Как в България дописват трудовете на нобелов лауреат

Доц. д-р Теодор Дечев
23 December 2022

Наградата на Дейвид Кард е за фундаментален принос в прилагането на определена категория емпирични изследвания – на „естествените експерименти“ („natural experiments“). Темата за корелацията между минималната работна заплата и заетостта е просто един от многото изследвани въпроси в работите на Дейвид Кард.

Снимка: BBVA Foundation

Напълно ненаучната и порядъчно нездрава дискусия за размера на минималната работна заплата у нас продължава. В това няма нищо странно, друг е въпросът, че дискусията почива в огромна степен на желанието на политическите сили да се „надцакат“ взаимно и да се „докарат“ пред избирателите. (Така де – правителство я има я няма, а човек трябва да е готов за избори).

Аргументите и на политическите партии и на техните подстрекатели в този своеобразен търг с явно наддаване използват аргументи, които поради изискванията за що-годе възпитан изказ при публични изявления ще нарека примитивни. Всъщност, истината е, че подобни дискусии могат и трябва да се водят едва след като бъде създадено редовно правителство, което има подкрепата на определено парламентарно мнозинство. Тогава ще може и да се приеме държавният бюджет за 2023 година и съответно дас е направят промени в размера на минималната месечна работна заплата – такива каквито се приеме, че са разумни и приемливи.

В момента, страната е в режим на продължаване на действието на миналогодишния бюджет, което означава, че всички разходи са съобразени с параметрите на бюджета за 2022 година. Което пък изключва възможността за революционни промени в размера на минималната работна заплата, каквито в момента най-настоятелно ни предлагат г-жа Корнелия Нинова и проф. Румен Гечев. От „Продължаваме промяната“ пък се опитват да си вземат техния „дял от славата“ за предложените революционни промени, макар и по малко по-умерено и по не чак толкова ачик пропагандистки начин.

Но темата на тези редове не е прокопсаната дискусия за минималната работна заплата, а един друг въпрос, който за съжаление е свързана с нея.

Става дума за постоянните спекулации, че Нобелов лауреат бил доказал, че повишаването на минималната работна заплата изобщо, ама изобщо и въобще не се отразявало на заетостта. Във връзка с тези твърдения на неколцина особено активни и агресивни пропагандисти, си дадох труда да намеря официалното прессъобщение с изричната мотивировка на Кралската шведска академия на науките за връчването на наградата за икономически науки на „Sveriges Riksbank“ за икономически науки в памет на Алфред Нобел през 2021 година.

Както е известно, през 2021 година, половината от Нобеловата награда за икономика (казано съкратено) беше връчена на Дейвид Кард „за неговите емпирични приноси към икономиката на труда“. Приносът на Дейвид Кард е свързан с използването на така наречените „естествени експерименти“ („natural experiments“).

Естественият експеримент е емпирично изследване, при което индивиди (или клъстери / групи от индивиди) са изложени на експериментални и контролни условия, които се определят от природата или от други фактори извън контрола на изследователите. Процесът на управление на експозициите донякъде прилича на случайно разпределение.

Следователно естествените експерименти са наблюдателни изследвания и не се контролират в традиционния смисъл на рандомизиран експеримент (интервенционно проучване). Естествените експерименти са най-полезни, когато е имало ясно дефинирана експозиция, включваща добре дефинирана субпопулация (и липса на експозиция в подобна субпопулация), така че промените в резултатите да могат правдоподобно да бъдат приписани на експозицията.

В този смисъл разликата между естествен експеримент и неекспериментално наблюдателно изследване е, че първото включва сравнение на условия, които проправят пътя за причинно-следствени изводи, но второто не го прави.

Извинявам се за езика на последните два абзаца, съмнявам се, че той е много разбираем за широката публика, но той е адресиран към съответните агитпропчици, които гръмко обявяват, че „митът за вредното влияние на повишаването на минималната работна заплата върху заетостта“ бил развенчан. Останалите читатели могат да прескочат последните два абзаца, без изобщо да се кахърят за нищо и да продължат нататък.

Наградата на Дейвид Кард, основателността на която едва ли някой би оспорил е за много голям принос в развитието на емпиричните изследвания, при това в област, която е различна от извадковите емпирични изследвания.

