С една дума, ако някой очаква появата на многополярност, това може да стане за сметка на ръста и развитието на Китай или даже на Индия, но не в резултат на деятелността на организация като БРИКС - активност която можем да оценим единствено като „мижава“. Отделен въпрос е, че вътре в БРИКС има заложени изначални и органични противоречия, като съперничеството между Индия и Китай. Двете държави не могат да се споразумеят за границите си в Кашмир от десетилетия, като периодически там припламват и въоръжени сблъсъци. Между двете държави има и други сериозни съперничества и би било крайно наивно да очакваме от Пекин и Делхи да запретнат ръкави и да заработят заради превръщането на Русия в най-важния полюс на лелеяния от Москва многополярен свят. Многополярен свят? Вероятно ще е така, но полюсите не трябва да бъдат търсени нито в Москва, нито в Костромска или Тамбовска губерния.
Карта: Wikimedia Commons
Една от любимите ми басни, сътворени от славеи на пропагандата като Маргарита Симонян и главният пропаганден славей – Соловьов е твърдението как в световен мащаб се е надигнало едно страшно движение – БРИКС, обединяващо не само Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка ами и едвам удържана опашката от желаещи, които искат да влязат в него.
Това глобално, но иначе анти-глобалистко движение щяло да въведе нова валута, която да види сметката на долара като резервна валута и изобщо щяло да създаде огромния икономически и политически контрапункт, който веднъж за винаги да сложи край на владичеството на „мръсните англосаксонци“.
Ако някой не е забелязал, руската геополитика и в научните си и в псевдонаучните си версии, винаги е подправена с прилично количество расизъм. По времето на Империята са били мразени германците. Знаем какво струва на руския Императорски Дом включването в Първата световна война, което се базира изключително на панславянски и про-сръбски сентименти, респективно на чисто расистка омраза към германците от двете тогавашни централно европейски империи. Сега по време на пост-съветското възбуждане на руския експанзионизъм, на дневен ред е омразата към „англо-саксонците“, която се базира пак на чист расизъм и чак след това на някакви други дълбоки съображения.
Та на фона на мечтата на разни сбъркани политици и обикновени граждани в мечтата си за смачкване на „англо-саксонската доминация“, руските пропагандисти усърдно експлоатират темата за БРИКС, като някакъв трепетликов кол за сърцето на англо-саксонския вампир. Само дето нещата стоят малко по-другояче.
Който има желание да се упражни в занимание, което бихме могли да наречем „Статистиката – това е толкова просто“ (не е, ама все пак не е и толкова сложно), би могъл да се справи с данните за търговията и стокообмена на Бразилия, като първа буква от БРИКС. Ще научи разбира се, че проклетите англо-саксонци от САЩ са основен търговски партньор на Бразилия, за разлика от Русия и Индия. Всъщност, търговският стокообмен на Бразилия в рамките на БРИКС е на практика стокообмен с Китай.
И така, износът на Бразилия през 2021 година с по-значимите търговски партньори на страната е както следва: за Китай – 31,3%; САЩ – 11,2 %; Аржентина – 4,2 %; Нидерландия – 3,3%; Чили – 2,5%; Сингапур – 2,1%; Южна Корея – 2,0%; Мексико – 2,0%; Япония – 2,0% и Испания – 1,9%. Това е 62,5% от износа на Бразилия. Останалото е „дребосък“ в буквалния смисъл на думата.
Да видим как стоят нещата с вноса на Бразилия през 2021 година от по-големите страни – вносители: Китай – 22,8%; САЩ – 17,7%; Аржентина – 5,3%; Германиая – 5,1 %; Индия – 3,1%; Русия – 2,7%; Италия – 2,5%; Южна Корея – 2,3%; Япония – 2,3%; Франция – 2,1%. Това са 65,9% от вноса на Бразилия. Виждаме, че Индия и Русия присъстват в „топ десет“ на вносителите в Бразилия, но делът им е меко казано скромен. И кой знае защо, проклетите европейци и американци са се окопали много добре във външната търговия на Бразилия, особено като вносители.
Да погледнем и държавата с последната буква – Южна Африка (Republic of South Africa), „С“-то на БРИКС. Ами и там картината не отговаря на радужните мечтания на славеите на руската пропаганда. Пред 2021 година, основният износ на Южна Африка е насочен към Китай – 11,79%; САЩ – 11,37%; Германия – 9,14%; Япония – 7,16%; Великобритания – 7,12%; Ботсвана – 3,8%; Мозамбик – 3,77%; Индия – 3,62%; Нидерландия – 3,61%; Белгия – 3,08%. Тези по-едри износители покриват общо 64,46% от износа на Южна Африка.
