrdi-tsena-na-prirodniya-gaz-za-mesets-april-ot-98-16-lv-MWh.html ).
България започна внос на природен газ от Азербайджан по интерконектора „Гърция-България“ (IGB), който влезе в експлоатация на 01 октомври 2022 година. Обемът на догоорените доставки на природен газ възлиза на 1 милиард кубически метра газ годишно. Общата пропускателна способност на IGB възлиза на 3 милиарда кубически метра годишно с възможност за увеличение до 5 милиарда кубически метра годишно.
Отделен въпрос е, че дори и най-верните руски съюзници в Европа – Сърбия и Унгария, припряно диверсифицират и маршрутите и източниците си на доставка на природен газ. Тези доставки ще минават през България, като доставките за Сърбия се очаква да започнат по интерконектора „София - Ниш“ в най-близко време. (Виж в: Ахмадова, Марияна, Сърбия разчита да получи азербайджански газ в близко време, 24.07.2022 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/srbiya-razchita-da-poluchi-azerbaydzhanski-gaz-v-blizko-vreme ; както и в: Зейналова, Ляман, Заместник министър-председателката на Сърбия посочи сроковете за включване на страната й към „Южния газов коридор“, 23.11.2021 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/zamestnik-ministr-predsedatelkata-na-srbiya-posochi-srokovete-za-vklyuvane-na-stranata-y-km ).
Едновременно с това, България, Румъния и Унгария вече се споразумяха да си сътрудничат в осигуряването на доставката на 100 милиона кубически метра азербайджански газ за Унгария през настоящата година. Външният министър на Унгария – Петер Сийярто огласи, че:
„По-късно страните ще подпишат дългосрочен договор за доставката на около две милиарда кубически метра природен газ годишно. Газът ще се доставя транзитно през Турция и съответните компании обсъждат подробностите в момента. … За нас диверсификацията означава възможност да се купуват енергоносители от максимално възможното количество източници и по максимално възможния брой маршрути. Енергийната сигурност на Унгария не може да бъде гарантирана без участието на тюркските държави“. Разбира се, необходимо е известно развитие на инфраструктурата за пренос на природен газ в Югоизточна Европа, за което Унгария е обединила усилията си с България и Румъния. Споразумението по всички тези въпроси се очаква да бъде подписано в края на април. (Виж: Зейналова, Ляман, Петер Сийярто – Унгария, България и Румъния ще подпишат споразумение за внос на природен газ от Азербайджан, 30.03.2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/peter-siyyarto-ungariya-blgariya-i-rumniya-sche-podpishat-sporazumenie-za-vnos-na-priroden-gaz-ot ). Според последните данни, през първото тримесечие на 2023 година добивът на природен газ в Азербайджан е нараснал с три процента и е достигнал до 12,2 милиарда кубически метра. Повече от половината или 6,5 милиарда кубически метра природен газ, страната е изнесла на външните пазари.
През първото тримесечие на 2023 година, добивът на нефт в Азербайджан (заедно с кондензата) е възлязъл на 7,7 милиона тона, а на природен газ – на 12,2 милиарда кубически метра 1осъществявайки по този начин ръст от три процента). На експорта се е паднал дял от 6,5 милиарда кубически метра природен газ. (Виж: Зейналова, Ляман, В ЕС съобщиха стойността на газа, внасян в Италия по TAP, 14.04.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/v-es-sobschikha-stoynostta-na-gaza-vnasyan-v-italiya-po-tap ).
От януари до март 2023 година, Азербайджан е изнесъл природен газ в Европа (2,9 милиарда кубически метра), в Турция (2,7 милиарда кубически метра) и в Грузия (0,9 милиарда кубически метра). През разглеждания период 1,4 милиарда кубически метра природен газ са били изнесени в Турция по газопровода TANAP (Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline – Трансанадолският тръбопровод за природен газ).
