Уважаеми читатели, тук не става дума за препращане към известния „Параграф 22“, свързан със знаменит роман и не по-малко знаменит филм. Става дума за § 22 ц, ал.2 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
На 04.05.2019 г. влезе в сила Законът за допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обнародван в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г.). В преходните и заключителните разпоредби на КСО се създава § 22 ц (отбележете до коя буква на азбуката се е стигнало – да ни помагат Св. Св. Кирил и Методий, а също така и Св. Климент Охридски…), която засяга отпуснатите пенсии, свързани с трудова дейност, с начална дата след 31.12.2018 г.

Дава се възможност на лицата да изберат по коя формула да се определи индивидуалния им коефициент - с действащата до 31.12.2018 г. или с новата от 01.01.2019 г. Разпоредбата на § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО ще бъде в сила до 01.01.2023 г.

Формулата по така наречената „стара“ методика включва осигурителния доход за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период, по-малък от три години, индивидуалният коефициент се изчислява от този доход.

Формулата по така наречената „нова“ методика обхваща осигурителния доход на лицето само от 01.01.2000 г. до дата на отпускане на пенсията.

 

Има разлика при изчисляване на инидивидуалния коефициент по двете формули.

Затова е препоръчително човек да се информира предварително за най-добрите си три години преди 31.12.1996 г. и за размера на пенсията си по двете формули, преди да се подат документите за пенсия.

В заявлението за пенсия - удостоверение УП-1 е направено изменение, свързано с § 22 ц от ПЗР на КСО и лицата имат възможност да изберат размера на пенсията им да бъде опрелен с индивидуален коефициент по така наречената “стара“ методика, като в т.5 се посочват избраните от тях три години преди 1997 г. или по така наречената “нова“ методика. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване с разпореждане ще определи по-благоприятния коефициент и ще го приложи за изчисляване на размера на пенсията.

За изчислението по „старата“ методика е необходимо да се представи документ за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор от лицето преди 01.01.1997 г., както и за времето след 01.01.1997 г. за който липсват данни по Регистъра на осигурените лица на НОИ. Освен ако същите не са налични в ТП на НОИ по съставено вече пенсионно досие на лицето по преходно заявление.

За лицата, които не са вписали в заявлението си, че желаят индивидуалният им коефициент да бъде изчислен по „старата“ методика и не са представили необходимите за това документи, пенсионният орган по подразбиране ще изчислява индивидуалния коефициент и размера на пенсията по новия ред, приложим за трудови пенсии отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 година.

Съгласно § 22ц, ал.2 от ПЗР на КСО, в 6-месечен срок от влизането на закона в сила, лицата с подадени заявления за пенсия, с начална дата от 31.12.2018 г. (от 01.01.2019 г. до 03.05.2019 г.), както и тези, на които е отпусната пенсия само по „новата“ методика (до 04.05.2019 г.) могат да упражнят еднократно правото си на избор за по-благоприятния за тях начин за изчисляване на индивидуалния коефициент.

Законодателят е предвидил, тези пенсии да се отпускат в новия размер от същата начална дата.

 

Срокът изтича на 04.11.2019 г. - понеделник.

Това ще е последният ден, в който заинтересуваните лица ще могат редовно да подадат заявления за избор, съгласно тази разпоредба. По данни на НОИ до месец август, от този ред са се възползвали около 2200 души.

Към заявлението за преизчисляване на пенсията от три годишен базисен период преди 1997 г. по § 22 ц, ал.2 от ПЗР на КСО, се прилагат документи за осигурителен доход (УП-2, УП-15 или осигурителна книжка), за посочения в заявлението период.

В случай, че липсват данни в РОЛ на НОИ (Регистър на осигурените лица) след 01.01.1997 г., следва да се представят документи за осигурителен доход за липсващите периоди. Освен ако същите не са налични в ТП на НОИ по съставено вече пенсионно досие на лицето.

Много важен момент е, че лицата трябва да изберат най-силните си три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 31.12.1996 г. Това означава, да се изчислят брутните възнаграждения за 15 години и да се определи най-доброто за даденото лице.

В Териториалните поделения на НОИ има постоянни приемни, както и изнесени работни места, които правят консултации на гражданите по тази тема, като използват електроната услуга „Изчисляване на прогнозна пенсия“. Целта е да ги подпомагат при избора им за по-благоприятен прогнозен индивидуалния коефициент за пенсия. Лицето трябва да предостави на служителите оригинални документи за осигурителния му стаж, положен до 01.01.1997 г., както и документ за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по негов избор преди 1 януари 1997 г. Последните са необходими с оглед изчисляването на индивидуалния коефициент и по така наречената „стара методика“.

 

Те не изчисляват и не определят три годишните базисни периоди и не правят преценка за придобито право на пенсия.