Вносителите в Южна Африка по данни за 2021 година са пък както следва: Китай – 11,79%; Германия – 11,37%; САЩ – 9,14%; Индия – 7,16%; Саудитска Арабия – 7,12%; Тайланд – 3,8%; Япония – 3,77%; Италия – 3,62%; Нигерия – 3,61%; Франция – 3,08%. Тези десет вносители осъществяват 64,46 % от вноса в Република Южна Африка.
Според предварителни данни за март 2023 година, износът на Южна Африка е най-голям за Китай, САЩ, Германия и Япония, а най-голям е вносът от Китай, Германия, САЩ, Индия и Нигерия.
Вижда се, че Русия напълно отсъства от списъка с приоритетните партньори на Южна Африка. Там разбира се присъства икономическият колос Китай, макар и с изравнени позиции със САЩ при експорта и с Германия при импорта. Индия има известно присъствие, но то се дължи в несравнимо по-голяма степен на старите търговски връзки на Южна Африка и Индия, още от времето на Британската империя, нежели на бурната деятелност на хлабав конгломерат като БРИКС. Впрочем, в Южна Африка, забележим дял от населението са индийци, мигрирали там пак по времето на Британската империя.
Като стана дума за Индия, нека сторим труд да видим как стоят сметките при тази набираща скорост велика сила. Най-едрите износители от Индия са: САЩ – 11,8%; Обединени арабски емирства - 6,4%; Китай – 5,8%; Бангладеш – 3,6%; Хонгконг и Тайван – 2,9%; Сингапур – 2,7%; Великобритания – 2,6%; Нидерландия – 2,6%; Германия – 2,4%; Непал – 2,3%. Общо тези първи десет в списъка на износителите от Индия осъществяват 49,4% от експорта на страната.
Вносителите са както следва: Китай – 15,3%; Обединени арабски емирства – 7,6%; САЩ – 7,3%; Швейцария – 5,2%; Саудитска Арабия – 4,9%; Хонгконг и Тайван – 3,2%; Сингапур – 3,2%; Южна Корея – 3,0%; Индонезия – 2,9%; Австралия – 2,6%. Държавите от този списък формират 55,2% от вноса, осъществяван в най-многолюдната демократична държава в света.
И накрая, сред като обиколихме държавите образуващи първата, последната и третата буква на глобалното анти-глобалистко страшилище БРИКС, да видим как стоят нещата с външната търговия на най-сериозния участник в конгломерата – Китайската народна република.
Износът на КНР е насочен преди всичко към: САЩ – 17,2%; Хонгконг и Тайван – 10,4 %; Япония – 4,9%; Южна Корея – 4,4%; Виетнам – 4,1%; Германия – 3,4%; Нидерландия – 3,0%; Индия – 2,9%; Великобритания – 2,6%;Малайзия – 2,3%. Тези десет дестинации формират 55,2% от износа на Китай и Русия не може да бъде открита сред тях. Ако обаче обединим износа за отделните страни от ЕС ще получим друго впечатляващо число, което също не благоприятства изпълнението на мечтите на Маргарита Симонян и останалите пропагандни славеи за глобална конфронтация между БРИКС (разбирайте най-вече Китай) и омразният „организиран Запад“.
Да видим и вноса на наследниците на Поднебесната империя: Южна Корея – 8,0%; Япония – 7,7%; САЩ – 6,7%; Австралия – 6,1%; Хонгконг и Тайван – 5,8%; Германия – 4,5%; Бразилия – 4,1%; Малайзия – 3,7%; Виетнам – 3,4%; Русия – 2,9%. Тези „топ десет“ вносители осигуряват 52,9% от вноса на КНР. Може само да се съжалява, че тук няма достатъчно място за едно сравнение на структурата на този внос, защото тогава щеше съвсем да лъсне ролята на Русия като „многообещаващ“ суровинен придатък на Китай. След ескалацията на войната в Украйна, Русия със сигурност е увеличила обема на износа си за Китай, но както виждаме „Бялата мечка“ съвсем не е основен търговски партньор на „Огнедишащия дракон“. До края на 2021 година, Русия едвам влиза в първите десет вносители, като е много интересно дали вносът на прясна вода от езерото Байкал е включен в търговския баланс на двете държави.
Безспорно, цитираните данни са от 2021 година. Това са общо взето, най-проверените и достоверни данни за външната търговия на четири от петте страни, членуващи в БРИКС. Безспорно, настъпили са изменения в обема на износа на Русия за Китай. Данните за увеличаването на стокообмена или по-скоро на еднопосочния поток от енергоносители, дървесина и други суровини от Русия към Китай не са окончателни, но може да се окаже че увеличението е около 20 на сто.