Тук бих искал да попитам уважаемия д-р Пламен Димитров, смята ли, че изследванията на Дейвид Кард могат да се използват за формулиране на политики? Ако следваме официалните изявления на д-р Пламен Димитров и на ръководената от него КНСБ, включително и писмено пред Икономическия и социален съвет на Р. България (ИСС), работите на Дейвид Кард не попадат сред източниците, които според д-р Пламен Димитров са годни за използване за формулиране на политики. Г-н Пламен Димитров е съгласен да се работи само с официални статистически данни и с нищо друго. Дори ако намерим съотношението на два статистически параметъра за определен брой години, тези данни вече не са годни за високите цели на формулиране на държавните политики – частното на два статистически параметъра не спада към официалните данни според д-р Димитров.

Но да спи зло под камък, въпросът е за друго.

Наградата на Дейвид Кард е за фундаментален принос в прилагането на определена категория емпирични изследвания – на „естествените експерименти“ („natural experiments“). Темата за корелацията между минималната работна заплата и заетостта е просто един от многото изследвани въпроси в работите на Дейвид Кард.

Ето какво пише изрично за това в самото прес-съобщение на Кралската шведска академия на науките:

„Неговите проучвания от началото на 90-те години на миналия век оспорват общоприетата мъдрост, което води до нови анализи и допълнителни прозрения. Резултатите показаха, наред с други неща, че увеличаването на минималната заплата не води непременно до по-малко работни места“. (Получерният шрифт е на преводача, бел. прев.).

Мисля, че и крайно индоктриниран човек, не би отрекъл изключително предпазливата формулировка: „не води непременно до по-малко работни места“. Да, безспорно, изследванията на Дейвид Кард са показали, че в определена ситуация повишаването на минималната работна заплата не е довело до намаляване на заетостта. Никой не би трябвало да се усъмни в тази констатация, още повече, че изследванията на университета в Бъркли върху въздействието на минималната работна заплата върху работните места са пословични.

Сигурен съм, че и у нас биха констатирали нещо такова, поне в последно време, когато недостигът на човешки ресурси е достигнал такива величини, че и нашите огромни увеличения на минималната работна заплата не биха ерозирали заетостта. Или поне не биха я ерозирали забележимо, така че обществото да усети подобен ефект.

Това обаче ИЗОБЩО не означава, че е доказано, че увеличаването на минималната работна заплата не се отразява върху заетостта въобще и / или никъде. Това изобщо не е така. „Общоприетата мъдрост“ не е отхвърлена – тя е оспорена за определени случаи. Последното безспорно е съществен научен принос, но никой не дава правото на други хора да изопачават резултатите на Дейвид Кард и най-меко казано да ни залъгват.

За да не бъда голословен, ще цитирам целия абзац, който ни беше предложен неотдавна от страна на КНСБ в проекта на „АНАЛИЗ на тема „Актуално състояние на работните заплати в България – изводи и препоръки” (разработен по решение № 232 от 15 април 2022 г.  на Министерския съвет)“ на стр. 8 от въпросния вариант на проекта:

„Кард и Крюгер (1992) успяват да открият емпирично доказателство, че ръста на минималната заплата винаги води до намаляване на заетостта. [Обърнете внимание, че в текущата версия на проекта за Анализ на ИСС, тук е допусната „фройдистка“ техническа грешка и думата „не“ отсъства. Ясно е, че внушението е че увеличаването на МРЗ не винаги води до намаляване на работните места, но пропускът е показателен]. Тяхното изследване е важно, тъй като е насочено към наблюдение на нискоквалифицираната заетост в Ню Джърси и Пенсилвания, за конкретно определени отрасли, където стандартната теория би предположила, че спад в заетостта при хората с ниска квалификация би трябвало да има в резултат от нарастването на МРЗ. Всъщност, тяхното изследване не просто показва нулева корелация между двете променливи, а дори на моменти говори за възможна положителна връзка между двете явления. Доказателство за приносът в развитието на теорията за МРЗ на Дейвид Кард е и фактът, че той получи Нобелова награда по икономика за 2021 г.“.