В крайна сметка, на ниво ЕС – Азербайджан вече е постигнато необратимо споразумение, че доставките на азербайджански природен газ за страните от Европейския съюз ще бъдат удвоени. Това поражда необходимостта от нови инвестиции в преносната инфраструктура, макар че по принцип мениджърите на Трансадриатическия газопровод, който представлява европейската част на Южния газов коридор, смятат, че е възможно това да бъде осъществено без да се изглажда допълнителна тръба на TAP.
Според управляващия директор на TAP – Лека Скиепати, от 2026 година, по Трансадриатическия газопровод ще се пренасят допълнително по 1,2 милиарда кубически метра природен газ годишно. По време на Европейската газова конференция тази година той заяви:
„Неотдавна консорциумът TAP даде ход на първия етап от разширяването на мощностите си. Транспортирането на 1,2 миларда кубически метра природен газ от 2026 година ще стане първоначалната фаза на процеса на разширяване и на увеличаване на пропускателната способност на газопровода до 20 милиарда кубически метра природен газ годишно“. (Виж в: Зейналова, Ляман, Лука Скиепати: От 2026 година по TAP ще се транспортират допълнителни обеми природен газ, 28.03.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/luka-skiepati-ot-2026-godina-po-tap-sche-se-transportirat-doplnitelni-obemi-priroden-gaz ).
В момента по ТАР годишно се доставят осем милиарда кубически метра природен газ в Италия и по един милиард кубически метра природен газ в Гърция и в България. Ясно е, че независимо от факта, че ЕС разглежда природения газ като „преходно гориво“, сътрудничеството между Брюксел и Баку, респективно между София и Баку в тази област тепърва ще се задълбочава и трябва да бъде максимално оптимизирано и усъвършенствано в интерес и на двете страни. Още повече, че природния газ е не само преходно гориво, но и най-вече суровина за химическата промишленост. Впрочем, в България значението на природния газ като суровина не отстъпва на значението му като гориво.
Освен в страните от ЕС, азербайджанският природен газ се очаква с нетърпение и в страните от Западните Балкани. Там се работи интензивно по мащабен проект – Йонийско – Адриатическия газопоровод, който трябва да обслужава Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хъарватско и Словения. Вече е приключено предварителното проектиране на албанския и черногорския участък на Йонийско – Адриатическия газопровод (IAP), според информацията от компанията “Plinacro”, която е операторът на газопреносната система на Хърватско.
„На хърватския участък на Йонийско – Адриатическия газопровод (IAP) се вижда голям напредък, което в значителна степен стана възможно благодарение на средствата от фондовете на Европейския съюз като Западно-балканската инвестиционна програма (Western Balkans Investment Framework - WBIF). По-специално, за някои участъци на газопровода на хърватска територия вече са получени разрешения за строеж, а на албанска и черногорска територия вече е завършено предварителното проектиране“, са съобщили от компанията. (Зейналова, Ляман, Предварительное проектирование Ионическо – Адриатического трубопровода завершено, 21.03.2023, https://www.trend.az/business/energy/3725746.html ).
Напомняме, че Йонийско – Адриатическия газопровод може да бъде свързан с Трансадриатическия газопровод (TAP) с оглед на транспортирането на природен газ до много страни от Югоизточна Европа. Пропускателната способност на газопровода възлиза на пет милиарда кубически метра природен газ годишно.
Мениджмънтът на TAP вече е подписал меморандуми за разбирателство и сътрудничество с разработващите този проект, по-специално с компанията Plinacro (Хърватско), BH-Gas (Босна и Херцеговина), GeoplinPlinovodi (Словения), а също така и с правителствата на Черна гора и Албания. Създадена е работна група от представители на TAP и на IAP, която провежда редовни срещи, за съгласуване на техническите въпроси на свързването на двата газопровода.
Според компанията Plinacro , в Хърватско се надяват на по-нататъшно финансиране на проекта на Йонийско – Адриатическия газопровод (IAP).
