Нарастването на популизма и подкопаването на доверието в установените демократични партии вероятно са допринесли за спирането на низходящата тенденция при автокрациите от началото на настоящия век. Популизмът обикновено се определя като определено разбиране за политиката, което се характеризира с идеята за „истински народ“, от една страна, и „корумпирани елити“, от друга.
Диаграма: STATISTA
Когато се разглеждат доминиращите форми на управление през миналия век, държавите с автократични режими са били мнозинство за най-дълго време. Низходяща тенденция при автокрациите започна едва след края на Втората световна война, ускорена от разпадането на Съветския съюз през 90-те години. Оттогава двата варианта на управление са в надпревара „рамо до рамо“ и са разделени почти по равно през 2022 г..
Нарастването на популизма и подкопаването на доверието в установените демократични партии вероятно са допринесли за спирането на низходящата тенденция при автокрациите от началото на настоящия век. Популизмът обикновено се определя като определено разбиране за политиката, което се характеризира с идеята за „истински народ“, от една страна, и „корумпирани елити“, от друга.
„Нашият свят в данни“, от който беше събран изходният материал за „Racing Bars“ тази седмица, прави разлика между четири различни форми на режим. Първите две са затворени автокрации и избирателни автокрации, обобщени в анимацията като „автокрации“, които се различават в един ключов аспект. В затворени автокрации като Саудитска Арабия и Северна Корея няма значими парламентарни или президентски избори. В избирателните автокрации изборите се провеждат, но потенциално се манипулират и възпрепятстват от действащото правителство. Това може да приеме формата на потискане на опозицията и пресата. Египет, Сингапур и Унгария са сред страните, смятани за избирателни автокрации.
Демокрациите също могат да бъдат разделени на два подтипа. В либералните демокрации се провеждат свободни и честни избори, докато разделението на властите и принципите на върховенството на закона гарантират на гражданите широки свободи. Освен Германия, това включва и страни като Австралия, Южна Корея и Сейшелските острови. Тази форма на управление беше подложена на особен натиск през последните години, докато броят на избирателните демокрации и затворените автокрации се увеличи.
В избирателните демокрации правителствата също се избират, но те само частично изпълняват другите критерии. Например може да липсват ефективно разделение на властите, надзорни органи или граждански свободи. Примери за това са Полша, Мексико и Сенегал.