Анализаторите от „Ember“ преценяват, че несъответствието между плановете за изграждане и поддръжка на мрежите и целите на политиката вероятно се дължи на „лаг“ във времето между създаването на националната политика и разработването на плановете за изграждане и поддръжка на мрежите, добавяйки, че текущата липса на капацитет в мрежовите планове се дължи на предишните заложени цели на политиката.
Диаграма: STATISTA
Нов анализ на енергийния мозъчен тръст „Ember“ установи, че няколко страни в Европа може скоро да се сблъскат с проблеми с възникнали „тесни места“ в техните национални преносни енергийни мрежи, тъй като ще се генерира повече слънчева и вятърна енергия, в сравнение с капацитета на тези мрежи.
Както показва приложената диаграма, Испания, Франция и Полша са само някои от страните, които ще имат енергийни мрежи с капацитет, който ще бъде по-нисък от съответните цели на енергийната политика на техните страни за 2030 година за вятърни и слънчеви мощности. От 26-те държави, изследвани от „Ember“ в това сравнение, 11 няма да имат достатъчен капацитет за пренос на електроенергията, която ще бъде произвеждана от очакваните да бъдат изградени вятърни и слънчеви мощности, ако настоящите планове за мрежите бъдат осъщественини.
Този модел обаче не е общоевропейски: беше установено, че няколко мрежови плана са тясно съобразени с целите за възобновяема енергия и в четири държави те са дори по-амбициозни (Хърватия, Дания, Финландия и Холандия). Според авторите на доклада тези последни страни са възприели „разумен подход, който подготвя по-добре преносните мрежи, за да се приспособят към потенциални бъдещи повишения на амбициите на национално ниво“.
Анализаторите от „Ember“ преценяват, че несъответствието между плановете за изграждане и поддръжка на мрежите и целите на политиката вероятно се дължи на „лаг“ във времето между създаването на националната политика и разработването на плановете за изграждане и поддръжка на мрежите, добавяйки, че текущата липса на капацитет в мрежовите планове се дължи на предишните заложени цели на политиката.
Дефицитът на капацитет представлява проблем, както обясняват авторите на доклада: „Тъй като отнема много повече време за увеличаване на капацитета на мрежата, отколкото за осъществяване на вятърни и слънчеви проекти, мрежите може да не са подготвени да посрещнат мащаба на бъдещите увеличения.“ Това ще затрудни постигането на целите на енергийната политика.