За какво е получил Дейвид Кард своята Нобелова награда беше изяснено по-горе. Беше и цитирано дословно, какво излиза от неговите изследвания, според Кралската шведска академия на науките. Тук само ще кажа, че някои хора са толкова въодушевени от изследванията на Дейвид Кард, че са решили да го допишат.

Защото текстът „Всъщност, тяхното изследване не просто показва нулева корелация между двете променливи, а дори на моменти говори за възможна положителна връзка между двете явления“, няма нищо общо нито с Дейвид Кард, нито с присъждането на Нобеловата награда. Това е „приписка“ на български автор, за когото можем да се досещаме кой е.

Няма нищо лошо да се доразвият резултатите на Дейвид Кард, но това трябва да стане или с неговата методика – „естествен експеримент“ или с друго емпирично изследване или ако щете с някакъв много детайлен математически модел, но не и с „пробутване“ на произволно съчинение в Анализ на ИСС.

Скандиранията в този дух продължиха и много след приемането на текста на „АНАЛИЗ на тема „Актуално състояние на работните заплати в България – изводи и препоръки” от Икономическия и социален съвет (ИСС) и достигнаха своята кулминация през последните дни, през които вече агитаторите дават много сериозни признаци, че са започнали да си вярват сами на внушенията и манипулациите.

В този смисъл, мисля че сме в правото си да настояваме, използването на името на Дейвид Кард и на неговите трудове да става в дух, който да отговаря на текста на прес-съобщението на Кралската шведска академия на науките, а не на предпочитанията и разбиранията на един или друг заинтересуван участник в социалния диалог, ако изобщо може да се говори за такъв.

И за да бъде всичко на масата и да няма взаимни обвинения в некоректност, прилагам пълния текст на прес-съобщението, на английски език (от сайта на Нобеловия комитет) и в превод на български език, направен от мен.

Наградата за икономически науки 2021 (Виж: https://www.nobelprize.org/uploads/2021/10/press-economicsciencesprize2… ).

Кралската шведска академия на науките реши да връчи наградата на Sveriges Riksbank за икономически науки в памет на Алфред Нобел за 2021 година

наполовина на  
Дейвид Кард 
University of California, Berkeley, USA 
“за неговите емпирични приноси към икономиката на труда ”

и другата половина заедно на 
Джошуа Д. Ангрист 
Massachusetts Institute of Technology, Cambridge, USA 
и на Гуидо Имбенс 
Stanford University, USA 
“за техните методологически приноси към анализа на причинно следствените връзки”

Тазгодишните лауреати – Дейвид Кард, Джошуа Ангрист и Гуидо Имбенс – ни предоставиха нови прозрения за пазара на труда и показаха какви заключения относно причината и следствието могат да бъдат направени от естествени експерименти. Техният подход се разпространи в други области и революционизира емпиричните изследвания.

Много от големите въпроси в социалните науки се занимават с причината и следствието. Как имиграцията влияе върху нивата на заплащане и заетост? Как по-продължителното образование се отразява на бъдещите доходи на някого? На тези въпроси е трудно да се отговори, защото няма какво да използваме за сравнение. Не знаем какво щеше да се случи, ако имаше по-малка имиграция или ако този човек не беше продължил да учи.

Тазгодишните лауреати обаче показаха, че е възможно да се отговори на тези и подобни въпроси с помощта на естествени експерименти. Ключът е да се използват ситуации, в които случайни събития или промени в дадена политика дават резултат в групи от хора, които са третирани различно, по начин, който наподобява клиничните изпитвания в медицината.

Използвайки естествени експерименти, Дейвид Кард анализира въздействието на минималните заплати, имиграцията и образованието върху пазара на труда. Неговите проучвания от началото на 90-те години на миналия век оспорват общоприетата мъдрост, което води до нови анализи и допълнителни прозрения. Резултатите показаха, наред с други неща, че увеличаването на минималната заплата не води непременно до по-малко работни места. (Получерният шрифт е на преводача, бел. прев.) Сега знаем, че доходите на хората, които са родени в дадена страна, могат да бъдат облагодетелствани от новата имиграция, докато хората, които са имигрирали на по-ранен етап, рискуват да им се въздейства отрицателно. Разбрахме също, че ресурсите в училищата са много по-важни за бъдещия успех на учениците на пазара на труда, отколкото се смяташе досега.

