„Военнослужещи от арменските въоръжени сили са извършили престъпления срещу мира и сигурността на човечеството в окупираните територии на Република Азербайджан, визирани в част първа на член 387 от Наказателния кодекс на Република Армения. Извършителите трябва да получат заслужено наказание, а Армения трябва да вземе мерки за намаляване на престъпните последици от извършените деяния“, смята проф. Намък Алиев, Д.Ю.Н.
Снимка: Архив на Автора
В освободените от арменската окупация азербайджански територии продължават да умират хора и да стават инвалиди.
Причината е арменският минен терор. Противно на международното право, Република Армения е минирала огромни площи в регионите Карабах и Източен Зангезур в Азербайджан и отказва да предостави автентични карти на минните полета.
Тази тема изисква специално внимание; за нея трябва да пише и говори всеки който може. Световната общественост трябва да знае какво оставиха след себе си окупаторите и да не остава безразлична към ставащото.
Днес безразличието, което Международният комитет на Червения кръст показва към тази ситуация, е поразително. Беше време, когато светът възприемаше тази организация като наистина хуманитарна - тя има богата история, пълна с добри и благородни дела. Имах възможността да сътруднича с тази организация, поради задълженията си в азербайджанския Парламент и един от нашите съвместни проекти беше първият и единствен превод на Женевските конвенции от 1949 година на азербайджански, направен от мен и моя колега в Милли Меджлиса - Хафъз Бабаев. Преводът и публикацията са извършени през 1999 година, по повод 50-годишнината от приемането на конвенциите. Това вероятно беше върхът на сътрудничеството на МКЧК с Азербайджан.
През последните години, служителите на тази международна организация все повече започват да забравят принципите на своята НПО, заложени от изключителния специалист в областта на хуманитарното право Жан Пикте. Помним как МКЧК се дискредитира по време на 44-дневната война и след края й.
И ето - днес цари пълно мълчание и безразличие към загиващите от мини хора. И единствената причина е само това, че става дума за азербайджанци.
Разминирането на повече от един милион мини, буквално засяти върху азербайджанските земи, изисква десетилетия време и огромни финансови и човешки ресурси. Непредоставянето на карти на Азербайджан означава, че арменците искат нашите военни и цивилни да продължават да загиват и следователно искат войната да продължи. Отказът от предоставяне на карти на минните полета на Азербайджан, както и предоставянето на фалшиви карти, е висша степен на безнравственост! Тези, които все още имат малко съвест, тези които искат да живеят спокойно и се застъпват за установяването на траен мир в Южен Кавказ, трябва да надигнат глас срещу това в самата Република Армения, ако там има дори капка демокрация.
Минните полета са създадени от арменските въоръжени сили. По време на престоя им в окупираните територии, нито един техен военнослужещ не се е натъкнал на мина и не е бил взривен там, което означава, че твърдението за липсата на карти на минните полета е явна престъпна лъжа, свидетелстваща за безчовечността на арменския фашизъм. Без тези карти да бъдат предоставени на Азербайджан, ние не можем да правим отстъпки. Важно е въпросът с отказът да се предоставят картите на минните полета от страна на арменците да стане не просто обект на внимание, а предмет на дискусия от страна на международните организации и на водещите държави в света.
Конвенцията за забрана на използването, натрупването, производството и предоставянето на противопехотни мини (ППМ) и за тяхното унищожаване (Отавската конвенция) признават детониращите мини (автоматично взривяващите се при съприкосновение с тях мини), мините-капани и други подобни устройства за забранени средства за водене на война.
Тази конвенция е подписана на 3 декември 1997 година в Отава и влиза в сила на 1 март 1999 година. Общото задължение по конвенцията е никога и при никакви обстоятелства да не се използват противопехотни мини. Това задължение се разпростира върху всички ситуации на въоръжен конфликт. Поставената противопехотна мина има неселективно действие и остава функционална дълго време. Нараняванията в резултат на експлозия на противопехотна мина са особено тежки. Целта на това оръжие е не само да убива, но и, което се случва много по-често, да осакатява за цял живот. Мините правят големи площи земя неизползваеми.
Това е коварна, подла цел, която се преследва от арменските фашисти. Задачата на азербайджанския народ е да предотврати пълното осъществяване на тези стремежи на арменците. Все още имаме надежда, че не всички арменци мислят по този начин. Трябва да помогнем на арменския народ да измине пътя на покаянието.
Между другото, арменците трябва да знаят един интересен факт: в Наказателния кодекс на Република Армения в глава 33 „Престъпления против мира и сигурността на човечеството“ има член 387. Като начало ще цитирам пълния му текст:
„Член 387. Използване на забранени средства и методи за водене на война
1. Използването на средства и методи, забранени с международен договор по време на военни действия или въоръжени конфликти, се наказва с лишаване от свобода за максимален срок от двадесет години.
2. Използването или изпитването на оръжия за масово поразяване, забранени от международен договор на Република Армения, се наказва с лишаване от свобода за срок от дванадесет до двадесет години или с доживотен затвор (член 387, изменен в съответствие с HO-143-N от 23 май 2011 г.)“.
В съответствие с този член, самата Армения трябва да привлече към наказателна отговорност онези, които са минирали окупираните територии на Азербайджан и отказват да предоставят карти на минните полета. И това трябва да стане въпреки факта, че Република Армения не се присъедини към Отавската конвенция от 1997 година. Ще обясня защо.
Част първа на член 387 предвижда отговорност за „използване на средства и методи, забранени от международен договор по време на военни операции или въоръжени конфликти“, независимо дали Република Армения се е присъединила към този универсален договор или не. Законодателят влага точно този смисъл в този член, изхождайки от хуманитарни съображения, тъй като има общочовешки ценности, които не трябва да зависят от определени политически решения или предпочитания.
Точно затова във втората част на същия този член, законодателят говори за „Използването или изпитването на оръжия за масово унищожение, забранени от международен договор на Република Армения“, т.е. вече се позовава на договорите, към които Република Армения се е присъединила.
По този начин военнослужещи от арменските въоръжени сили са извършили престъпления срещу мира и сигурността на човечеството в окупираните територии на Република Азербайджан, визирани в част първа на член 387 от Наказателния кодекс на Република Армения. Извършителите трябва да получат заслужено наказание, а Армения трябва да вземе мерки за намаляване на престъпните последици от извършените деяния.
Жан Пикте е написал преди време: „Войната не прекъсва всички връзки, които обединяват народите; тя не може и не трябва да се опитва да сложи край на всички духовни и материални постижения на цивилизацията, извоювани с толкова труд“.
Арменският народ има шанс да докаже, че фашизмът не е негова национална идеология.
Бележка на редакцията: Автор на статията е проф. Намък Алиев, доктор на юридическите науки, Извънреден и Пълномощен Посланик, ръководител на Катедрата по международни отношения в Академията за държавно управление при Президента на Република Азербайджан