Всичко изложено до тук обаче казва две важни истини. Първата е, че Русия изобщо не е най-важният търговски партньор на всяка една от останалите страни – членки на БРИКС. Човек си спомня за печалната констатация, че „Русия е Горна Волта с ракети“. Втората констатация е, че Русия не разполага с абсолютно никакви инструменти, с които да може да използва за своите не дотам разумни цели, някаква евентуална координирана политика на БРИКС, доколкото може да се оформи такава в бъдеще. (В момента това е понятие в пожелателно наклонение).
От тук и следва резонният въпрос, с кой ум московските пропагандони и нашите местни така наречени „четирихилядници“ обясняват как многополюсният свят ще израсне върху могъществото на БРИКС. Още повече, че има и още по-показателни параметри, че за сега никой не мисли да оглавява световното развитие, точно през формата на БРИКС. Най просто е да погледнем списъка на международните банки за развитие. Ето един такъв списък на основните международни банки за развитие, подредени според общите им активи към 31 декември 2018 година (с изключение на Групата на Световната банка, данните за която са към 31 декември 2019 година, като обменните курсове са към 15 април 2020 година):
European Investment Bank: €555.8 милиарда ($606.5 милиарда)
International Bank for Reconstruction and Development, World Bank Group: $283 милиарда
Asian Development Bank: $191.9 милиарда
International Development Association, World Bank Group: $188.5 милиарда
Inter-American Development Bank: $129.5 милиарда
European Bank for Reconstruction and Development: €61.9 милиарда ($67.7 милиарда)
African Development Bank: 33.8 милиарда UA (UA е официалната валута на проектите на AfDB. 1 UA=1 SDR (International Monetary Fund Special Drawing Rights – Специални права на тираж на Международния валутен фонд).
Asian Infrastructure Investment Bank: $19.6 милиарда
Islamic Development Bank: 22 милиарда Ислямски динара ($18.5 милиарда)
Central American Bank for Economic Integration: $10.9 милиарда
New Development Bank: $10.4 милиарда
Умишлено списъкът е толкова дълъг, за да влезе все пак в него Новата банка за развитие (New Development Bank), известна като „банката на БРИКС“. Както се вижда, тя е с най-малкия общ обем на активите си. Отделен въпрос е, че обемът на заемите, които КНР отпуска в рамките на собствената си инфраструктурна програма „Един пояс – един път“, вероятно отдавна е надхвърлил обема на активите на Новата банка за развитие.
С една дума, ако някой очаква появата на многополярност, това може да стане за сметка на ръста и развитието на Китай или даже на Индия, но не в резултат на деятелността на организация като БРИКС - активност която можем да оценим единствено като „мижава“.
Отделен въпрос е, че вътре в БРИКС има заложени изначални и органични противоречия, като съперничеството между Индия и Китай. Двете държави не могат да се споразумеят за границите си в Кашмир от десетилетия, като периодически там припламват и въоръжени сблъсъци. Отделен въпрос е, че между двете държави има и други сериозни съперничества и би било крайно наивно да очакваме от Пекин и Делхи да запретнат ръкави и да заработят заради превръщането на Русия в най-важния полюс на лелеяния от Москва многополярен свят. Многополярен свят? Вероятно ще е така, но полюсите не трябва да бъдат търсени нито в Москва, нито в Костромска или Тамбовска губерния.
Като своеобразен заключителен акорд на анализа на това как точно БРИКС ще подкрепи Русия в глобалните й амбиции, може да послужи последната информация за предстоящото посещение на министър-председателят на Индия – Нарендра Моди в Съединените щати. В навечерието на посещението, Вашингтон призова Делхи да преодолее „бюрократичните пречки“ пред осъществяването на гигантска сделка за продажбата от САЩ на Индия на големи бойни дронове на стойност между два и три милиарда американски долара. (Букхолц, Катарина, Къде действат бойни дронове, 14 юни 2023 г., blacksea-caspia, https://blacksea-caspia.eu/bg/kde-deystvat-boyni-dronove ).
Впрочем, повечето международни наблюдатели смятат, че отдавна отношенията между Индия и САЩ не са били толкова добри. На Русия и остава да продължи да задълбочава отношенията си с единствената държава, която е съгласна да партнира с нея, водена от идеологически съображения – с Иран. Там износът на Иран за Русия расте, като най-новият принос към него са прословутите дронове, използвани тотално от руската страна срещу мирното население в Украйна. Изглежда в Русия наистина разчитат на икономическото и военно сътрудничество с Иран, но и тук трябва да се отбележи една малка подробност – Иран е готов да стане член на Шанхайската организация за сътрудничество, а не на БРИКС.