„През 2024 г. ЕС е внесъл около 11,7 милиарда кубически метра газ от Азербайджан чрез Южния газов коридор, което е увеличение от 44 процента в сравнение с 2021 г. Азербайджанският газ достига до все по-голям брой потребители в Югоизточна Европа. Една от основните ни задачи е да продължим изпълнението на Стратегическото енергийно партньорство с Азербайджан. Ние улесняваме дискусиите относно доставките на газ, пазарното търсене и необходимите подобрения на ключова газова инфраструктура, като същевременно напредваме в прехода към чиста енергия“, е заявил еврокомисарят по енергетиката и жилищното строителство Дан Йоргенсен.
Снимки: AZƏRTAC
Проведените на 4 април в Баку 11-та министерска среща на Консултативния съвет на Южния газов коридор и 3-та министерска среща на Консултативния съвет за зелена енергия още веднъж показаха нарастващото значение на Азербайджан като надежден и стратегически важен партньор за гарантиране на енергийната сигурност на Европа. Тези събития се превърнаха в ключова платформа за обсъждане на настоящи и бъдещи области на сътрудничество в областта на традиционната и възобновяема енергия, както и ролята на Азербайджан в диверсификацията на източниците и маршрутите за енергийни доставки.
По време на срещите представители на европейски страни изразиха интерес към увеличаване на обема на доставките на азербайджански газ. Нарастващото търсене потвърждава високата оценка на Азербайджан като доставчик, доказал на практика своята надеждност и готовност да реагира бързо на предизвикателствата на енергийния пазар.
Азербайджан, от своя страна, декларира готовността си да увеличи експортните доставки, като същевременно подчертава необходимостта от сключване на дългосрочни договори, които ще станат основа за устойчиво и взаимноизгодно партньорство. Участниците в срещите отбелязаха, че Южният газов коридор продължава да бъде най-важното направление за диверсификация на енергийните доставки за Европа, а ролята на Азербайджан в „зелената“ трансформация на региона също непрекъснато нараства.
Както каза президентът Илхам Алиев в речта си на събитието, днес, повече от всякога, е очевидно, че енергийната сигурност е неразделна част от националната сигурност на държавите.
„Бих казал също, че днес можем да говорим за промишлена безопасност, защото за индустриалното развитие се нуждаем от енергийни ресурси, имаме нужда от нефтохимически продукти, имаме нужда от торове, а Азербайджан е производител и износител на суров нефт, природен газ, петролни продукти, нефтохимически продукти и торове.
Нашата енергийна компания SOCAR се занимава с производство, преработка и транспорт в Азербайджан и в чужбина. В продължение на много години Азербайджан е и ще бъде надежден партньор. И както отбелязаха високопоставени представители на Европейската комисия, Азербайджан е надежден партньор в енергийния сектор и общоевропейски доставчик на газ. Това е вярно. Географията на газовите ни доставки се разширява. От последната ни среща тук в Баку, на 10-то заседание на Консултативния съвет, още пет страни станаха получатели на нашия природен газ“, каза държавният глава“.
Президентът Илхам Алиев заяви, че процесът на сключване на дългосрочни договори също е важен.
„Защото всички знаем, че енергийните проекти, нефтът и газът, изискват големи инвестиции и те се изплащат след много години. И между другото и до ден днешен това, което ние като държава вложихме в Южния газов коридор, все още не е върнато. Все още не сме достигнали нулев баланс. Затова трябва да сме сигурни, че нашият газ ще бъде търсен в Европа, която е нашият основен пазар, още дълги години. Ако нямаме такава гаранция, тогава нито инвеститори, нито държави ще инвестират пари. Това ще създаде огромен недостиг на природен газ. А нашите резерви са известни. Очакваме началото на производството в нови находища, предимно в дълбоководната част на Азери-Чираг-Гюнешли. Мисля, че сме на последния етап от постигането на споразумение за разширяване на производството на находището Абшерон, преминавайки към втората фаза, в резултат на което към съществуващите 1,5 милиарда кубически метра ще бъдат добавени поне още 3 милиарда кубически метра“, е казал държавният глава на Азербайджан.
Както каза еврокомисарят по енергетиката и жилищното строителство Дан Йоргенсен в ексклузивно интервю за „Trend“, Азербайджан и ЕС остават ключови енергийни партньори един за друг.
„През 2024 г. ЕС е внесъл около 11,7 милиарда кубически метра газ от Азербайджан чрез Южния газов коридор, което е увеличение от 44 процента в сравнение с 2021 г. Азербайджанският газ достига до все по-голям брой потребители в Югоизточна Европа. Една от основните ни задачи е да продължим изпълнението на Стратегическото енергийно партньорство с Азербайджан. Ние улесняваме дискусиите относно доставките на газ, пазарното търсене и необходимите подобрения на ключова газова инфраструктура, като същевременно напредваме в прехода към чиста енергия“, е заявил той.
Българският министър на енергетиката Жечо Станков на свой ред каза, че страната му работи активно за развитие на инфраструктурата за получаване на допълнителни количества газ от Азербайджан.
Той подчерта, че България многократно е заявявала интереса си към увеличаване на обема на доставяния природен газ от Азербайджан.
„Това е ключов фактор не само за гарантиране на енергийната сигурност на България, но и на целия регион на Югоизточна Европа. В контекста на военните действия в Украйна и нестабилността на енергийните цени, възможността за получаване на допълнителни количества газ от стратегически партньор като Азербайджан става още по-важна. Затова ще продължим да работим за осигуряване на доставки, които ни гарантират енергийна сигурност и конкурентни цени на газа“, отбеляза Станков.
