В крайна сметка, законопроектът на Фарадж не мина и слава Богу, защото до момента от Европейската конвенция за правата но човека (ECHR) се е оттеглила само една държава – Руската федерация под вещото ръководство на Владимир Путин. Щеше да бъде истински водевил, РФ и UK да се окажат в един кюп, точно по въпроса за човешките права.
Плакат: Либерално демократическа партия - Обединено кралство великобритания и Северна Ирландия
Найджъл Фарадж, любимец на някои наши "консерватори" се опита да прокара закон, с който Обединеното кралство да се оттегли от (да денонсира) Европейската конвенция за правата но човека (European Convention of Human Rights).
Британските консерватори гласуваха с Фарадж, което идва да покаже, че не само българските политици са способни да копаят дъното.
Лейбъристите са се отнесли доста лежерно към проблема, та се е наложило за кой ли път Либералните демократи да отсрамят британския парламентаризъм. Тук се налага да напомним, че по време на позорния БРЕКЗИТ, пак Либералните демократи бяха единствената британска партия, която застана твърдо на позицията Обединеното кралство да остане в ЕС. (Лейбъристите, предвождани тогава от един идиот, на който не искам и да пиша името, тогава не заеха категорична позиция, а консерваторите ..., е ами то те предизвикаха референдума...).
В крайна сметка, законопроектът на Фарадж не мина и слава Богу, защото до момента от Европейската конвенция за правата но човека (ECHR) се е оттеглила само една държава – Руската федерация под вещото ръководство на Владимир Путин. Щеше да бъде истински водевил, РФ и UK да се окажат в един кюп, точно по въпроса за човешките права.
За протокола – Либерално демократическата партия е образувана от сливането на Либералната партия и от британската Социалдемократическа партия преди доста време. Преди това двете партии известно време се явяват на избори като нерушима коалиция.
Социалдемократическата партия е образувана в Обединеното кралство, след като трейд юнионите (профсъюзите) провалиха лейбъристкото правителство (!) на Харолд Уилсън. По-точно, британската СДП беше създадена на 26 март 1981 година от четирима изключително влиятелни лидери на умереното крило в Лейбъристката партия – Рой Дженкинс, Дейвид Оуен, Бил Роджърс и Шърли Уилямс, които подписват така наречената „Лаймхауз Декларейшън“.
Четиримата, напускат Лейбъристката партия по редица причини, сред които са и резултатите от т. нар. “Wembley Conference”, които обвързват лейбъристите с едностранно ядрено разоръжаване и излизане от Европейската икономическа общност. (!)
Четиримата преценяват, че Лейбъристката партия е отишла твърде в ляво и че на ниво на местните организации е инфилтрирана от войнстващата троцкистка тенденция, чиито възгледи и поведение те основателно смятат да са в разрез с парламентарната Лейбъристка партия и с традиционните лейбъристки гласоподаватели. (Впрочем, марксизмът никога не е бил нито официална, нито преобладаваща идеология в Лейбъристката партия).
Трейд юнионистите си отмъщават на четиримата лидери на СДП, като ги наричат „Бандата на четиримата“ по подобие на едноименния китайски политически кръг, в който влиза и вдовицата на Мао Цзе Дун, членовете на който са показно осъдени след смъртта на Мао.
Скоро след формирането си, както стана дума по-горе, британската СДП сключва близък съюз с Либералната партия. Този съюз, който е както политически в Парламента, така и изборен, продължава по време на общите избори през 1983 и 1987 година. През 1988 година, двете партии се сливат и създават формация, която се нарича Социални и Либерални демократи. По-късно тя е преименувана на Либерално демократическа партия.