Либретото на „Българска мистерия” е изградено върху основата на българския фолклор и разказва по нов начин легендата за вграждането на сянката на любимата в строеж, за да пребъде навеки.

Движещият персонаж е прочут Майстор, който в края на живота си „случайно“ стига до лековит извор и чудодейно се подмладява. В съня си Майсторът разбира, че промяната му е дадена свише, за да изпълни конкретна задача – да построи на извора чешма, за да могат по-лесно болните телом и духом да се лекуват.

Под покровителството на своя Ангел, още на другата сутрин, Майсторът за залавя за работа, но Демонът му не е готов така лесно да се предаде и започва да саботира изпълнението на възвишената задача, вкарвайки в нейното развитие ежедневието на близкото село – с любовните закачки на момите и момците, но най-вече с любовния триъгълник, който създава между Майстора, най-личната мома (Елица) и нейния ухажор (Юнак Колю).

Оттук започва вътрешният конфликт на Майстора – изборът между щастливия ‚земен“ живот, изпълнен с любов, и изпълнението на богоугодната мисия.

 

Оттук започват и въпросите, които сюжетът поставя:

Дали решенията на човека са резултат от личния ни избор или са следствие от намесата на фолклорно-християнските персонажи като Ангел и Дявол, с които хората се опитват да обяснят, защитят или заклеймят собствените си действия? Кое прави делата ни възвишени и непреходни и кое обезсмисля живота ни и ни превръща от героически в трагически персонажи? Заслужава ли си жертвата, която правим в името на човечеството и идва ли време, когато тя ще бъде оценена по достойнство (архетипна тема, започваща от легендата за Прометей, преминаваща през религиозния апотеоз за Иисус, и стигаща до наши дни)?

Това е разказ за мисията на личността, за лутането между доброто и злото, между призванието и желанията, между „трябва“ и „искам“.

Жанрово сюжетът е замислен като еклектична структура между площадния фарс, религиозната мистерия и светското моралите. Представлението ще бъде изградено в ключа на пост модернизма с привичното смешение на стилове и изразни средства (пантомима, пластическа изразност на тялото и жеста, народни танци, съвременни танцови техники, сценичен бой, мултимедия и театър на сенките).

 

БЪЛГАРСКА МИСТЕРИЯ - Премиера 1 октомври 2019, 19.00 ч., Голяма сцена, Театър НАТФИЗ

Пластически спектакъл на фолклорна основа

Сценарий и либрето проф. д-р Станислав Семерджиев
Постановка д-р Маргарита Божилова
Сценография д-р Петя Караджова
Музика д-р Валерия Крачунова, Георги Андреев
Съвременни танцови техники Неделя Ганчева
Сценичен бой д-р Камен Иванов
Народни танци Елица Костадинова
Фотограф доц. д-р Красимир Андонов

ІV курс „Театър на движението – Пантомима“, клас доц. Александра Хонг
Вероника Манчева, Гергана Ценова, Мелинда Терзийска, Николай Йорданов, Паолина Попова, Росица Кирилова, Цветан Русев, Мартин Киряков (III курс РДТ, клас проф. Пламен Марков) и Александър Будуров, Валерия Колева, Велизар Груев, (II курс ТД - ПМ, клас проф. д-р. Александър Илиев)

Действащи лица и изпълнители:
МАЙСТОРЪТ - Цветан Русев
АНГЕЛЪТ - Мелинда Терзийска
ДЕМОНЪТ - Гергана Ценова
ЕЛИЦА - Вероника Манчева
МОМА ПОЛИ- Паолина Попова
МОМА РОСИ - Росица Кирилова
МОМЪК САШО - Александър Будуров
МОМЪК ЗАРКО - Велизар Груев
ЮНАК КОЛЮ – Мартин Киряков, Николай Йорданов
ИЗВОРЧЕ - Валерия Колева
БОЛНИ – Анна Касабова, Александър Милчев, Деляна Ивелинова, Десислава Цветкова, Ева Калайджиева, Надежда Илиева (II курс „ТД – ПМ“)

Публикувана в У нас

На 9 и 10 март студентите третокурсници на проф. д-р Петя Цветкова в специалност „Театър на движението – Танцов театър“ ще излязат с премиерата на „Нова земя“. Постановката на танцовия спектакъл е на Ана Митева, сценографията и костюмите са на Николай Влахов, а музиката е на Александър Евтимов – Шаманчето.

 

Участват: Алеко Дишев, Велизара Младенова, Катерина Стефанова, Силвия Манолова, Свилена Николова, Теодора Стоянова.

 

Ана Митева е съвременен танцьор, преподавател и хореограф. Тя е бивша възпитаничка на специалността „Театър на движението – Танцов театър“, завършва професионалното си образование в НАТФИЗ през 2007 г. Участва в международни ателиета на хореографи от България, Гърция, Хърватска, Македония, Словения, Франция, Германия, Япония, Англия и САЩ, които допълнително обогатяват знанията и оформят стила й. Занимава се професионално като танцьор и хореограф. През 2009 г. получава втора награда и награда на публиката за „Опит за близост” на „Национален Конкурс за Съвременна Хореография”, а през 2011 г. същият форум ѝ определя първа награда за „Чикито” и награда на публиката за „Лош навик”.

 

Според Ана Митева, „популяризирането на съвременния танц е наша мисия… Трябва да направим така, че да стигаме до по-широк кръг от хора... Аз мисля, че българинът обича да гледа танц, той е музикален и ритмичен, танцът е в кръвта му, но може би пътят, по който развиваме съвременния танц е малко неправилен, защото ние заимстваме отвън - от Европа или САЩ. Не го развиваме спрямо нашето усещане и натюрел, а копираме и впоследствие даваме авторство… Мечта ми е да отворим по-широки врати за това изкуство… Иска ми се да достигна до обикновените хора, не точно със съвременния танц, а въобще с танца като изкуство“.

 

Николай Влахов е мултидисциплинарен артист - фотограф, сценограф и дизайнер. Завършва школата по фотография на НАТФИЗ “Кр. Сарафов” през 2012 г. През 2014 г. учи дизайн в “Институт по изкуствата Индонезия". Сценограф е на театралните постановки “Истинският Ивайло” 2012г., “Театър, любов моя“ 2013 г. и “Змейова сватба” 2014 г. на ТФ “Щрих”. Създава сценографията на танцовите спектакли “Катексис” 2012 г. и “1+1=1” 2015 г. През 2017 г. “Театър, любов моя” печели награда за сценография на Второто издание на Балкански фестивал на камерните театрални форми за непрофесионалисти “Езоп - свободата на роба”.

 

Александър Евтимов – Шаманчето е музикант, терапевт и артист, основател е на лейбъла за независима музика “Биг Банда“. Активен участник в независимата музикална сцена с множество проекти като “Попара”, “Трипъл Ей”, “Дъ Строубери Финс” и др.


“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”
“Нова земя”

Публикувана в У нас