„В методическите препоръки за осъществяването на „зеления дневен ред“ за Западните Балкани, в съпроводителния документ за икономическия и инвестиционния план за този регион, IAP е признат за проект който заслужава подкрепа. Затова ние се надяваме на възможност за финансиране и от други фондове на Европейския съюз“, са съобщили от компанията. (Зейналова, Ляман, Хорватия надеется на дальнейшее финансирование Ионическо – Адриатического трубопровода, 23.03.2023, https://www.trend.az/business/energy/3726167.html ).
От там са съобщили, че на подготвителните етапи на проекта, компанията е получила грант в рамките на Западно-балканската инвестиционна програма (Western Balkans Investment Framework - WBIF) за комплексна технико-икономическа обосновка на стойност 3,5 милиона евро, а Черна гора и Албания са получили допълнителен грант с размер 4,2 милиона евро.
От своя страна, говорейки на 13 март 2023 година на съвместна пресконференция с Олаф Шолц в Мюнхен, Президентът Илхам Алиев заяви, че Азербайджан вече е получил поръчки за доставка на природен газ от не по-малко от десет европейски страни, които се стремят да получат част от тези ценни каспийски ресурси.
„Ние изнасяме природен газ вече повече от две години и с всяка година тези числа растат. След [ескалацията на] руско-украинската война пи нас пристигнаха поръчки и предложения от не по-малко от 10 европейски държави за осигуряване на доставки на природен газ в тях или за величаване на обема на доставките в страни, където вече доставяме природен газ. Според Меморандума за разбирателство, подписан с Европейския съюз през миналата година, ние планираме до 2027 година да доставяме в европейското пространство 20 милиарда кубически метра природен газ годишно. Също така, трябва да кажа, че нашият износ на природен газ не се ограничава само с европейското пространство“, е казал Илхам Алиев. (Ахмедова, Марьяна, Босния и Герцеговина расчитывает на азербайджанский газ – взвешенная энергетическая стратегия Президента Ильхама Алиева, 13.04.2023, https://www.trend.az/azerbaijan/politics/3734671.html ).
Босна и Херцеговина е една от тези 10 страни, които искат природен газ от Азербайджан. Тази държава неколкократно е изразявала своята заинтересуваност от това.
През 2022 година, само в европейските страни Азербайджан е доставил вече над 11 милиарда кубически метра природен газ. Общият обем на износа на азербайджански газ за миналата година възлезе на 22,6 милиарда кубически метра. През тази година, Азербайджан планира да увеличи доставките на природен газ на 24 милиарда кубически метра.
В момента доставките на азербайджански природен газ се осъществяват по вече подписани договори с изрично посочени конкретни обеми. За да се удовлетвори нарастващото търсене на пазара, трябва да се увеличи добивът на природен газ, което е невъзможно без да се сключат нови споразумения. Азербайджан притежава голям потенциал за увеличаване на добива на природен газ на такива находища като „Абшерон“, „Умид“, „Бабек“, „Асиман“, „Шафаг“ и други.
И действително, тези амбициозни планове на Азербайджан са напълно осъществими. Южният газов коридор (ЮКГ) е уникален глобален промишлен проект, който дава възможност на Азербайджан да изнася самостоятелно своя природен газ на европейските пазари. Разширението на Южния газов коридор (ЮГК), който започна да доставя азербайджанско „синьо гориво“ през 2020 година, по-специално на неговите основни части – TAP и TANAP, вече се прави. Освен това е предвидено строителство на нови тръбопроводи. По този начин няма нужда да се безпокоим от недостиг на природен газ в дългосрочна перспектива.
Йонийско-Адриатическият газопровод (IAP) е проект, който представлява особен интерес за Босна и Херцеговина. Той може да бъде свързан с TAP. Очаква се, строителството на този газопровод да завърши през 2028 година. Тръбопроводът с обща дължина от 516 километра ще се простира от Албания през Черна гора и Босна и Херцеговина до Сплит в Хърватско. Очаква се , че пропускателната способност на IAPф ще възлезе на 5 милиарда кубически метра в година.