Министърът добави, че Азербайджан играе важна роля като източник за диверсификация на доставките на природен газ и укрепване на енергийната сигурност на България и целия регион на Югоизточна Европа.
Както каза министърът на енергетиката на Молдова Дорин Жунгиету, страната му се стреми да укрепи енергийната си независимост чрез разширяване на достъпа до алтернативни маршрути за доставка, включително чрез партньорства, насърчавани в рамките на Южния газов коридор.
Жунгиету припомни, че Молдова е първата страна, използвала в търговската мрежа интерконектора Гърция-България и една от първите, които се възползваха от първата доставка на втечнен природен газ през терминала в Александруполис (Гърция).
„Природният газ ще продължи да играе ключова роля в енергийния баланс на Молдова. Той е необходим както за вътрешно производство на електроенергия, така и за осигуряване на балансиращи мощности в контекста на нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници. Ето защо обръщаме специално внимание на вертикалния коридор като ключов проект за енергийното бъдеще на Молдова. По-нататъшната диверсификация на източниците на доставка, включително евентуален внос от Азербайджан, ще бъде от решаващо значение за задоволяване на нашите енергийни нужди“, е обяснил министърът.
Северна Македония също подчертава нарастващата роля на Азербайджан в осигуряването на надеждни доставки на газ за Европа.
Така министърът на енергетиката, мините и минералите на Северна Македония Саня Божиновска заяви, че страната й разглежда Южния газов коридор като стратегически важен проект за диверсификация на доставките на природен газ, укрепване на енергийната сигурност и ускоряване на прехода към по-устойчива енергийна система.
„В този контекст Северна Македония е готова да засили сътрудничеството с Азербайджан и други партньори в рамките на Южния газов коридор и да предприеме конкретни стъпки за осигуряване на енергийна стабилност както на национално, така и на регионално ниво“, е казала тя.
Министър Божиновска подчерта, че в Северна Македония има силен ангажимент за диверсификация на източниците на доставка на газ и Азербайджан играе ключова роля като надежден доставчик.
Държавният секретар на Министерството на външните работи и търговията на Унгария - Богларка Илес също отбелязва, че Азербайджан е много важен партньор за нейната страна в енергийния сектор.
„През 2023 г. Унгария получи достъп до 100 милиона кубически метра азербайджански природен газ с възможност за допълнително увеличаване на обемите на внос в бъдеще. От корпоративна гледна точка ние предлагаме и подкрепяме по-нататъшното укрепване на сътрудничеството между SOCAR и MVM“, е казала тя.
На свой ред управляващият директор на консорциума Трансадриатически тръбопровод (TAP) Лука Скиепати съобщи, че необходимата работа за постигане на първия етап от разширяването на TAP протича без забавяне.
Скиепати вярва, че TAP може допълнително да укрепи енергийната сигурност на Европа и да допринесе за декарбонизацията чрез постепенно увеличаване на сегашния си капацитет от 10 милиарда кубически метра годишно.
Скиепати отбеляза, че дългосрочният капацитет на TAP от около 10 милиарда кубически метра годишно, първоначално е бил разпределен на спедитори въз основа на дългосрочни договори за транспортиране на газ, подписани през 2013 г. за период от 25 години. Тези договори бяха необходими за осигуряване на инвестиции в проекта.
„TAP обаче може да има още по-голям принос към енергийната сигурност на Европа и за постигане на целите за декарбонизация, ако постепенно разширим текущия капацитет на тръбопровода. Допълнителен капацитет на TAP се предлага на пазара чрез редовни пазарни тестове, които се провеждат на всеки две години в зависимост от пазарния интерес. Пазарният тест за 2021 година, завършен през януари 2024 година, получи обвързващи оферти, които ще позволят увеличаване на капацитета на тръбопровода с още 1,2 милиарда кубични метра годишно до началото на 2026 година. Необходимата работа за изпълнение на първия етап от разширението протича без забавяне“, отбелязал Скиепати.
Той отбеляза, че първият етап от разширяването може да постави основата за по-нататъшни увеличения на капацитета, които могат да бъдат приложени на етапи чрез участие в последващи пазарни тестове.
По този начин Азербайджан последователно укрепва позициите си на европейския енергиен пазар, действайки като надежден, предвидим и дългосрочен партньор. В контекста на нарастващата глобална нестабилност и желанието за диверсификация на енергийните доставки, европейските страни все повече се обръщат към Азербайджан като източник на стабилни, устойчиви и взаимноизгодни доставки.
Страната демонстрира ангажимента си към принципите на енергийната солидарност като разширява маршрутите за износ, модернизира инфраструктурата и увеличава обемите на доставките. Укрепването на енергийния диалог с Европа има последици както на двустранно, така и на многостранно ниво, като допринася за създаването на архитектурата на колективната енергийна сигурност.
В същото време Азербайджан не се ограничава само с традиционните енергийни източници. Преходът към „зелена“ икономика се превърна в един от приоритетите на националната стратегия. Активно сътрудничество с международни партньори в областта на възобновяемите енергийни източници, реализацията на мащабни проекти в областта на слънчевата и вятърната енергия - всичко това подчертава желанието на Азербайджан за устойчиво развитие и интегриране в глобалния дневен ред за борба с изменението на климата.
Такъв балансиран подход – комбиниране на традиционна енергия с инвестиции в зелена трансформация – прави Азербайджан важен елемент в европейската енергийна система на настоящето и бъдещето.