Данните от естествен експеримент обаче са трудни за тълкуване (за интерпретация). Например удължаването на задължителното образование с една година за една група ученици (но не и за друга) няма да засегне всички в тази група по един и същи начин. Някои ученици биха продължили да учат така или иначе и за тях ценността на образованието често не е представителна за цялата група.  И така, възможно ли е изобщо да се направят някакви заключения за ефекта от една допълнителна година в училище? В средата на 90-те години Джошуа Ангрист и Гуидо Имбенс решават този методологичен проблем, демонстрирайки как точни заключения за причината и следствието могат да бъдат направени от естествени експерименти.

„Изследванията на Кард върху ключови въпроси за обществото и методологическият принос на Ангрист и Имбенс показаха, че естествените експерименти са богат източник на знания. Техните изследвания значително подобриха способността ни да отговаряме на ключови причинно-следствени въпроси, което беше от голяма полза за обществото“, казва Питър Фредриксон, председател на Комитета за наградата за икономически науки.


The Prize in Economic Sciences 2021

The Royal Swedish Academy of Sciences has decided to award the Sveriges Riksbank Prize in Economic Sciences in Memory of Alfred Nobel 2021  
with one half to 
David Card 
University of California, Berkeley, USA 
“for his empirical contributions to labour economics”

and the other half jointly to 
Joshua D. Angrist 
Massachusetts Institute of Technology, Cambridge, USA 
Guido W. Imbens Stanford University, USA 
“for their methodological contributions to the analysis of causal relationships”

This year’s Laureates – David Card, Joshua Angrist and Guido Imbens – have provided us with new insights about the labour market and shown what conclusions about cause and effect can be drawn from natural experiments. Their approach has spread to other felds and revolutionised empirical research.

Many of the big questions in the social sciences deal with cause and effect. How does immigration affect pay and employment levels? How does a longer education affect someone’s future income? These questions are diffcult to answer because we have nothing to use as a comparison. We do not know what would have happened if there had been less immigration or if that person had not continued studying.

However, this year’s Laureates have shown that it is possible to answer these and similar questions using natural experiments. The key is to use situations in which chance events or policy changes result in groups of people being treated differently, in a way that resembles clinical trials in medicine.

Using natural experiments, David Card has analysed the labour market effects of minimum wages, immigration and education. His studies from the early 1990s challenged conventional wisdom, leading to new analyses and additional insights. The results showed, among other things, that increasing the minimum wage does not necessarily lead to fewer jobs. We now know that the incomes of people who were born in a country can beneft from new immigration, while people who immigrated at an earlier time risk being negatively affected. We have also realised that resources in schools are far more important for students’ future labour market success than was previously thought.

Data from a natural experiment are diffcult to interpret, however. For example, extending compulsory education by a year for one group of students (but not another) will not affect everyone in that group in the same way. Some students would have kept studying anyway and, for them, the value of education is often not representative of the entire group. So, is it even possible to draw any conclusions about the effect of an extra year in school? In the mid-1990s, Joshua Angrist and Guido Imbens solved this methodological problem, demonstrating how precise conclusions about cause and effect can be drawn from natural experiments.

“Card’s studies of core questions for society and Angrist and Imbens’ methodological contributions have shown that natural experiments are a rich source of knowledge. Their research has substantially improved our ability to answer key causal questions, which has been of great beneft to society,” says Peter Fredriksson, chair of the Economic Sciences Prize Committee.

Така стоят нещата. Всичко останало е пожелателно мислене и пълна липса на желание за движение в рамките на коректната дискусия. Разбира се, тези редове са написани за хора, за които наличието на поне минимална етика в спора е от значение и които са склонни да се движат в рамките на действителното положение на нещата, а не сред някакви „tangerine trees and marmalade skies“, както се пееше в песента на Бийтълс „Lucy in the Sky With Diamonds“. Останалите, които правят научни открития според състоянието на текущите си нужди, могат да не се затрудняват да четат този текст.