„Колкото повече интерконектори има, толкова повече ще може да се разшири географията на нашия износ на природен газ за Европа. Естествено, трябва да се подпишат дългосрочни договори, защото както ни е добре известно, в Европа има много силни тенденции към „зелен“ преход и ние сме заинтересувани от дългосрочни договори. Надявам се, че ние ще успеем да съгласуваме помежду си тези въпроси. В същото време, ако отчетем инвестициите влагани от Азербайджан във възобновяеми видове енергия, то природният газ който сега се изразходва за производство на електроенергия [в Азербайджан], също ще може да се експортира в Европа и по този начин в бъдеще нашият износ ще се измерва с още по-големи числа, отколкото ние предвиждаме [в момента]“, е заявил Президентът Илхам Алиев на съвместната пресконференция с канцлера на Германия. (Ахмедова, Марьяна, Босния и Герцеговина расчитывает на азербайджанский газ – взвешенная энергетическая стратегия Президента Ильхама Алиева, 13.04.2023, https://www.trend.az/azerbaijan/politics/3734671.html ).
Очевидно е, че следвайки и спазвайки споразуменията, подписани с европейските страни, Азербайджан ще продължи да бъде надежден доставчик за своите. Тази политика вече доказа своята ефективност. Сега вече се очаква активност от страна на тези страни, които се стремят да разширят енергийното си сътрудничество с Азербайджан.
Азербайджан като потенциален доставчик на зелен водород
Азербайджан може да стане важен регионален лидер и доставчик на нисковъглероден водород в ЕС. Азербайджанското ръководство неколкократно даде заявка в тази посока. На същото мнение са и експерти, оценители и изследователи от консултантските компании.
Едно от последните убедени изказвания в тази посока беше заявеното мнение от страна на Владимир Рогов, управляващ директор и партньор в „Boston Consulting Group“ (BCG). Той е подчертал, че в периода до 2050 година, световните инвестиции в нисковъглероден водород ще възлизат някъде между 6 и 12 трилиона американски долара.
„Обаче, между 300 и 700 милиона американски долара от този обем трябва да бъдат вложени още до 2030 година. Азербайджан може да стане един от бенефициентите на водородния тренд, благодарение на своите уникални конкурентни предимства. Благодарение на наличието на всички фактори, необходими за развитието на индустрията на „зеления“ водород, Азербайджан може да стане регионален лидер и надежден доставчик за Европейския съюз. Подкрепата за проектите на „зелената“ енергетика в рамките на европейската програма за изгодно финансиране „REPowerEU“ и нарастващият интерес на инвеститорите, създават благоприятни условия за бързото развитие на сектора за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и на водородния отрасъл на икономиката на страната“, отбелязал е Владимир Рогов. (Виж в: Зейналова, Ляман, Азербайджан може да стане важен доставчик на нисковъглероден водород за ЕС, 09.04.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/azerbaydzhan-mozhe-da-stane-vazhen-dostavchik-na-niskovgleroden-vodorod-za-es ).
Според него, нисковъглеродния водород е иновационна възможност за понижаване на въглеродните емисии в отраслите, които не се поддават добре на декарбонизация, като производството на основни химикали, авиацията, стоманодобивната промишленост, морските превози и дългите магистрални автомобилни превози, която ще бъде използвана за достигане на въглеродна неутралност до 2050 година.
„За разлика от „сивия“ водород, получаван от природен газ или от метан, нисковъглеродния водород се произвежда по електролизен метод с използване на електроенергия, получена от такива възобновяеми източници, като енергията на вятъра или слънцето, или от изкопаеми горива в съчетание с улавяне и съхраняване на въглерода“ е добавил той. (Виж в: Зейналова, Ляман, Азербайджан може да стане важен доставчик на нисковъглероден водород за ЕС, 09.04.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/azerbaydzhan-mozhe-da-stane-vazhen-dostavchik-na-niskovgleroden-vodorod-za-es ).