В сайта на НОИ услугата „Изчисляване на прогнозна пенсия“ е достъпна за всеки, само е необходимо лицата да имат издаден персонален идентификационен код (ПИК) от института. НОИ, дава възможност на бъдещия пенсионер да се запознае със своя прогнозен индивидуален коефициент и прогнозен размер на пенсията. Но самото изчисление има предварителен характер, тъй като се ползват само наличните данни за осигурителен стаж и доход, подадени от осигурителите и евентуално от самоосигуряващите се в РОЛ на НОИ, след 01 януари 1997 година.

До крайния срок вече остава по-малко от месец, така че всеки, който желае да се присъедини към споменатите по-горе 2200 лица трябва да побърза.

Публикувана в У нас

Споделям няколко мои мисли и разсъждения относно предложеното в Бюджет 2019 повишаване на максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3000 лв.

 

1. Несъмнено, увеличението ще засегне най-високодоходната група, която обаче е високообразована и висококвалифицирана, чийто труд е най-производителен и с най-голяма добавена стойност, които носят голяма отговорност и вземат важни решения. Това са ръководители, мениджъри, инженери, архитекти, финансисти и 100 % от заетите в IT сектора. Общо малко над 148 000 души.

 

2. Какви са сметките:
400 лв. осигурителен доход х 32.30% = 129.20 лв., от които:

 

77,52 лв. ще плати работодателят, а 51.68 лв. - работникът.

 

От финансовото министерство даже са сметнали, че всъщност ефектът за работодателя ще е 69,77 лв., защото, видите ли, това ще е разход, който ще намали облагаемата печалба на бизнеса и съответно ще намали дължимия корпоративен данък (ами тези, които са на загуба?). Даже вадят и 5% данък при евентуално разпределение на тази печалба и тогава бизнесът губи само 66.29 лв.

 

Какво се случва при работника според МФ: работникът ще плаща 51.68 лв. повече осигурителни вноски, което пък му намалява данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ и реално ще получи само 46,51 лв. по-малко, но пък 20 лв. ще отидат в личната му сметка в ДЗПО, а и срещу по-големия осигурителен доход ще има по-големи осигурителни права (при болничен, при бременност и раждане, при пенсиониране) и т.н...

 

Общият извод е: работодателите „бълха ги ухапала“ – 66.29 лв., пък работниците с тези големи възнаграждения няма да ги усетят 1,5% от голямата им заплата, къде не са ги дали, пък даже и ще имат по-големи права и ползи.

 

Да, ама не... това е на месец и за 1 човек...

 

За цялата година и за цялата икономика са 148 000 х 12 х 129.20 = 227 683 200 лeва ... еха, изведнъж започваме да говорим за милиони и то 230 млн. лв., които държавата взема от работодателите и най-работливите българи.

 

Какво става на микро ниво: 1 ИТ фирма с 49 човека (малко предприятие):

49 х 12 х 66.29 = 38 978,52 лв. повече разходи, по-малко печалба, по-малко инвестиции.

39 000 са много пари, за голяма част от малките предприятия, които пък са 95 % от всички, за 70% от тях това е годишната им печалба ?

 

3. Реалните ефекти ще са:

Първо, опасност от това ИТ компании да се изместят в Сърбия и Македония, където получават облекчения, а не утежнения. Ще загубим висококвалифицирани специалисти и ще убием сектор с висока добавена стойност.

 

Второ, ще увеличим сивата икономика, защото от тези 148 000 души, 20 000 са ИТ специалисти, а другите трудно ще отидат да работят в Сърбия и Македония, защото работата им е свързана с България. Просто ще минат "на сиво" или ще направят ЕООД с капитал 2 лв., ще сключат с бившия си работодател договор за услуга, която ще бъде извършена от ЕООД-то им и в края на месеца вместо заплата ще фактурират услугата си и ще получават възнаграждението бруто без удържани данъци и осигуровки. В ЕООД-то си ще се осигуряват като самоосигуряващи се лица върху минимален осигурителен доход – 560 лв. И накрая ще платят само 10% корпоративен данък и ако решат и са в настроение ще дадат на държавата още 5% данък дивидент.

 

Осигурителната система, вместо да вземе от тези хора по 129,20 на месец на човек, може да загуби (3000 - 560) х 32.30% = 788,12 лв.

? Тази сума да я умножа ли по 12, а..... после по 148 000, тогава милионите ще станат милиарди..... ?

 

Естествено, не всички ще имат това поведение и ще предприемат тези действия.

 

Дотук със сметките.

 

4. Тезата на синдикатите - и най-вече на КТ Подкрепа, и най-вече на Ваня Григорова:

Максималният осигурителен доход беше обвързан с МРЗ и беше 10 пъти МРЗ, затова бъдете благодарни, че сега не искаме да е 5600 лв. Даже не трябва да има максимален осигурителен доход, а осигуровки да се дължат върху целия брутен доход.

 

Опа, кога беше обвързан максималният осигурителен доход с МРЗ - до 2007 г., когато МРЗ беше 180 лв., тогава той беше 1800 лв.

 

Защо, обаче, го развързаха? Защото не може МРЗ, която се определя административно и е инструмент за правене на политика по доходите, да е база за определяне на максималния осигурителен доход. Защото максималният ОД пък определя тавана на пенсиите, който пък предпазва пенсионната и осигурителна система от финансов колапс и от фалит.

