През 1946 г. министър-председателят на България – съветският гражданин Георги Димитров по поръка на другаря Сталин от Москва е започнал активното производство на „македонци“ от българите в Пиринско. По тази причина на времето д-р Петър Дертлиев – председател на БСДП упорито настояваше за забранителен текст в конституцията за двойно гражданство не само на министрите, но и за депутатите. И той се прие. На снимката Йосиф Сталин и Георги Димитров през 1936 година.
Снимка: "Сталин. К шестидесятилетию со дня рождения." Москва, Правда, 1940.
В последните дни по разни медии упорито се заговори за бързата процедура, по която трябва да минат промените в Конституцията, защото това щяло да заздрави „Некоалицията“, разклатена от следизборните промени в климата по нашите географски ширини. Достигна се до там, че публично се обявява как на първо четене в пленарна зала на Народното събрание са приети текстове, които на следващото второ няма да ги има, но това се прави, за да се съхрани договореното темпо и да не пропадне изобщо идеята за промени, на която се крепяла „Сглобката“.
Във връзка с тази открито прогласена припряност много ми е интересно например, с какво предложението на „прогресивните сили“ да отпадне в Конституцията забраната за това българските министри да имат двойно гражданство ще помогне на декларираната цел на промените за установяване на по-добър баланс между властите и чувство за справедливост у гражданите.
Мога да се сетя за една от причините, която наскоро се разхождаше из Конституционния съд па взе, че се оплете по сглобките, но няма да забравя нещо друго, дето мислещите „модерно“ не си спомнят. През 1946 г. министър-председателят на България – съветският гражданин Георги Димитров по поръка на другаря Сталин от Москва е започнал активното производство на „македонци“ от българите в Пиринско. По тази причина на времето д-р Петър Дертлиев – председател на БСДП упорито настояваше за забранителен текст в конституцията за двойно гражданство не само на министрите, но и за депутатите. И той се прие.
Пък новите „цифрово мислещи“ люде няма да питам:
“Защо в конституцията на САЩ има изисквания за президента не само да е американски гражданин, но и да е роден в САЩ.?“, а ще им подхвърля само един комичен казус, който може да роди въпросната промяна.
Представете си, че нашия премиер се окаже и поданик на даден азиатски диктатор. Та при частно посещение във втората си Родина, той бива изпратен за превъзпитание в някое образцово оризище. Как ли ще го вадим от меката почва там, другари вносители, със серия от протестни ноти или с бойна десантна група ?