Консорциумът на Трансадриатическия газопровод (TAP), по който в Гърция, Италия и България се доставя азербайджански природен газ, се занимава вече няколко години с техническите възможности на TAP за пренос както на природен газ, така и на водород. Заявките за обявяване на предварителни резултати от изследванията върху възможностите за пренос на водород по този газопровод датират още от 2021 година, когато се очакваше предварителната картина да бъде оповестена до края на същата година. Такова беше и намерението, заявено от ръководителя на отдела за външни връзки в TAP – Вугар Вейсалов:
„Намираме се в процесна оценка на степента, до която TAP може да се приспособи технически за да транспортира смес от природен газ и водород. В момента консорциумът TAP изучава изискванията към конструкцията на новото оборудване за транспортиране на водород. Сега се провежда първоначално проучване и предварителните резултати се очакват към края на годината“, заявява още през 2021 година Вугар Вейсалов. (Виж в: Зейналова, Ляман, Консорциумът TAP за изясняването на възможностите за пренос на водород по Трансадриатическия газопровод, 26.09.2021 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/konsorciumt-tap-za-izyasnyavaneto-na-vzmozhnostite-za-prenos-na-vodorod-po-trans-adriaticheskiya ).
По-рано през същата година, вицепрезидентът на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) по инвестициите и маркетинга – Елшад Насиров заяви, че двадесет процента от пропускателната спосолност на Трансанадолския газопровод (TANAP) могат да бъдат използвани за транспортиране на водород в Европа, без да се правят допълнителни инвестиции. Това стана по време на среща, проведена от Глобалния енергиен център на Атлантическия съвет на тема: „Енергийната дипломация и трансатлантическото сътрудничество: пускането н експлоатация на Южния газов коридор“. Той казва дословно:
„Нефтогазовите компании трябва да се адаптират към променящата се енергийна среда. Водородът, който може да се произвежда от възобновяеми източници, с използване на ядрена енергия и чрез други енергийни източници, може да се транспортира като природния газ по тръбопроводи. От тук нататък ние трябва да мислим много бързо. Ние обсъждаме водородните технологии с „Бритиш петролеум“ (bp), а също и с немски и японски компании. … В този контекст, като SOCAR, ние завършихме някои изследвания и анализ на [възможностите] за транспорта на водород без никакви допълнителни инвестиции“. (Виж в: Аббасова, Н., SOCAR: Двадесет процента от пропускателната способност на TANAP може да бъде използвана за доставки на водород в Европа, без да се правят допълнителни инвестиции, 18.02.2021 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/socar-dvadeset-procenta-ot-propuskatelnata-sposobnost-na-tanap-mozhe-da-bde-izpolzuvana-za-dostavki ).
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) също работи над изясняване параметрите на пазара на азербайджанската ниско въглеродна водородна икономика. ЕБВР подкрепя и развитието на „зелената“ икономика в Азербайджан, като финансира сектора на възобновяемите енергийни източници и повишаването на енергияната ефективност. Според ръководството на офиса на ЕБВР в Баку, банката оказва помощ на правителството на Азербайджан за оценяването на потенциала на страната за производство на водород.
През януари 2023 година, ръководителката на представителството на ЕБВР в Азербайджан – Камола Махмудова съобщи, че банката поготвя отчет за резултатите от изследване на пазара на азербайджанския нисковъглероден водород. Тя информира публиката, че:
„В момента се подготвя отчет и ние очакваме, че той ще бъде завършен през идните месеци“. (Виж в: Махмудова, Камола, ЕБВР поддържа Азербайджан при оценяването на потенциала на страната за производство на водород, 02.01.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/ebvr-poddrzha-azerbaydzhan-pri-ocenyavaneto-na-potenciala-na-stranata-za-proizvodstvo-na-vodorod ).
Всъщност, още на 13 ноември 2021 година, президентът на International Business Forum (IBF) и основател на Асоциацията на независимите индустриалци и предприемачи в Турция (MÜSİAD) – Ерол Ярар, заявява на пресконференция в Баку, че турската страна ще предложи на Азербайджан да създадат съвместен институт за изследвания в областта на водородната икономика.