 

Проблемът е в солидарната осигурителна система и опита за осигуряване на справедливост. Пример:

Висококвалифициран специалист (ИТ, инженер, мениджър и т. н.), работи по 12 часа, и събота, и неделя, и понякога и през нощта, получава 10 000 лв. месечно възнаграждение. Така до пенсия, ако доживее, ще се надява да взема 4000 лв. пенсия, което е 40% заместващ доход и това, ако има кой да работи и да внася осигуровки, че да може НОИ да му я плаща. Само че по сегашните правила не може и ще вземе най-много 1200, защото пари няма и трябва да отидат и при другия, който ще опиша по-долу.

Другият е нискообразован маргинал, разбрал се с работодателя си да се води и осигурява на МРЗ на 4 часа (за да му се признава за трудов стаж), т.е. внася осигуровки върху 280 лв. При 40% заместващ доход ще трябва да получава 112 лв. пенсия, което е справедливо, защото е изчислена според осигурителния му принос, но не може - ще получава 220 лв., това е минималната пенсия за 2019 г.

 

Изводът е, когато пенсионните осигуровки не отиват в индивидуална партида на осигурения, а в общ солидарен фонд, за да има все пак някаква социална справедливост, винаги се използва ограничението на максималния осигурителен доход.

 

Ако вноските са по индивидуални партиди, всеки ще получава под формата на пенсия това, което е събрал по сметката си и тогава не е нужно законът да го ограничава колко да внася. Впрочем, това е логиката и тези възможности осигуряват задължителното и доброволното допълнително пенсионно осигуряване на сегашния пенсионен модел. Но когато с вноските си плащаш пенсиите на сегашните пенсионери и не е гарантирано, че когато ти се пенсионираш ще има кой да плаща, за да получаваш пенсията, която си заслужил според осигурителния си принос, добре би било законът да ограничава тази социална несправедливост с максимален осигурителен доход, който трябва да е в размер, който поне да се доближава до осигурителния ти принос.

 

ОК, доказахме нуждата от ограничението на максималния осигурителен доход. Сега да помислим как справедливо да се определя размера му.

 

В никакъв случай това не е МРЗ, защото към настоящия момент тя се определя административно и не отразява обективната икономическа действителност, а и няма нищо общо с осигурителната система и пенсионното осигуряване.

 

Може би това трябва да е минималният осигурителен доход?.... Цък, не, и той се определя административно, чрез минималните осигурителни прагове, които пък трябва да се отменят, защото са вредни и минималния осигурителен доход е равен на МРЗ.

 

Но пък май сме на прав път... топло... защото все пак има нещо общо с осигурителната система, все пак е осигурителен доход.

 

БИНГО!!! Защо пък да не е среден осигурителен доход? Няма ли да е най-справедливо максималният осигурителен доход да е функция на средния осигурителен доход. Показателят средномесечен осигурителен доход участва при определянето размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, изчислени от осигурителен доход, т.е. пряко е влиянието му върху размера на пенсиите.

 

Средният осигурителен доход е осреднена стойност на осигурителните доходи на всички осигурени лица. Той се изчислява от НОИ за всеки месец и за цялата година.

 

Последният изчислен средномесечен осигурителен доход е за месец август и е 861.52 лв.

 

Справедливо ще е максималният осигурителен доход да се определя като средномесечен осигурителен доход и да се умножи по определен коефициент, защото нека тези, които са най-работливи, производителни, висококвалифицирани и "на светло", да се сравняват не с най-мързеливите, нискоквалифицирани и "на тъмно", а със осреднената стойност на осигурителния доход за страната, със средностатистическия работещ.

 

За справка, това е механизмът за определяне на максималния осигурителен доход в Германия - средномесечният осигурителен доход се умножава с определен коефициент, който е константа, не се променя.

 

Ако сме съгласни с всичко казано дотук, остава да решим въпроса колко трябва да е този коефициент за България. Надявам се, когато се решава този въпрос в някоя съботно-неделна среща между министър-председателя на Р България и синдикатите, да бъдат поканени и работодателите - третата страна в тристранния социален диалог. ?

 

За справка, пак в Германия - жизненият стандарт, към който се стремим - този коефициент е 2.1. За да не се получи объркване или неразбиране, ще го напиша и словом – две цяло и едно.

 

Ако приложим германския коефициент към българския средномесечен осигурителен доход, то максималният осигурителен доход в България трябва да е – 861.52 х 2.1 = 1809,19 лв.

 

ДА НИ Е ЧЕСТИТ ПРЕДЛОЖЕНИЯТ В БЮДЖЕТ 2019 МАКСИМАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД В РАЗМЕР НА 3000 ЛЕВА !

 

Добрин Иванов е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – национално представителната работодателска организация, представена в най-много икономически дейности в страната. Магистър по счетоводство и контрол и магистър по право. Работи в областта на индустриалните отношения, икономическите анализи и финансовото управление на бизнеса.

Публикувана в Гледища