Според думите му, през следващите 20 – 30 години се предвижда намаляване на дела на нефта в световното производство на електроенергия. Във връзка с това, особена актуалност придобива въпросът за използване на водорода като енергоносител.
„По тази причина, ние ще предложим да се създаде съвместен институт за изследвания в областта на водородната енергетика между Азербайджан и Турция. Съществуват два основни Източника на водород: той се произвежда както чрез електролитна дисоциация на водата, така и от кокс и метан. Водещите страни в света отделят милиарди долари за проучвания в тази област“, коментира тогава Ерол Ярар. (Сафарли, Чингиз, Азербайджан и Турция ще създадат институт за изследвания в областта на водородната енергетика, 13.11.2021, https://blacksea-caspia.eu/bg/azerbaydzhan-i-turciya-sche-szdadat-institut-za-izsledvaniya-v-oblastta-na-vodorodnata-energetika ).
Всъщност, вече не може да има съмнение в намеренията и амбициите на Азербайджан по отношение на заемането на място в световното разпределние на труда в областта на зелената енергетика, в това число и при производството на „зелен“ водород. Тези намерения бяха ясно артикулирани от министъра на енергетиката на страната – Парвиз Шахбазов, който заяви публично и в прав текст:
„В близко бъдеще Азербайджан ще стане важен доставчик на зелена енергия и водород за Европа“. Освен това, какво е казал министърът, много важно е и къде го е казал. Заявлението е направено пред министерското заседание на Консултативния съвет на Южния газов коридор в Баку в началото на месец февруари 2023 година. Южният газов коридор е проект за доставка на фосилно гориво, независимо, че природният газ е източник на много по-малко парникови емисии в сравнение с въглищата. Въпреки това, точно на този форум министърът специално акцентира, че редом с природния газ, зелената енергетика е главен приоритет за Азербайджан. (Виж в: Зейналова, Ляман, Парвиз Шахбазов: Азербайджан ще стане важен доставчик на зелена енергия и водород за Европа, 03.02.2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/parviz-shakhbazov-azerbaydzhan-sche-stane-vazhen-dostavchik-na-zelena-energiya-i-vodorod-za-evropa ).
Според Парвиз Шахбазов, текущата 2023 година е решаваща за усилията на Азербайджан, както за рязкото увеличаване на доставките по Южния газов коридор, така и за насочването на каспийската зелена енергия към европейските потребители. Създаването на коридор за зелена енергия от Азербайджан към Европа е обявено за стратегически приоритет. В тази насока вече са предприети много важни стъпки:
„Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария направиха историческа крачка през декември 2022 година и се договориха да съединят Каспийско море с Европа с коридор за зелена енергия. През втория етап се планира доставянето на 3 – 4 гигавата зелена енергия по този маршрут, който ще стане коридорът за зелена енергия на 21-ия век. Нашето сътрудничество с чудестранните енергийни компании по проекти в сферата на зелената енергетика с мощност повече от 25 гигавата, подволява на Азербайджан да стане важен и надежден партньор, доставящ зелена енергия и водород в Европа“, заявява Парвиз Шахбазов. (Виж в: Зейналова, Ляман, Парвиз Шахбазов: Азербайджан ще стане важен доставчик на зелена енергия и водород за Европа, 03.02.2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/parviz-shakhbazov-azerbaydzhan-sche-stane-vazhen-dostavchik-na-zelena-energiya-i-vodorod-za-evropa ).
През месец март 2023 година беше официално оповестено, че Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) е привлекла няколко международни консултантски компании за преразглеждане на „зелената“ й стратегия. Съобщението беше направено от представителя на SOCAR – Теймул Гулиев по време на панелната дискусия на семинара „Зеленият водород – път към декарблонизацията“.
Според него, процесът на преразглеждане ще приключи в рамките на шест месеца. Преразглеждането на стратегията обхваща въпроси относно понижаването на нивото на въглеродните емисии и намаляването на емисиите на парниковите газове като цяло.
Теймул Гулиев е посочил, че в Европа се възлагат големи надежди на водорода и че анализът на пазара сочи постоянно нарастване на необходимостта от водород.
„Очаква се, че към 2030 година необходимостта от водород ще възлиза на 20 милиона тона, 10 милиона от които ще се произвеждат в Европа, а останалите ще се внасят“ е казал Теймур Гулиев.
Според него, на този фон в момента се провеждат изследвания в областта на транспортирането на водород по Трансадриатическия газопровод и се очаква работата по тях да завърши през 2024 година. (Хасъмов, Кямран, Компанията SOCAR привлече международни компании за преразглеждането на „зелената“ си стратегия, 18.03.2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/kompaniyata-socar-privleche-mezhdunarodni-kompanii-za-prerazglezhdaneto-na-zelenata-si-strategiya ).
Подобно съобщение за проучване на възможностите за използване на съществуващата газова инфраструктура за пренос на водород беше направила и компанията “bp” („Бритиш Петролеум“) през първите дни на месец ноември 2022 година. Това, че компанията разглежда възможноститеза експлоатация на съществуващите в Азербайджан тръбопроводи за транспортиране на водород беше заявено на 2 ноемвир 2022 година от вицепрезидента на “bp” („Бритиш Петролеум“) по финансовите въпроси в Азербайджан, Грузия и Турция – Колин Алън по време на сесия на дискусията „Определяне на нови методи за ускоряване на „зелената“ трансформация в Азербайджан“.
„Благодарение на нашия съвместен проект с министерството на енергетиката на Азербайджан за строителство на слънчева електроцентрала на освободените територии, ние можем да осигуряваме електроенергия за нашите предприятия в Сангачал. Това е прекрасен пример, как може да се достигне въглеродна неутралност на дадено производство. По наши оценки, по този начин ние ще успеем да намалим нивото на нашите емисии с 11 процента“, е казал Колин Алън. (Ахмедова, Мариянова, Компанията „Бритиш Петролеум“ (“bp”) може да започне транспортирането на водород по тръбопроводите в Азербайджан, 02.11.2022, https://blacksea-caspia.eu/bg/kompaniyata-british-petroleum-bp-mozhe-da-zapochne-transportiraneto-na-vodorod-po-trboprovodite-v ).
Според думите му, за тридесет години сътрудничество между “bp” и Азербайджан, стотици милиарди долари са вложени в индустрията за добив и преработка на въглеводороди.
„Сега е необходимо да се разглеждат инвестициите в „зеленото“ бъдеще, да се инвестира в нови проекти за алтернативна енергетика. Ние също разглеждаме възможностите за експлоатация на съществуващите тръбопроводи не само за пренос на природен газ, но и примерно на водород“ е добавил Колин Алън. (Ахмедова, Мариянова, Компанията „Бритиш Петролеум“ (“bp”) може да започне транспортирането на водород по тръбопроводите в Азербайджан, 02.11.2022, https://blacksea-caspia.eu/bg/kompaniyata-british-petroleum-bp-mozhe-da-zapochne-transportiraneto-na-vodorod-po-trboprovodite-v ).
(Продължението следва)
Графични приложения:
1. Карта на потушаването на така нареченото „Въстание на боксьорите“ (Ихетуанското въстание) в Китай с решителното участие на руската армия.
2. „Събитията в Китай. Превземането на Пекин. Руски моряци защитаващи сградата на посолството срещу отряд на „Големия юмрук“ („Боксьорите“ и ихетуаните)“. Рисунка на С. Бег. Илюстрация на списание Нива.
3. Прочутата карикатура на Анри Мейер от 1898 година за дележа на колониалната баница в Китай.
4. Съветски и автономни републики в Средна Азия в периода 1924 – 1925 година. Вижда се съществената разлика спрямо по-късния период.
5. Съветски републики в Средна Азия и в Закавказието – Южен Кавказ през 1990 г.
Източник на всички графични приложения е „Wikimedia Commons“.